Йонми Парк е дезертьорка от Северна Корея и активистка. Понастоящем тя се занимава със защита на жертвите на трафика на хора в Китай и работи за спазване на човешките права в Северна Корея. Настоящият материал е адаптиран откъс от новата книга на Йонми Парк, „Докато има време: Търсене на свобода в Америка от една севернокорейска дезертьорка“.
Китайското чудо на икономическия растеж през последните две десетилетия без съмнение е едно от най-впечатляващите и значими явления в съвременната международна история. Наричан „червеният дракон“, съвременен Китай се превърна в най-голямата или втората по големина сила в световната търговия. Той е в челните редици на науката и технологиите. Той е световен лидер в областта на разплащанията, онлайн търговията на дребно и инфраструктурата, като например по отношение на високоскоростните железопътни линии, и вероятно скоро ще доминира в областта на потребителската електроника. Освен това има реални шансове да спечели надпреварата за господство в областта на изкуствения интелект и квантовите изчисления, което със сигурност ще помогне за укрепване на стремително нарастващата ѝ военна мощ. През 2021 г. китайските разходи за отбрана възлизат на около 240 млрд. долара, което е показател, въз основа на който се нарежда на второ място след САЩ, а активните военни сили на страната – над 2 млн. души, са най-големите в историята.
Това са забележителни постижения за страна, която се определя като „унитарна, еднопартийна, социалистическа държава“ – политически и икономически модел, който извън Китай има непрекъснат исторически опит в провала, краха и поражението. И не че Китай не споделя същите недостатъци като всички останали комунистически режими, които са идвали и са си отивали.
През 2020 г. от всички страни в света Китай заема 177-о място по „свобода на пресата“ според организацията с нестопанска цел „Репортери без граници“ (Reporters Without Borders), като изпреварва само Туркменистан, Еритрея и Северна Корея. Китай също така е на 129-о място в Индекса на човешките свободи за 2020 г. на организацията Cato Institute (Cаto Institute’s 2020 Human Freedom Index), който измерва 76 различни показателя за лична и икономическа свобода. При разглеждане на качествените показатели за свобода единствените държави, които са получили същите или по-лоши резултати от Китай, са Иран, Ирак и Северна Корея („оста на злото“ или „axis of evil“, както трите държави са наричани в Америка от началото на 21 век), както Куба и Туркменистан. Дори когато става въпрос за бизнес и финансова свобода, Китай се нарежда на 107-о място в индекса на икономическа свобода, изготвен от фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation).
Майка ми и аз имахме нещастието да бъдем затворници на държавата-затвор Китай, след като по наше желание бяхме незаконно прекарани през граница от Северна Корея. Отидох в Китай, защото бях твърдо решена да намеря сестра си, но и защото исках единственото нещо, което само по себе си можеше да ми осигури по-добър живот: купичка ориз. В замяна на този жалък скромен лукс, на 13-годишна възраст станах домашна работничка и сексуална робиня на един мъж и трябваше да гледам как собствената ми майка е насилвана многократно от други мъже.
И до ден днешен ми става лошо физически, като си помисля за това. Но колкото повече годините минават, толкова повече това ми чувство на физическа болка е свързано с мисълта, че това все още се случва – точно сега, в този момент, когато четете тези думи – на десетки други жени и момичета в Китай. Това, което дава на насилниците властта и контрола, с които да ги държат в робство, е една-единствена заплаха: „Ако не направиш това, което ти казвам, ще те докладвам в полицията.“
Тази заплаха е напълно реална. Китайските власти са известни сред севернокорейските дезертьори със своята готовност да изпращат севернокорейци обратно „у дома“, където всички участници – момичетата, тези, които ги държат в насилнически плен, както и полицията – знаят, че те ще попаднат в трудови лагери до смъртта си или ще бъдат екзекутирани на място. Това е умишлено политическо решение на китайските власти. Ако те прекратят това, трафикантите на хора и техните клиенти незабавно ще загубят възможността да заробват севернокорейски жени. Но те няма да го направят. Това е важен компонент от двустранните отношения между Пекин и Пхенян и въпреки че режимът на Ким се оказва дразнител за Китайската комунистическа партия или ККП от време на време, Китай не показва реални признаци да се откаже от своя клиент-държава.
