59% от младежите между 16 и 25-годишна възраст признават, че са „изключително притеснени“ за климатичните промени
Емоции като тъга, страх, депресия, съчетани с усещането за обреченост на човечеството, засягат все по-голям брой деца и младежи по целия свят.
Поводът за тези емоции не са войните, световните безредици, политиките или ескалиращата престъпност. Всъщност той е така наречената „еко-тревожност“, която Йейл определя като страх от климатичните промени и от изчезването на човечеството.
„Учени и специалисти по психично здраве са съгласни, че еко-тревожността ще продължи да нараства и ще се превърне в един от най-големите източници на психичен стрес през следващата година“, каза за The Epoch Times Мелиса Порей, консултант, специализиран в лечението на еко-тревожност.
„Въпреки че симптомите на еко-тревожността могат да приличат на всички останали тревожни симптоми, еко-тревожността често се корени в чувство на безпомощност и безнадеждност относно променящия се климат и нашата роля в него.“
Що се отнася до това какво стои зад увеличението на случаите, Порей посочва нарастващия брой природни бедствия и новинарско отразяване на „това, което правим и не правим, за да се справим с глобалното затопляне“.
Том Нелсън, член на Коалицията за CO2 и продуцент на документалния филм „Климат: Филмът“, се съгласи, че увеличеното медийно отразяване вероятно е подхранило случаите на еко-тревожност, но заяви, че драматизирането на климатичните промени надхвърля това, което може да бъде подкрепено от науката.
Според него покойният климатолог от Станфорд Стивън Шнайдер „казва на глас премълчаното“ през 1989 г.
Климатолозите, заявява Шнайдер, имат моралния дълг да „казват истината, цялата истина и нищо друго освен истината, включително всички съмнения, уговорки, ако, и, но“. Същевременно климатолозите също искат „да намалят риска от потенциално катастрофални климатични промени“, което изисква широка подкрепа.
„Това, разбира се, предполага получаване на много медийно отразяване. Така че трябва да предложим страшни сценарии, да направим опростени, драматични изявления и да споменем малко за съмненията, които може би имаме“, заявява Шнайдер.
„Тази динамика абсолютно все още се случва и до днес“, продължава Нелсън.
„Напълно вярно е, че тревожността сред младежите се увеличава целенасочено, за да се породят искания за действия срещу климатичните промени.“
Промяна на поведението
The Lancet публикува проучване, в което пита 10 000 души на възраст между 16 и 25 години от 10 страни за чувствата им относно климатичните промени.
Петдесет и девет процента от анкетираните заявяват, че са „много или изключително загрижени“ за климатичните промени, 75 процента – че „бъдещето е плашещо“, а повече от половината от анкетираните заявяват, че правителството ги е предало, като не е предприело подходящи действия за справяне с климатичните промени.
Изследването от 2021 г. е спонсорирано от политическата група за действие Avaaz. Уебсайтът на групата обяснява как „упорита работа, обикновено зад кулисите“ може да канализира „масов, обществен протест“, за да повлияе на важни решения.
Година по-късно Journal of Environmental Psychology публикува проучване, което определя климатичната тревожност като „значително психологическо бреме“.
То също така разкрива, че „климатичната тревожност може да не е непременно отрицателно въздействие или неадаптивен отговор на климатичните промени; а по-скоро, поне до известна степен, да бъде мотивираща сила за ефективни действия.“
Според авторите резултатите от проучването могат да се използват за намиране на начини за подкрепа на хората в управлението на техния „психологически дистрес, свързан с климатичните промени, по такъв начин, че да насърчава благосъстоянието и про-екологичното поведение.“
Авторката на проучването Лорейн Уитмарш заявява, че някои нива на климатична тревожност са полезни за обществото.
„Нашето изследване е едно от няколкото, които показват, че тревожността за климата е положително свързана с действията в областта на климата“, казва тя в имейл до The Epoch Times.
„Изглежда, че тя е важен мотиватор за действие, а предприемането на действия може да бъде и полезен механизъм за справяне с тревожността, за да се държи под контрол.“
Проучването анкетира 1338 жители на Обединеното кралство и е финансирано от Европейския научноизследователски съвет на Европейския съюз, който от своя страна се финансира от Horizon Europe.
Стратегическият план на Horizon Europe за 2025-2027 г. е да намери начини за справяне с климатичните промени чрез стимулиране на „зеления преход“ и създаване на „по-устойчива, конкурентоспособна, приобщаваща и демократична Европа“.
Европейският научноизследователски съвет не отговори на искането за коментар на The Epoch Times до момента на публикуване.
През 2023 г. изследователи от Penn State публикуват собствено проучване, което изследва как „плашещите новини за климатичните промени“ влияят на хората.
„Нашите открития предполагат, че хората са свикнали с мрачното и обречено отразяване на климатичните промени и това, което може да е по-важно за мотивирането им да предприемат действия, е да виждат отразяване на това ежедневно“, каза Джесика Майрик, един от изследователите, в прессъобщение.
