|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Политическите и военни лидери от НАТО се разграничиха от френския президент Еманюел Макрон, отхвърляйки твърденията му за изпращане на войски на Алианса в Украйна.
В понеделник Макрон изтъкна възможността за изпращане на войски на НАТО в Украйна, като заяви, че това е било „обсъдено открито“ на неотдавнашната среща на членовете на НАТО.
„Днес няма консенсус за изпращане по официален, одобрен начин на войски на място. Но от гледна точка на динамиката нищо не може да бъде изключено“, заяви Макрон на пресконференция в Елисейския дворец в понеделник вечерта.
До вторник сутринта лидерите на Обединеното кралство, Германия, Полша и Италия отговориха, че няма да предоставят доброволно войските си за такова разполагане.
„Няма да има сухопътни войски, няма да има войници на украинска земя, изпратени там от европейски страни или държави от НАТО“, заяви германският канцлер Олаф Шолц пред репортери във вторник.
Германският министър на отбраната Борис Писториус по подобен начин обяви, че разполагането на войски в Украйна „не е опция“ за Германия. Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че е обнадежден от проявената от г-н Макрон подкрепа за Украйна, но допълни, че той трябва да насочи тази енергия към доставката на повече оръжия и боеприпаси за украинските сили.
Полският министър-председател Доналд Туск също обяви, че страната му „не планира да изпрати свои войски в Украйна“.
„Съществува пълно единство между всички съюзници по отношение на подкрепата, която трябва да бъде предложена на Киев“, заявиха от кабинета на италианския министър-председател Джорджа Мелони във вторник. „Но тази подкрепа не предвижда присъствие на войски от европейски държави или държави от НАТО на украинска територия.“
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също се противопостави на разговорите за пряко включване на алианса в бойните действия в Украйна.
„Съюзниците от НАТО оказват безпрецедентна подкрепа на Украйна. Правим това от 2014 г. насам и го засилихме след пълномащабното нахлуване – заяви Столтенберг, – но няма планове за разполагане на бойни части на НАТО на територията на Украйна“.
Във вторник говорителят на британския министър-председател Риши Сунак заяви пред репортери, че ограничен брой британски военни вече са в Украйна в ролята на подкрепа, но каза: „Нямаме планове за широкомащабно разполагане“.
Словашкият министър-председател Роберт Фицо беше сред малцината лидери на страни членки на НАТО, които предложиха поне някои от членовете да се включат по-пряко в бойните действия в Украйна. Той заяви, че страната му няма такива планове за разгръщане в Украйна, но допълни, че някои страни обмислят двустранни споразумения с Украйна за изпращане на войски по техния път.
Кремъл: Разполагането на войски на НАТО в Украйна ще направи войната неизбежна
Руското правителство също побърза с предупредителните си призиви да не се допускат войски на НАТО в продължаващите боеве в Украйна.
През последните две години на сражения руското правителство се възмущаваше от оръжията, финансирането и обмена на разузнавателни данни, които членовете на НАТО предоставиха на Украйна, за да ги използва срещу руските сили. Въпреки подкрепата на НАТО за неговия противник, руският президент Владимир Путин не е виждал повод за пряк конфликт с 31-членния алианс, но ако войските на НАТО влязат в пряк конфликт с руските сили, това може да се промени.
„Няма да става дума за вероятност, а за неизбежност – така я оценяваме“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков за вероятността от пряк въоръжен конфликт между Русия и НАТО, ако войски на НАТО се разположат да се бият в Украйна.
В разговор с руската държавна информационна агенция ТАСС Песков заяви, че всички членове на НАТО, които обмислят изпращането на войски в Украйна, трябва да се запитат дали подобна стъпка „отговаря на техните интереси и най-вече на интересите на гражданите на техните страни“.
Член 5 от основополагащия Северноатлантически договор на НАТО от 1949 г. гласи, че пряко нападение срещу държава – членка на НАТО, ще се третира като нападение срещу целия алианс и държавите членки ще отговорят с колективна самоотбрана. Договорът на НАТО не е толкова ясен по отношение на присъединяването на страни членки към съществуващ конфликт, в който участват нечленуващи страни, какъвто би бил случаят, ако силите на НАТО влязат в продължаващия конфликт между Украйна и Русия.
Байдън настоява Конгресът да одобри нова помощ за Украйна
Твърденията на Макрон за пряко включване на НАТО във войната в Украйна идват в момент, когато Украйна изпитва силен недостиг на боеприпаси и освен това обмисля разширяване на военните закони за призоваване на достатъчно мъже, за да продължи да разполага с армията си.
Съединените щати почти са изчерпали досегашните си средства за Украйна, а законодателите от месеци обсъждат бъдещето на военната помощ за Украйна.
По-рано този месец Сенатът на САЩ прие законопроект за допълнителни разходи в размер на 95 млрд. долара, който ще включва около 60 млрд. долара нова помощ за Украйна. Този законопроект все още не е гласуван в Камарата на представителите. Много републикански законодатели се оплакаха от цената на допълнителните разходи, както и от липсата на разпоредби за сигурността на границите. Някои републиканци също така проявиха по-голям скептицизъм по отношение на продължаването на бойните действия в Украйна, вместо да настояват за постигане на споразумение.
„Ако това допълнение за националната сигурност бъде внесено в Камарата на представителите, то ще получи двупартийна подкрепа. Ние знаем това. Чухме републиканци, които казаха това. И ние ще продължим да настояваме за това. И това е част от нещата, които президентът ще обсъди с Голямата четворка утре“, заяви прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер в понеделник.
Асошиейтед прес и Ройтерс допринесоха за тази статия.
