Досег до вътрешната същност: какво предлага традиционното изкуство на сърцето
Кои са гръцките музи? Зевс, владеещият гръмотевиците цар на боговете и Мнемозина, богинята на паметта, имат девет дъщери, които са наричани деветте музи. Музите са смятани за богини, които носят вдъхновение. Те са вдъхновителки и покровителки на музиката, поезията, танците и знанието.
Интересно е да се отбележи, че точно съюзът на Зевс, често свързван с проблясъка на светкавица и Мнемозина, майката на паметта, е необходим за създаването на деветте музи като източници на вдъхновение. Понякога казваме, че нашите моменти на вдъхновение идват при нас „мигновено“. Може също да си помислим: „Защо не се сетих за това по-рано?“ – сякаш е нещо, което вече знаем.
Първата от деветте музи е Калиопа, което на гръцки означава „красив глас“. Калиопа е музата на красноречието и епическата поезия. Последната от музите е Урания. На гръцки Урания означава „небесната“. Както подсказва името ѝ, тя е музата на астрономията.
„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе
Френският художник Симон Вуе, творил от 16-и до 17-и век, рисува прекрасно изображение на тези две музи, като нарича картината си „Музите Урания и Калиопа“.
В най-лявата част на произведението той рисува Урания, която седи на небесен глобус, облечена в бяло и синьо и носеща корона от звезди. Тялото ѝ е обърнато към Калиопа, но нейното идеализирано лице гледа назад през рамото ѝ към нас, зрителите.
Калиопа обаче, облечена в жълто и розово, гледа внимателно Урания, докато Урания е поставила ръката си на рамото на Калиопа. Калиопа държи книга в скута си. В книгата може да се види частична дума „одис“, която може да се припознае като епичната поема на Омир „Одисея“.
Двете музи седят пред древна архитектура с канелирани колони, които се издигат над главите им и извън равнината на картината. Вдясно от музите има три херувима, в жълти, розови и сини пояси. Херувимите носят лаврови венци към открития пейзаж от дясната страна на композицията.
Възхвала на красноречието на Небето
Какви значения можем да извлечем от тази картина? Нека първо да разгледаме Калиопа и Урания. В произведението си „Федър“ Платон описва Калиопа и Урания като музите, „които се занимават главно с небето и мисълта, както божествената, така и човешката, и имат най-хубавото красноречие“.
Въз основа на значенията на техните имена, когато са изобразени заедно, те са „небесният красив глас“, който e вдъхновител за музиката, поезията, танците и знанието за небето.
Урания седи на небесния глобус, който може да представлява небето, което я поддържа и подкрепя. Тя ни поглежда през рамо и изражението ѝ подсказва, че мълчаливо ни чака. Какво ли може да чака да направим?
Преди да отговорим на този въпрос, нека погледнем Калиопа. Тя гледа внимателно Урания, която е поставила ръката си на рамото на Калиопа, сякаш за да я утеши. Въпреки това, може да има повече към тази интерпретация, свързана с изобразяването на ръцете на двете фигури.
Урания докосва ли Калиопа като начин да сподели небесата с нея? И обръща ли се Калиопа към нея, за да приеме споделянето? Може би Урания е проводник на небесното и небето се премества от земното кълбо, върху което тя седи, до Калиопа, която тя докосва.
Калиопа продължава този небесен пренос. Какво докосва Калиопа? С какво споделя небесата? Тя се докосва до „Одисея“ на Омир, което предполага, че епическата поема – литературата – е начин, по който се споделя красноречието на небето. Така Урания споделя небесата с Калиопа, а Калиопа споделя небесата чрез поезията.
А какво да кажем за трите херувима? Какво могат да представляват? Въпреки че херувимите са изобразени зад Калиопа, композиционно те летят от мястото в картината, където тя държи поемата. Може ли те да представляват вдъхновение за създаване на епична поезия, красиви думи и благозвучни изказвания?
Те носят лаврови венци – символи на победата – далеч от двете музи. Това са нещата, които те докосват. Засега можем да предположим, че другите две фигури на музите споделят небесния рай по нещата, които докосват. Херувимите също ли споделят небесата чрез лавровите венци? Твърдя -да.
И къде ги носят? Те ги носят в нашия свят, за да коронясат някого за победител. И кого могат да коронясат за победител? Който и да е сред нас, може да бъде достоен да бъде вдъхновен да възхвали красноречието на небето. Тези, които херувимите коронясват, ще бъдат тези, които Музите вдъхновяват.
За да се върна на нашия въпрос по-горе, мисля, че това е причината Урания да ни гледа – тя ни призовава да бъдем достатъчно достойни за вдъхновението на Музите. И какво достойните вдъхновени могат да направят? Да говорят от името на небесните истини с красноречие и красота. Погледът на музата пита: „Кой от вас ще вдъхновим?“
Случвало ли ви се е да видите произведение на изкуството, което да ви се стори красиво, но да нямате представа какво означава? С настоящия материал предлагаме интерпретация на класическо художествено произведение по начин, който може да бъде морално проницателен за нас днес, както и да видим как тези творения на изкуството могат да вдъхновят в нас собствената ни вродена доброта.
Ерик Бес, е практикуващ художник и е докторант в Института за докторски изследвания по визуални изкуства (IDSVA).