„Това се нарича ефект на определяне на дневния ред, при който тема, която се отразява по-често в новините, се възприема като по-важна от аудиторията.“
През май Journal of Health Communication публикува своя доклад, който използва напречно-секционно проучване на 440 студенти, за да определи дали медийното отразяване на климатичните промени има въздействие.
Сред другите резултати, проучването установи, „че честотата на използване на медиите и вниманието, отделяно на новините за климатичните промени, значително предсказват климатичната тревожност“.
„Медиите играят решаваща роля в оформянето на обществените възприятия за въпроси като климатичните промени“, каза авторът на проучването Емануел Мадунеме на The Epoch Times по имейл.
В резултат на това той смята, че медиите имат отговорност да превеждат сложната научна информация в лесно разбираеми факти, които предават спешността на ситуацията с климатичните промени, без да я „сензационализират“.
„Ако медиите осъзнаят своята мощна роля в оформянето на реалността, особено сред младите хора, тогава те трябва да обърнат внимание на начина, по който новинарското отразяване влияе върху психичното здраве на аудиторията им“, каза той.
Според Мадунеме, съществува непропорционална връзка между тревожността от климатичните промени и климатичните действия – ниски до умерени нива на тревожност насърчават хората да предприемат превантивни и адаптивни действия за борба с климатичните промени, докато прекалено високите може да накарат хората да се дистанцират.
Проучването установи, че „либерално настроените респонденти“ са по-склонни към еко-тревожност и е по-вероятно да предприемат „про-екологични действия“.
Скорошно проучване от Brookings, един от най-големите мозъчни тръстове в САЩ, установи, че отразяването на климата се е увеличило с 300 процента от 2012 г. насам, като най-значителното увеличение е настъпило през последните пет години.
Нелсън обаче изразява загриженост относно последващото въздействие на ограниченията, свързани с климата, върху живота на хората.
„Те трябва да ни плашат достатъчно, за да се съгласим с всички тези луди ограничения на начина ни на живот. Ако тази тревожност и страх изчезнат, тогава те не могат да продадат нищо от това“, каза той.
Фокусиране върху промяната
Порей заявява, че еко-тревожността често възниква от чувството за липса на контрол и тъй като може да бъде изолираща и обезсърчаваща, тя трябва да се лекува на персонализирано ниво.
Като възможно лечение, Порей често предлага търсене на контролируеми действия, които са от полза за планетата, като карането на велосипед до работа, присъединяването към „Климатично кафене“, свързването с природата и доброволчеството.
„Независимо от стъпките, които хората предприемат за управление на своята еко-тревожност, винаги е важно да признаете чувствата си и да си напомняте, че не сте сами в това чувство“, казва тя.
Уитмарш не е съгласна. Според нея еко-тревожността е рядка и „трябва да се лекува само ако ограничава нормалното ежедневно функциониране.“
Тя казва, че нейните изследвания показват, че климатичната тревожност обикновено е лека и не е проблем.
„За по-тежки форми, тогава клиницистите могат да предложат типични техники за управление на тревожността, като грижа за себе си и контрол над негативните мисли, но за климатичната тревожност в частност може да помогне и присъединяването към група за климатични действия, защото това осигурява както социална подкрепа, така и може да даде усещане за постигане на повече чрез колективни действия.“
Мадунеме е съгласен с Уитмарш. „Безпокойството за климатичните промени има смисъл и не винаги е отрицателно нещо. Ако се чувствате тревожни за екологичните въздействия, причинени от климатичните промени, чувствата ви са валидни и показват, че ви е грижа“, казва той.
„Климатичната тревожност трябва да се приема сериозно, но с нагласата, че това е важен отговор, който показва грижа и загриженост за околната среда.“
Нелсън, от друга страна, предлага притесненията на хората да бъдат разсеяни.
„Мисля, че при всяка възможност трябва просто да им покажем, че няма причина за тази еко-тревожност“, казва той. „Мисля, че показването на данните трябва да ги накара да се чувстват по-добре.“
Що се отнася до бъдещето и възможността еко-тревожността да се превърне в значителен проблем за общественото здраве, Порей заявява: „Въпреки че все още не можем да посочим еко-тревожността сама по себе си като основна причина за увеличаването на проблемите с психичното здраве, не е трудно да се направят паралели между двата сближаващи се проблема и да се направят някои предположения, че поне за някои хора еко-тревожността и други свързани психични заболявания допринасят за общото увеличаване на нуждата от грижи за психичното здраве по целия свят.“
Уитмарш се съгласи, че случаите на еко-тревожност се увеличават, но не с експоненциален темп: „Има много малко лонгитюдни изследвания, които проследяват нивата на климатична тревожност – ние я изучавахме само за две години и установихме само много малко увеличение.“
За разлика от това, Нелсън смята, че еко-тревожността естествено ще намалее с течение на времето. „Кампанията за сплашване е абсолютно обречена на провал“, каза той.
„Толкова е лесно да се плашат деца, но да се плашат истински възрастни, които са прозрели лъжите за COVID и т.н. Мисля, че този кораб е отплавал.“
