|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Пропаганда и култ към социализма в България ни се предлагат като историческа памет
“Лъжата, повторена много пъти, се възприема като последната истина.”
Тези думи на Наполеон Хил чудесно обясняват някои изкривени и удобно повторени до такава степен лъжи, че да объркат и заблудят няколко поколения. Всички хора, водили съзнателния си живот по времето на комунизма, би трябвало да знаят, че животът им е прекаран в лъжа. Лъжата за човека в социалистическото време е като втора природа. Тя е толкова дълбоко е вкоренена в нас, че не се разпознава като такава.
„Манифестът на комунистическата партия“ започва с изречението: „Призрак броди из Европа – призракът на комунизма“. Използването на термина „призрак“ не е каприз от страна на Карл Маркс. Както се твърди в книгата „Как ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА управлява нашия свят“, комунизмът не трябва да се разбира като идеологическо движение, политическа доктрина или неуспешен опит за нов световен ред. Вместо това трябва да се разбира като демон – зъл призрак, изкован от омраза, порочност и други разрушителни сили на Вселената.
Комунизмът е признат за престъпна идеология – идеологията, избила най-много хора в света. В „Черната книга на комунизма” от Стефан Куртоа и Никола Верт се съобщава за убийството на 150 милиона души.
И както се казва в комунистическия манифест на Маркс, „Призрак броди из Европа – призракът на комунизма”, този „призрак” забравя да си тръгне от Европа и иска да бъде почитан за това. Много ярък пример е пристигането на Червената армия в Европа и България през 1944 г. Това нахлуване, освен че нанася изключително тежка вреда, като води хората към духовна и цивилизационна нищета, то оставя и символи, с които да бъде почитано: Паметника на Съветската армия познат като МОЧА, Мавзолея на Георги Димитров и пр., които до ден днешен разделят народа.
Що се касае до МОЧА, той е няколко десетилетия почитан или натрапван за почитане от хора, чиято основна идеология е изградена върху лъжи. И така, върху паметника е изписано:
„На съветската армия освободителка от признателния български народ” .
Още от надписа на паметника се започва с лъжа. Когато Червената армия навлиза на българска територия на 8-ми септември 1944 г., в България е свалено демократичното правителство начело с Константин Муравиев, което е извадило страната от тристранния пакт и е започнало ефективни бойни действия срещу Германия. На българска територия не е имало части на Вермахта (отбранителните сили на нацистка Германия от 1935 до 1945 г.) и ако в други места на Европа като Берлин, Виена, Будапеща Червената армия дава стотици хиляди жертви, в България нищо от това не се случва.
Несъизмеримо по-малко жертви е дала Червената армия в България в сравнение с военните операции, извършени в другите точки на Европа. Има данни за малък брой загинали войници от Червената армия около района на град Кула, където се натъкват на немска контра-офанзива. Има и други данни за загинали войници от Червената армия, но те не са от бойното поле, те са на войници прекалили с употребата на спирт и така общият брой на загинали червеноармейци в България е около 300 души!
С пристигането си през 1944 г. Червената армия дефакто не освобождава, а окупира България до 1947 г. Благодарение на инсталирания от нея режим и в следващите 45 г. истината за историята на България е манипулирана и угодно моделирана. Може би оттук идва и невярното внушение, че защитниците на паметника МОЧА дават акцент на освободителната мисия на Червената армия от нацизма, но се пропуска безспорния факт, че тази армия забравя да се изнесе както от България, така и от голяма част от Европа в следващите 45 години.
Веднага след настаняването на комунистическия режим в България, Народното събрание гласува да увековечи „загиналите за освобождението” на България (такава е трактовката на документа). През 1949 г. Политбюро на БКП взема решение къде и в какъв мащаб да бъде изграден въпросния паметник. Идва и естественият въпрос: „За кое освобождение се отнася реализацията на този паметник?” – дали почита загиналите българи в заключителната фаза на Втората световна война или?
От самата реализация никъде не става дума за този период. Целият идеологически разказ, пресъздаден върху паната на паметника, не го показва. В конкретния случай българите се представят не като герои, воюващи редом с Червената армия, а само като посрещачи, доволни от пристигането й в България.
Доказано е и в документален филм, че тази армия е донесла най-голямата продоволствена и финансова криза на страната ни в модерната й история, нищо че зад нея стои този огромен паметник. Най-голямото унижение към страната ни от този комунистически монумент идва от това, че посланието му е обидно, лъжовно и грешно. Той не увековечава загиналите войници, а е паметник на тържествуването на Червената армия и Съветския съюз над България и всички страни от Източна Европа – разделени по това време с желязна завеса. Паметникът има за цел да показва надмощието и властта на новия режим тоест ние, българите, се оказва, че браним символ, който ни поставя в ролята на несвободен народ.
