„Жеравите функционират като съд за събиране на емоциите на хората, останали без отговор“
Художникът Наоки Оногава, който винаги е смятал оригами жеравите за символ на мира, им придава ново значение, създавайки от тях своите произведения на изкуството. Миниатюрните, ръчно изработени хартиени жерави оживяват за нов живот като „листа“ по клоните на декоративни дръвчета в стил бонсай.
За 30-годишния художник Наоки Оногава от Токио изкуството оригами е страст от детството: „Сред пресъздаваните фигури в оригами жеравът се отличава като особено известна, традиционна форма на това изкуството“ – споделя Оногава в имейл до The Epoch Times.
Оногава започва всяко произведение на изкуството, създавайки асиметричното стъбло, след което окрасява клоните му с между 500 и 1000 умело сгънати монохромни хартиени жерави, всеки не по-голям от върха на човешки пръст. Създаването на едно дърво отнема около месец.
Оногава, който е учил в японския Институт Очаби, споделя, че основното му предизвикателство е да създава изкуство, което докосва струните на сърцето и е възможно най-близо до „съвършенството“, което би могъл да постигне. „Реакциите на хората, когато видят творбите ми, ми носи удовлетворение и е още една причина да ги създавам“ – споделя той.
Художникът развива уникалната си връзка с хартиения жерав след Голямото земетресение в Източна Япония. През април следващата година той посещава град Рикузен Таката в префектура Ивате – регион, засегнат от бедствието, за да се разходи и да разговаря с местните жители. Това, което открива там е пълно повсеместно опустошение.
„Изпитах ужас от това колко безсилни сме пред чудото и силата на природата – каза Оногава, – но в същото време се почувствах изпълнен с енергия от силата на живота и жизнеността, които блестяха толкова силно след проявлението на гнева на природата … [и] от време на време, ние също така съществуваме в хармония с природата и процъфтяваме с нейните благословии.“
През този период от време Оногава се натъква на около 1000 хартиени жерава, оставени върху останките от сграда на местно училище, пометено от цунамито. Това е първият път, когато той вижда жерава, използван като символ на молитва, а не като символ на война и мир.
„По някаква причина имах чувството, че има смисъл те да бъдат там – спомня си той. – Беше като да стана свидетел на резултата от един тъжен ритуал, при който хората насочват своите чувства на безутешност в тези жерави … Аз се боря да намеря думите, за да го опиша, но мисля, че може би жеравите, които сгъвам сега, идват от онова място на тържествена молитва.”
След края на Втората световна война опечалените изпращат огромно множество хартиени жерави до Хирошима и Нагасаки всяка година. И все пак за Оногава сгъването на оригами жерави в името на мира е „специален обичай“.
„Това, което ми се струва особено в тези хартиени жерави, е как те функционират като съд за събиране на емоциите на хората, останали без отговор“ – обяснява той.
„Изпитвам голямо благоговение към акта на изпращане на молитва за мир. Но в тази динамика на събитията почувствах, че там няма нищо, което да ме свързва с жеравите и че това не е тяхното предназначение“.
По този Оногава създава изкуството си с намерението да даде на оригами жеравите „място на принадлежност“. Той се надява и планира да излага творбите си в чужбина, а междувременно споделя своето изкуство със света в Instagram.
„Вярвам, че всеки човек, запознат с жеравите, има своя собствена история по отношение на тях… но се надявам, че моите творби ще породят нов диалог и нещо в тях, каквото и да е то,ще развълнува сърцето на зрителя.“
