Китайското правителство продължава да потиска всякакви дискусии и възпоменания за жестокото избиване на продемократичните демонстранти на площад „Тиенанмън“ през 1989 г. На 35-ата годишнина от клането на Тиенанмън, която отбелязваме днес, 4 юни, китайските власти отново изпреварват честванията, пускайки в действие своя репресивен апарат.
Китайската комунистическа партия вкара в затвора онези в Китай и Хонконг, които се опитаха да почетат паметта на жертвите, като същевременно отказа да признае отговорността за масовите убийства или да предостави обезщетение на жертвите и техните семейства, посочи в изявление международната организация за защита на правата на човека Human Rights Watch.
„Китайското правителство се опитва да заличи паметта за клането на Тиенанмън в цял Китай и в Хонконг“, заяви Мая Уан, изпълняваща длъжността директор за Китай в Human Rights Watch. „Но 35 години по-късно правителството не е в състояние да угаси пламъците на паметта за онези, които рискуваха всичко, за да насърчат зачитането на демокрацията и правата на човека в Китай.“
Арести и присъди от ККП
На 3 април тази година Сю Гуан, студентски лидер от 1989 г., е осъден на четири години затвор за „предизвикване на кавги и проблеми“, след като през май 2022 г. поискал от китайското правителство да признае клането на площад „Тиенанмън“ , като държал и плакат с призив за обезщетение в местен полицейски участък. Съобщава се, че по време на задържането Сю е бил окован с белезници и изтезаван.
„Майките от Тиенанмън“, група от роднини на жертви на клането от 1989 г., съобщават, че една от техните основателки, Джан Сианлин, е под наблюдение с охрана пред дома си. Други активисти, свързани с демократичното движение от 1989 г., включително Пу Жицян, адвокат по правата на човека, който е бил представител на студентите в Тиенанмън, и Джи Фън, студентски лидер в Гуейджоу, също са под засилено полицейско наблюдение или са отведени от домовете си.
На 28 и 29 май полицията в Хонконг арестува седем души, включително неколкократно задържаната адвокатка-активист Чоу Хан Тун и 65-годишната ѝ майка, за предполагаеми „подстрекателски“ публикации относно „предстояща деликатна дата“.
Това бяха първите арести по силата на наскоро приетия в Хонконг втори законодателен акт за опазване на националната сигурност, известен като “член 23“, който наказва мирното слово и активността на гражданското общество с тежки присъди и затвор.
Чоу Хан Тун е един от организаторите на ежегодното бдение в Хонконг в памет на жертвите на Тиенанмън заедно с вече разпуснатия Хонконгски алианс в подкрепа на патриотичните демократични движения на Китай.
През януари Апелативният съд на Хонконг отмени оправдателната присъда на Чоу. През декември 2022 г. тя беше оправдана по обвинението в „подстрекаване на други лица да участват в неразрешено събиране“. Работната група на ООН по произволните задържания определи, че арестът и задържането на Чоу са били произволни, и призова за незабавното ѝ и безусловно освобождаване.
Чоу и други двама членове на Хонконгския алианс в подкрепа на патриотичните демократични движения на Китай също са изправени пред потенциални доживотни присъди по обвинения в „подстрекаване към подривна дейност“ съгласно Закона за националната сигурност на Хонконг и очакват дата за съдебен процес.
През ноември 2023 г. властите в Хонконг не подновяват работната виза на канадско-китайската професорка по история Роуена Хъ. Впоследствие Китайският университет в Хонконг я уволнява. Тя е автор на книгата Tiananmen Exiles: Voices of the Struggle for Democracy in China („Изгнаници от Тиенанмън: Гласове от борбата за демокрация в Китай“), която властите премахват от обществените библиотеки в Хонконг през май 2023 г.
Клането на площад „Тиенанмън“
Масовото убийство на Тиенанмън беше предизвикано от мирните събирания на студенти, работници и други лица на площад „Тиенанмън“ в Пекин и други китайски градове през април 1989 г., които призоваваха за свобода на изразяване, отчетност и прекратяване на корупцията в Китай. В отговор на засилващите се протести в края на май 1989 г. правителството обявява военно положение.
На 3 и 4 юни войници от Народно освободителната армия на Китай убиват неизброимо количество мирни протестиращи и случайни минувачи. Докато войниците стрелят по тълпата, някои от бягащите са простреляни в гърба. Други са смазани до смърт от военни автомобили. Никой не знае колко са загиналите на Тиенанмън.
