• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 30 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Изящни изкуства

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

отЕрик Бес
13 ноември , 2022
„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

Досег до вътрешната същност: какво предлага традиционното изкуство на сърцето

Кои са гръцките музи? Зевс, владеещият гръмотевиците цар на боговете и Мнемозина, богинята на паметта, имат девет дъщери, които са наричани деветте музи. Музите са смятани за богини, които носят вдъхновение. Те са вдъхновителки и покровителки на музиката, поезията, танците и знанието.

Интересно е да се отбележи, че точно съюзът на Зевс, често свързван с проблясъка на светкавица и Мнемозина, майката на паметта, е необходим за създаването на деветте музи като източници на вдъхновение. Понякога казваме, че нашите моменти на вдъхновение идват при нас „мигновено“. Може също да си помислим: „Защо не се сетих за това по-рано?“ – сякаш е нещо, което вече знаем.

Първата от деветте музи е Калиопа, което на гръцки означава „красив глас“. Калиопа е музата на красноречието и епическата поезия. Последната от музите е Урания. На гръцки Урания означава „небесната“. Както подсказва името ѝ, тя е музата на астрономията.

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе

Френският художник Симон Вуе, творил от 16-и до 17-и век, рисува прекрасно изображение на тези две музи, като нарича картината си  „Музите Урания и Калиопа“.

В най-лявата част на произведението той рисува Урания, която седи на небесен глобус, облечена в бяло и синьо и носеща корона от звезди. Тялото ѝ е обърнато към Калиопа, но нейното идеализирано лице гледа назад през рамото ѝ към нас, зрителите.

Калиопа обаче, облечена в жълто и розово, гледа внимателно Урания, докато Урания е поставила ръката си на рамото на Калиопа. Калиопа държи книга в скута си. В книгата може да се види частична дума „одис“, която може да се припознае като епичната поема на Омир „Одисея“.

Двете музи седят пред древна архитектура с канелирани колони, които се издигат над главите им и извън равнината на картината. Вдясно от музите има три херувима, в жълти, розови и сини пояси. Херувимите носят лаврови венци към открития пейзаж от дясната страна на композицията.

Възхвала на красноречието на Небето

Какви значения можем да извлечем от тази картина? Нека първо да разгледаме Калиопа и Урания. В произведението си „Федър“ Платон описва Калиопа и Урания като музите, „които се занимават главно с небето и мисълта, както божествената, така и човешката, и имат най-хубавото красноречие“.

Въз основа на значенията на техните имена, когато са изобразени заедно, те са „небесният красив глас“, който e вдъхновител за музиката, поезията, танците и знанието за небето.

Урания седи на небесния глобус, който може да представлява небето, което я поддържа и подкрепя. Тя ни поглежда през рамо и изражението ѝ подсказва, че мълчаливо ни чака. Какво ли може да чака да направим?

Преди да отговорим на този въпрос, нека погледнем Калиопа. Тя гледа внимателно Урания, която  е поставила ръката си на рамото на Калиопа, сякаш за да я утеши. Въпреки това, може да има повече към тази интерпретация, свързана с изобразяването на ръцете на двете фигури.

Урания докосва ли Калиопа като начин да сподели небесата с нея? И обръща ли се Калиопа към нея, за да приеме споделянето? Може би Урания е проводник на небесното и небето се премества от земното кълбо, върху което тя седи, до Калиопа, която тя докосва.

Калиопа продължава този небесен пренос. Какво докосва Калиопа? С какво споделя небесата? Тя се докосва до „Одисея“ на Омир, което предполага, че епическата поема – литературата – е начин, по който се споделя красноречието на небето. Така Урания споделя небесата с Калиопа, а Калиопа споделя небесата чрез поезията.

А какво да кажем за трите херувима? Какво могат да представляват? Въпреки че херувимите са изобразени зад Калиопа, композиционно те летят от мястото в картината, където тя държи поемата. Може ли те да представляват вдъхновение за създаване на епична поезия, красиви думи и благозвучни изказвания?

Те носят лаврови венци – символи на победата – далеч от двете музи. Това са нещата, които те докосват. Засега можем да предположим, че другите две фигури на музите споделят небесния рай по нещата, които докосват. Херувимите също ли споделят небесата чрез лавровите венци? Твърдя -да.

И къде ги носят? Те ги носят в нашия свят, за да коронясат някого за победител. И кого могат да коронясат за победител? Който и да е сред нас, може да бъде достоен да бъде вдъхновен да възхвали красноречието на небето. Тези, които херувимите коронясват, ще бъдат тези, които Музите вдъхновяват.

За да се върна на нашия въпрос по-горе, мисля, че това е причината Урания да ни гледа – тя ни призовава да бъдем достатъчно достойни за вдъхновението на Музите. И какво достойните вдъхновени могат да направят? Да говорят от името на небесните истини с красноречие и красота. Погледът на музата пита: „Кой от вас ще вдъхновим?“

Случвало ли ви се е да видите произведение на изкуството, което да ви се стори красиво, но да нямате представа какво означава? С настоящия материал предлагаме интерпретация на класическо художествено произведение по начин, който може да бъде морално проницателен за нас днес, както и да видим как тези творения на изкуството могат да вдъхновят в нас собствената ни вродена доброта.

Ерик Бес, е практикуващ художник и е докторант в Института за докторски изследвания по визуални изкуства (IDSVA).

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
На двете снимки са майката (вляво) и бабата на Мильо Балтов, нарисувани през 1910-те години (снимка: Делчо Кунчев)

През очите на духовността – картините на стрелчанина Мильо Балтов

0
0
Детайл от "Меркурий, короноващ Философия, майка на Изкуството" (снимки: Владимир Теребенин / Държавен музей Ермитаж)

Любов към мъдростта: „Меркурий коронoва Философия, майка на Изкуството“

0
0
(снимка: Рената Седмакова/Shutterstock)

Десет музикални инструментa, които ни свързват с Небето

0
0
1 7 14 Chapelle sistine chapel

Постоянството на Микеланджело: урок за постигане на величие

0
0
Декоративно дърво от малки оригами жерави (Снимка на Наоки Оногава)

Японeц създава декоративни бонсаи от хиляди малки жерави оригами

0
0
На количката, освен бюстовете на Славка и Борис Деневи, е качен и радиоапарат "МИнерва", подарък за семейството от оперния певец Борис Христов (снимки: СБХ)

Славка и Борис Деневи: Oтвъд забравата на комунизма

0
0
Детайл от "Храстовидни божури" от Таки Катей

Какво знаем за Таки Катей – знаменития японски художник, застъпник на традициите

0
0
Детайл от „Мадона Алба“, около 1510 г., от Рафаело. Масло върху дърво, прехвърлено на платно. Колекция на Национална художествена галерия Андрю У. Мелън, Вашингтон. (Национална художествена галерия, Вашингтон)

Как Рафаело, „виртуозът на Ренесанса“, улaвя цялостно човешката природа

0
0
leonardo da vinci 1128923 1280

„Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

0
14
Следваща публикация
Заглавна снимка: Дейзи Стронгин, която възстановява пола си след смяната му в младежките си години, държи новородения си син, Илинойс, САЩ, 1 ноември 2022 г. (снимка: John Fredricks/The Epoch Times)

Изповедта на една майка, отказала се от смяна на пола

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.