Специалните отношения между двата комунистически режима – ККП и семейство Ким – започват по време на Корейската война, когато Китай и Русия активно подпомагат Ким Ир Сен, за да „обединят Корея“ под комунистическото знаме. Всъщност синът на Мао Дзедун е убит в битка през 1950 г. по време на американска бомбардировка. (Легендата разказва, че въпреки забраната да се готви през нощта, за да се избегне разкриване от въздуха, Мао откраднал яйца, за да си приготви пържен ориз в същата нощ, в която загинал, с което издал на американските бомбардировачи местоположението на подразделението си и допринесъл за смъртта на хората си. В наши дни всяка година на годишнината от смъртта на сина на Мао бунтовно настроени китайски интернет потребители публикуват рецепти за пържен ориз с яйца, за да се подиграят на правителството, които незабавно биваt премахвани от властите).
Трудно е да се намерят точни данни за помощта от страна на Китай и износа на Северна Корея, тъй като мащабът на севернокорейската зависимост от огромния съсед е унизителен за всеки, който наистина смята, че режимът на Ким е запазил някакво подобие на „самостоятелност“ или че Чучей или държавната идеология на Северна Корея е нещо повече от шега. Но оценките от последното десетилетие показват, че Северна Корея е малко повече от китайска колония. Китайската помощ през 2014 г. е била около 4 млрд. долара (целият БВП на Северна Корея е бил около 28 млрд. долара през 2016 г.), изглежда, че на Китай се падат около 95% от целия внос на Северна Корея, а Китай получава около две трети от износа на Северна Корея. С други думи, без Китай севернокорейският режим буквално не би съществувал.
В замяна на подкрепата си за семейство Ким Китай получава само малки количества рудни полезни изкопаеми и минерални горива. И така, какво означава това за Пекин? Факт е, че съществуването на Северна Корея е благоприятно за Китай. Тя служи като географски буфер между Китай и американските военни сили, разположени в Южна Корея, а севернокорейските ядрени оръжия функционират като надеждно военно възпиращо средство за по-големи действия на САЩ, Корея, Япония и Австралия в региона. Според някои китайски официални лица и учени (и това не е шега) Северна Корея е и пример за това защо комунизмът е по-добър от капитализма и демокрацията.
Китайското влияние и контрол, разбира се, се простират далеч отвъд държавите в негово съседство. Тайван, Хонконг и Тибет са само кризисните точки в непосредствената сфера на влияние на Китай, а държави като Северна Корея са само териториални продължения на китайската държава. По-голямата част от китайското икономическо и политическо влияние се разпростира много по-далеч – до медните мини на Африка и Латинска Америка, сухопътните пътища на Централна Азия и енергийните полета на Персийския залив. Разрушителната война на Владимир Путин в Украйна и произтичащите от нея санкции срещу икономическата система на Русия на практика гарантираха, че цялата Руска федерация – най-голямата суверенна земя в света – ще стане икономически зависима от Китай.
Достатъчно тревожно е, че толкова голяма част от повърхността на Земята и нейното население ще бъдат под влиянието на държава, посветила се на свалянето на американското влияние- още по-тревожно е каква форма ще приеме тази нова власт. Китай може и да е един от най-интензивните двигатели на икономическото развитие в историята, но това става на по-висока цена, отколкото дори икономическият растеж може да оправдае. Както много страни в Африка, на Балканите и в Латинска Америка започнаха да разбират, разпространението на китайската мощ по света означава разпространение на екологични щети и експлоатация, жестоки условия на труд, трупане на разрушителни дългове, лоша инфраструктура и трафик на хора. Няма съмнение, че в нетно изражение възходът на китайската хегемония представлява негативна и застрашителна перспектива за почти всички страни по света.