По това време в редица източноевропейски държави се изграждат подобни паметници с цел да се засвидетелства принадлежност и уважение към режима, наложен от Москва.
Ето затова този паметник МОЧА не е история. Това е паметник на лъжата. В България не е имало фашизъм, от който да ни освобождава въпросната армия. Имало е няколко партии. На 3-ти септември 1944 г. идва последното демократично избрано българско правителство начело с Константин Муравиев и с много известни български дейци като Вергил Димов от БЗНС (министър на вътрешните работи), Атанас Буров (министър на финансите), Никола Мушанов (министър на външните работи). Тези управляващи изпразват политическите затвори.
На 5-ти септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България.
На 7-ми септември правителството възстановява правата на забранените политически партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология и разформирова жандармерията. На същия ден, под натиска на правителството, Богдан Филов се оттегля от Регентския съвет, който губи политическото си значение. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Обявяването от Съветския съюз на война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в Кайро е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили.
На 8-ми септември сутринта Червената армия, с формирования на Трети украински фронт и Черноморския си флот, навлиза на територията и акваторията на България през североизточната и морската ѝ граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. По нареждане на правителството българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно от една страна с великите сили САЩ, Великобритания, СССР и от друга страна – с Германия.
Пропаганда, култ или част от историческата памет са социалистическите паметниците в България?
Още един символ на това тоталитарно надмощие стоеше и „респектираше” гражданите и гостите на столицата в най-красивата й централна част. Това беше Мавзолеят на Георги Димитров.
Георги Димитров ръководи Коминтерна – международната организация на комунистите. Той е отговорен за смъртта на хиляди чужденци по времето на сталиновите чистки. Негова е заслугата за установяването на комунистическия режим в България.
И така хиляди българи се струпваха по онова време да окажат почит на мумията на Георги Димитров в мавзолея, издигнат в центъра на София. Това прилича на езически ритуал и се разграничава от християнските ценности, а като се имат предвид атеистичните нрави на комунизма и неговите последователи, това преклонение пред мумията е в реда на нещата. В съвременната българска история Георги Димитров е сред най-масовите убийци, но това не е пречело да бъде от първостепенна важност за Политбюро при евентуално възникване на война или необичайна ситуация.
Твърди се, че мавзолея е построен за шест дни. Истината е, че за шест дни се изгражда напълно само помещението за полагането на мумифицираното тяло на Димитров, което е балсамирано в Москва. След първоначалното му поставяне, сградата претърпява множество разширения и подобрения, за да придобие вида, в който я помним.
Мавзолеят е бил важна точка в управлението на държавата. В сградата има пункт за управление, телефон за директна връзка с Москва и всички необходими ресурси сградата да бъде използвана пълноценно. Тя е разполагала със самостоятелен достъп до кислород и отделно снабдяване с питейна вода в случай на ядрен удар и отравяне на водата. Сградата на мавзолея попада като сграда номер №1 в плана за стратегическа отбрана на България. Това ще рече, че при ситуация на военен конфликт или някакви извънредни събития, опазването на сградата и на мумията е задача от първостепенно значение. Разбира се за Политбюро приоритет е било не опазването живота на българските граждани, а мумията на починалия диктатор.
Лъжите и воденето на пропагандна политика не спират само с изграждането на фалшиви символи. Българите упорито сме заблуждавани, че живеем добре и икономиката на България е в страхотен просперитет, че процъфтяват мира, разбирателството и реда.
Нищо подобно не е истина! Благодарение на тези лъжи и до ден днешен има необяснимо и нездраво милеене по този период, но това си има и своето обяснение. През 1947 г., когато започва национализацията, България е с абсолютно разрушена икономика. Цялата частна собственост е заграбена и всички активи отиват в полза на държавата. Цялата едра поземлена собственост, едрата градска собственост, промишлеността – всичко се разпределя в полза на държавата. Разбира се, за кратко тя забогатява, след като е заграбила частни и общински работещи структури. Този исторически период не случайно е наричан тоталитарният режим в България, ръководен от Българската комунистическа партия (БКП).
За тази епоха трябва да се говори – обективно и с детайли! Тя, уви, тенденциозно се рекламира пред няколко поколения в България като работещ модел.
Митовете и лъжите трябва да бъдат развенчавани, за да не служат като икономически и морален пример за незапознатите с комунистическия режим най-вече млади българи.
Истината за комунистическия режим в България трябва да бъде показвана и разказвана без капка умора. И ако икономическите щети, нанесени по онова време, биха могли да се възстановят с умело финансово ръководене на страната ни, то моралните – не биха. Не биха, защото когато човекът, застанал начело на нашата държава в продължение на 45 г., се опитва да я превърне в 16-та република на СССР, то националната идентичност е тежко увредена, а при някои българи и изкоренена!
