Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, регламентира работното време след нощно дежурство за държавните служители в МВР
Полицаят Ивайло Попов е бил част от кордона, който отрано е пристигнал в района на Народното събрание, за да охранява сградата. По-късно здравните власти съобщиха, че мъжът е страдал от сърдечни проблеми и е починал от сърдечен удар, четем в „Свободна Европа“.
Загиналият на 18 септември пред Народното събрание полицай Ивайло Попов е бил на работа неправомерно в 7:15 – часа, в който в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) е постъпил сигнал в Координационната централа на Спешна помощ – София за припаднал полицай на паркинга пред БНБ. Според Спешна помощ линейката с реанимационен екип е тръгнала в същата минута и се е отзовала на мястото за 5 минути – в 7:20 часа. Пациентът е бил в безсъзнание. Спешните медици са видели колегите му да извършват непряк сърдечен масаж. Веднага е бил включен дефибрилатор. Пациентът е бил интубиран на място. През целия път до „Пирогов“ в линейката са извършвани продължаващи реанимационни действия. Спешният екип е хоспитализирал пациента в противошокова зала на „Пирогов“. Това пише Mediapool.bg.
Редица съобщения в други медии третират случая, акцентирайки върху сърдечните проблеми, които е имал Ивайло Попов. Дали обаче те са същественото?
В Наредба № 8121з-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи четем:
Чл. 3. (1) За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени.
(2) За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Периодът между 22:00 часа и 6:00 часа се счита за нощен труд.
Според алинея 2 от тази наредба след 6:00 часа. Ивайло Попов не е трябвало да бъде на пост пред Народното събрание, тъй като е положил нощен труд от 22:00 до 6:00 часа.
Не само на служителите в полицейските служби на държавата се случва да работят в извънработно време в наши дни. Офис култура е сякаш да неглижираме „доброволно“ регламентираните от Кодекса на труда обедни и физиологични почивки, както и да работим след изтичане на работния си ден. А какво да кажем за лекарите в Спешни отделения, работещи често в извънработно време, за да спасяват човешки животи? И т.н., и т.н.
Защо приемаме да ни възлагат повече задачи, отколкото можем да изпълним в рамките на работното си време? Обикновено насилственият труд се асоциира с концентрационните лагери от времето на Хитлер. В книгата на Даниел Естулин „Институтът Тависток“ обаче четем следния цитат от М. Миничино: „Нацистката система за принудителен труд и лагери на смъртта не е хрумване на Хитлер и неговите съучастници, а вътрешно присъщо проявление на основните политики на която и да е икономика с „нулев растеж“. Невъзможно е да има политики за нулев растеж, започващи днес, без масов геноцид утре“.
За съжаление днес глобалната верига за доставки минава през действащите трудови лагери в Китай. Китайската система за принудителен труд е основен инструмент, който китайският комунистически репресивен апарат използва от 1957 г. насам, въпреки че преди малко повече от десет години Китайската комунистическа партия обяви, че нейната мрежа от концентрационни лагери, известни като „лаогай“, или места за „превъзпитание чрез принудителен труд“, ще бъде премахната, или замразена, или реформирана.
Китайците и до ден днешен са изпращани там на принудителен труд без съдебен процес или адвокат. Уйгури и последователите на най-голямата духовна група в света Фалун Дафа (известна още като Фалун Гонг) са едни от онези, които ККП репресира и понастоящем в своите трудово-възпитателни лагери. Документалният филм „Писмо от Масандзя“ е заснет по истински случай и разкрива историята на Сун Ли като затворник в китайския трудов лагер „Масандзя“, който рискува живота си, за да разкаже на света за ужасите, на които е подложен. Филмът разкрива човешкото страдание, скрито зад евтините китайски стоки, произведени в китайски трудови лагери и широко разпространени в магазините по цял свят, а „затворници на съвестта“ като Сун Ли са принуждавани да работят по 15 часа на ден, седем дни в седмицата, докато са подлагани на жестоки изтезания и тормоз.