Международната организация за защита правата на човека Amnesty International публикува разкази на очевидци по време на клането на Тиенанмън:
Взехме ранените на носилки и отидохме на площада [Тиенанмън]. Когато пристигнахме от страната на площада, видяхме войници с големи найлонови торби. Те слагаха хора в чувалите. Не можах да кажа колко души…
Имаше и хора, заобиколени от войници, които бяха ритани от тях. Чувах викове и отделни изстрели. Мисля, че имаше около 200 млади хора. В началото на юли чух от източници от Обществената сигурност [полицията], че всички те са били екзекутирани на 9 юни в селски район близо до Пекин. Сред тях имаше студенти и жители на Пекин.
Непосредствено след военните репресии ККП започва да издирва участниците в демонстрациите. Хиляди хора са задържани, изтезавани, хвърлени в затвора или екзекутирани след несправедливи съдебни процеси, обвинени в „контрареволюционни“ престъпления.
Китайските власти никога не са оповестявали общия брой на задържаните, съдените или екзекутираните хора в Китай след репресиите през юни 1989 г.
В обстановката на терор, последвала репресиите, роднините на убитите не само не могат да потърсят справедливост за загубата си – те дори не могат да оплакват открито загиналите, които официално са описани като „бунтовници“.
Правителството на Китай никога не е поемало отговорност за клането и не е подвеждало под отговорност длъжностни лица за убийствата. То не желае да разследва случилото се или да публикува данни за убитите, ранените, насилствено изчезналите или лишените от свобода.
Призивите за справедливост не трябва да заглъхват
Китайската комунистическа партия дълго време пренебрегва вътрешните и международните призиви за справедливост за клането на площад „Тиенанмън“. Някои от санкциите, които Европейският съюз и Съединените щати наложиха по онова време, през годините бяха отслабени или заобиколени. Липсата на устойчив и координиран международен отговор на клането на Тиенанмън и последвалите го репресии допринесе за все по-наглите и жестоки нарушения на правата на човека от страна на Пекин.
Сред тях са престъпленията срещу човечеството срещу уйгури и други тюркски мюсюлмани в региона Синдзян, продължаващите вече 25 години жестоки репресии спрямо над 70 милиона последователи на китайската духовна практика Фалун Гонг (известна още като Фалун Дафа), налагането на два закона за националната сигурност в Хонконг, които потискат отдавна защитените свободи в града, задълбочаването на репресиите в Тибет и преследването на защитници на правата на човека в цялата страна.
По случай 35-ата годишнина от клането на Тиенанмън международната организация Human Rights Watch призовава китайското правителство да предприеме следните стъпки:
- да зачита правото на свобода на изразяване, сдружаване и мирни събирания и да прекрати тормоза и произволното задържане на онези, които оспорват официалната версия за клането на Тиенанмън;
- да се срещне с членовете на „Майките от Тиенанмън“ и да им се извини, да публикува имената на всички загинали или неправомерно лишени от свобода и да изплати подходящо обезщетение на семействата на жертвите;
- да разреши провеждането на независимо публично разследване на клането на Тиенанмън и неговите последици и незабавно да публикува резултатите и заключенията;
- да разреши без условия завръщането на китайските граждани, които са били изгонени поради връзката им със събитията от 1989 г.;
- разследване на всички правителствени и военни служители, които са планирали или наредили незаконното използване на смъртоносна сила срещу демонстрантите, и съответното им наказателно преследване.
Чуждестранните правителства следва да подновят усилията си за търсене на отговорност от китайското правителство, като подкрепят призива от юни 2020 г. на 50 експерти на ООН по правата на човека, в който се настоява Съветът на ООН по правата на човека да създаде независим мандат на ООН за наблюдение и докладване на нарушенията на правата на човека в Китай. Те следва също така публично да отбележат 35-ата годишнина, включително в своите посолства и консулства и в онлайн акаунтите си в Китай, и да окажат натиск върху китайското правителство за търсене на отговорност.
„Международната общност не бива да дава пролука на Пекин да избегне отговорността за това, че не се е справил със зверствата при клането на Тиенанмън или с продължаващото преследване на онези, които поддържат паметта за клането жива“, заяви Мая Уан от Human Rights Watch. „Чуждестранните правителства трябва да се възползват от възможността, която предоставя 35-ата годишнина, и да подновят ангажиментите си за предприемане на решителни, координирани и принципни действия срещу влошаването на правата на човека в Китай.“
Неконтролираните до голяма степен и разширяващи се злоупотреби на китайското правителство зад граница, включително ролята му в отвличането на китайски активисти, живеещи в чужбина, износът на системи за наблюдение и усилията му да подкопае механизмите на ООН за защита човешките права, все повече застрашават правата на човека в световен мащаб.
