Коментар
По време на Студената война Съединените щати разчитаха на няколко ключови европейски съюзници, за да подкрепят съюза НАТО. Западна Германия беше фронтовата линия на Атлантическия алианс, където бяха разположени стотици хиляди войници от няколко държави от НАТО. Великобритания беше непотопяемият самолетоносач на Америка за бомбардировачи със среден обсег. Италия и Испания осигуриха критична инфраструктура за американския флот.
Ами Франция? И тя беше там.
След края на Студената война границата на НАТО се премести със стотици километри на изток, след като няколко бивши комунистически държави (и някогашни членове на ръководения от Съветския съюз Варшавски договор) се присъединиха към западния алианс. Като се има предвид нахлуването на Русия в Украйна и новата враждебност на Москва към Запада – до степен, в която мрачно предупреждава, че може да иска да „отблъсне границите, които заплашват“ Русия – стратегическото значение на „Букурещката деветка“ придоби нова оценка.
От всички тези страни Полша се превърна в решаващия отбранителен вал на НАТО на изток, както поради размерите си, така и поради това, че работи усилено за укрепване на военните си сили.
Полша е петата по големина държава в Европейския съюз (ЕС) по брой на населението и седмата по площ. Тя има и шестия по големина БВП в ЕС.
Непосредствено след падането на комунизма Полша започна мащабно икономическо преструктуриране – болезнено усилие за реформи, наречено „голям взрив“. Краткосрочните последици от него бяха съкращаване на работни места, инфлация и драстична девалвация на полската валута – злотата. Страната обаче бързо се възстанови и се превърна в процъфтяваща пазарна икономика.
Почти по всички показатели Полша е „голяма държава“ в Европа и се стреми да придобие свързаното с това влияние. По-специално, тя усилено се опитва да се превърне в основен военен партньор на Америка в източната част на НАТО.
На първо място, Варшава оказва неоценима помощ на Украйна. Тя е третият по големина доставчик на помощ за Киев, като възлиза на близо 0,9 % от БВП на Полша. Тя е приела хиляди бежанци от Украйна и почти е изчерпала арсенала си, за да помогне за превъоръжаването на украинската армия.
Може би по-важното е, че Полша се е ангажирала да превърне своята армия в една от най-силните в НАТО. Дори преди Руско-украинската война Варшава редовно отделяше поне два процента от своя БВП за отбрана – една от малкото страни в НАТО, които правеха това. През 2021 г. това се равняваше на 13,7 млрд. долара.
Полската армия е една от най-големите в НАТО, включваща около 164 000 военнослужещи и още 30 000 войници в наскоро създадените сили за териториална отбрана. В Полша се намират и 11 000 американски военнослужещи.
Полша вече изпреварва Германия по разходи за отбрана като процент от БВП и по разходи за отбрана на глава от населението. Тя разполага и с повече танкове и гаубици от Германия.
Руското нахлуване в Украйна активизира военното строителство в Полша. Варшава увеличи разходите за отбрана през 2023 г. до 22 млрд. долара. Освен това правителството планира да добави 7 млрд. долара към специален фонд за подпомагане на военните. Това ще повиши общите разходи за отбрана до поне 3% от БВП.
Варшава планира да увеличи числеността на армията си до 300 000 военнослужещи до 2035 г. и да увеличи разходите за отбрана до 5 % от БВП.
Този рязък ръст на разходите за отбрана финансира и мащабна рекапитализация на полските въоръжени сили.
Още преди руската инвазия в Украйна Варшава подписа споразумение за закупуване на 250 танка M1A2 Abrams на стойност 4,75 млрд. долара. Оттогава то е последвано от сделка за 1,4 млрд. долара за придобиване на 116 по-стари M1A1. Полша също така иска да закупи артилерийски ракетни системи за висока мобилност (HIMARS) – сделка, която може да бъде на стойност до 10 млрд. долара.
Полша също се обръща все повече към Южна Корея за оръжия. Миналата година Варшава подписа няколко договора със Сеул за продажба на 180 танка К2, 212 гаубици К9, 300 ракетни установки К239 Чунму и 48 изтребителя за наземно нападение FA-50. Общата стойност на тези продажби е най-малко 9 млрд. долара.
Други планирани вносни стоки включват 96 бойни хеликоптера AH-64 Apache и 32 F-35, с което Полша става първата страна от бившия съветски блок, която ще закупи този изтребител от пето поколение.
Полша също така използва увеличените разходи за отбрана, за да съживи вътрешната си оръжейна индустрия. Тя планира да произведе по лиценз над 800 корейски танка К2 и нова серия бронирани бойни машини в сътрудничество с Финландия. Полша също така произвежда собствени хеликоптери и противотанкови оръжия.
Варшава заявява: „Стремим се полските сухопътни сили да бъдат най-силните в Европа.“
Големият въпрос е как Варшава ще си позволи всички тези допълнителни разходи за отбрана, особено вноса на оръжия на стойност милиарди долари.
Съединените щати отпускат известно финансиране, за да възстановят на Полша разходите за предоставяне на военните си запаси на Украйна. Това обаче е само около 289 млн. долара, което е далеч от милиардите, от които Варшава се нуждае за укрепване на отбраната си.
Освен това дясното правителство на Полша (което е обвинявано в отстъпление от демокрацията, като например отслабване на независимостта на съдебната система и ограничаване на свободата на печата) накара ЕС да спре отпускането на безвъзмездни средства и заеми в размер на 37 млрд. долара, свързани с фонда за възстановяване на COVID.
Борбите в раздробената политическа система на Полша също така затрудняват Варшава да постигне консенсус по много аспекти на националната политика, което води до това, че Полша продължава да „изнемогва под тежестта си“ както в НАТО, така и в ЕС.
В същото време Полша е обединена преди всичко около целта да укрепи въоръжените си сили. Като се превръща в инструмент на НАТО, особено на Съединените щати, тя затвърждава ролята си на бастион на Алианса на изток.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Ричард А. Бицингер е независим анализатор в областта на международната сигурност и по-конкретно на сигурността и отбраната, свързани с Азиатско-тихоокеанския регион, включително възхода на Китай като военна сила, както и военната модернизация и разпространението на оръжия в региона.