Ето защо единствената съперничеща суперсила в света – Съединените американски щати – е длъжна да го спре. За съжаление през последните години Америка се компрометира.
Само през 2020 г. – година, в която голяма част от световната търговия беше нарушена, а БВП спадна главоломно – САЩ все пак успяха да бъдат най-големият вносител на китайски стоки в света, предоставяйки на ККП 452 млрд. долара. Освен това китайците проникнаха в бизнеса и финансите на САЩ на почти всички нива, като придобиха американски компании, станаха най-големите акционери в много американски индустрии, изкупиха американски недвижими имоти, принудително прехвърлиха американски технологии в Китай и примамиха по-голямата част от американското производство. В Чикаго, където живея, епидемията от високия ръст на строителство на луксозни недвижими имоти, която допринася за недостига на жилища в целия град, повишаването на цените и кризата с достъпността на жилищата, се дължи до голяма степен на китайски инвестиции.
Факт е, че голяма част от елитните класи и най-продуктивните индустрии на Америка са купени от китайците. Големите технологични компании, Уолстрийт, Холивуд и университетите са зависими от китайските пари и пазари, за да запазят тенденцията на нарастване на печалбите си. Поведението им през последните две десетилетия много наподобява това на Русия през 90-те години на ХХ век, когато при управлението на Борис Елцин шепа олигарси разграбиха и разпродадоха ресурсите на страната, за да се обогатят, докато обикновените руснаци бяха потопени в хаос и бедност.
Последиците от това бяха най-видими по време на Ковид-19, когато почти всички американски корпорации, университети и медии се втурнаха да защитават действията и решенията на китайското правителство, като помогнаха на ККП да прикрие произхода на вируса, обявявайки всеки, който не е съгласен с официалната линия на Пекин, за „расист“, „луд“ или „привърженик на теория на конспирацията“. Също така стана болезнено ясно, че американската индустрия е прехвърлила на Китай най-основните си възможности: Съединените щати, най-напредналата в технологично отношение индустриална държава в историята, не можеше да произвежда дори собствени маски или медицински вентилатори за дишане.
Вече две президентски администрации обещават Съединените щати да направят нещо по отношение на китайската заплаха: да върнат повече американско производство и бизнес у дома; да укрепят отбранителните способности на САЩ; да противодействат на китайското влияние в Тихия океан, Европа и Близкия изток; и да спрат незаконните китайски практики на кражба на търговски тайни, насилствено прехвърляне на технологии, инвестиране чрез подставени компании и използване на робски труд в глобалните вериги за доставки. Но и администрацията на Тръмп, и администрацията на Байдън не успяха да постигнат целите си. Факт е, че американската политика по отношение на Китай вече дори не се прави от президента на САЩ. Тя се прави от лобистки и групи по интереси, и олигархичните класи, които са зависими от китайския пазар, независимо от ефекта върху обикновените американски работници и потребители.
Единствената надежда за противодействие на разпространението на китайското влияние са Съединените щати, но американските елити са заети с разрушаването на източниците на американската икономическа и военна мощ в полза на китайците, за да се облагодетелстват. Ако този процес продължи, просто няма да има надежда да се предотврати едно доминирано от Китай бъдеще на света. След като идвам от Северна Корея, е трудно да предам колко потискащо е всичко това. Ужасът на Северна Корея е пример №1 за това как би изглеждал един по-китайски свят: повече неописуеми престъпления, повече отвратително човешко страдание и по-ужасяваща експлоатация на невинни хора в полза на един комунистически партиен кадър. Вместо да сложи край на севернокорейския кошмар, китайската хегемония обещава само да разпространи севернокорейския опит сред повече хора по света.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
