• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Изящни изкуства

Японeц създава декоративни бонсаи от хиляди малки жерави оригами

отЛуис Беван
11 септември , 2021
Японeц създава декоративни бонсаи от хиляди малки жерави оригами

Декоративно дърво от малки оригами жерави (Снимка на Наоки Оногава)

„Жеравите функционират като съд за събиране на емоциите на хората, останали без отговор“

Художникът Наоки Оногава, който винаги е смятал оригами жеравите за символ на мира, им придава ново значение, създавайки от тях своите произведения на изкуството. Миниатюрните, ръчно изработени хартиени жерави оживяват за нов живот като „листа“ по клоните на декоративни дръвчета в стил бонсай.

Epoch Times Photo
(Снимка на Наоки Оногава)

За 30-годишния художник Наоки Оногава от Токио изкуството оригами е страст от детството: „Сред пресъздаваните фигури в оригами жеравът се отличава като особено известна, традиционна форма на това изкуството“ – споделя Оногава в имейл до The ​​Epoch Times.

Оногава започва всяко произведение на изкуството, създавайки асиметричното стъбло, след което окрасява клоните му с между 500 и 1000 умело сгънати монохромни хартиени жерави, всеки не по-голям от върха на човешки пръст. Създаването на едно дърво отнема около месец.

ET Naoki Onogawa 4
(Снимка на Наоки Оногава)

Оногава, който е учил в японския Институт Очаби, споделя, че основното му предизвикателство е да създава изкуство, което докосва струните на сърцето и е възможно най-близо до „съвършенството“, което би могъл да постигне. „Реакциите на хората, когато видят творбите ми, ми носи удовлетворение и е още една причина да ги създавам“ – споделя той.

Художникът развива уникалната си връзка с хартиения жерав след Голямото земетресение в Източна Япония. През април следващата година той посещава град Рикузен Таката в префектура Ивате – регион, засегнат от бедствието, за да се разходи и да разговаря с местните жители. Това, което открива там е пълно повсеместно опустошение.

„Изпитах ужас от това колко безсилни сме пред чудото и силата на природата – каза Оногава, – но в същото време се почувствах изпълнен с енергия от силата на живота и жизнеността, които блестяха толкова силно след проявлението на гнева на природата … [и] от време на време, ние също така съществуваме в хармония с природата и процъфтяваме с нейните благословии.“

През този период от време Оногава се натъква на около 1000 хартиени жерава, оставени върху останките от сграда на местно училище, пометено от цунамито. Това е първият път, когато той вижда жерава, използван като символ на молитва, а не като символ на война и мир.

ET Naoki Onogawa 1
(Снимка на Наоки Оногава)

„По някаква причина имах чувството, че има смисъл те да бъдат там – спомня си той. – Беше като да стана свидетел на резултата от един тъжен ритуал, при който хората насочват своите чувства на безутешност в тези жерави … Аз се боря да намеря думите, за да го опиша, но мисля, че може би жеравите, които сгъвам сега, идват от онова място на тържествена молитва.”

След края на Втората световна война опечалените изпращат огромно множество хартиени жерави до Хирошима и Нагасаки всяка година. И все пак за Оногава сгъването на оригами жерави в името на мира е „специален обичай“.

ET Naoki Onogawa 6
(Снимка на Наоки Оногава)

„Това, което ми се струва особено в тези хартиени жерави, е как те функционират като съд за събиране на емоциите на хората, останали без отговор“ – обяснява той. 

„Изпитвам голямо благоговение към акта на изпращане на молитва за мир. Но в тази динамика на събитията почувствах, че там няма нищо, което да ме свързва с жеравите и че това не е тяхното предназначение“.

По този Оногава създава изкуството си с намерението да даде на оригами жеравите „място на принадлежност“. Той се надява и планира да излага творбите си в чужбина, а междувременно споделя своето изкуство със света в Instagram.

„Вярвам, че всеки човек, запознат с жеравите, има своя собствена история по отношение на тях… но се надявам, че моите творби ще породят нов диалог и нещо в тях, каквото и да е то,ще развълнува сърцето на зрителя.“

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

0
0
На двете снимки са майката (вляво) и бабата на Мильо Балтов, нарисувани през 1910-те години (снимка: Делчо Кунчев)

През очите на духовността – картините на стрелчанина Мильо Балтов

0
0
Детайл от "Меркурий, короноващ Философия, майка на Изкуството" (снимки: Владимир Теребенин / Държавен музей Ермитаж)

Любов към мъдростта: „Меркурий коронoва Философия, майка на Изкуството“

0
0
(снимка: Рената Седмакова/Shutterstock)

Десет музикални инструментa, които ни свързват с Небето

0
0
1 7 14 Chapelle sistine chapel

Постоянството на Микеланджело: урок за постигане на величие

0
0
На количката, освен бюстовете на Славка и Борис Деневи, е качен и радиоапарат "МИнерва", подарък за семейството от оперния певец Борис Христов (снимки: СБХ)

Славка и Борис Деневи: Oтвъд забравата на комунизма

0
0
Детайл от "Храстовидни божури" от Таки Катей

Какво знаем за Таки Катей – знаменития японски художник, застъпник на традициите

0
0
Детайл от „Мадона Алба“, около 1510 г., от Рафаело. Масло върху дърво, прехвърлено на платно. Колекция на Национална художествена галерия Андрю У. Мелън, Вашингтон. (Национална художествена галерия, Вашингтон)

Как Рафаело, „виртуозът на Ренесанса“, улaвя цялостно човешката природа

0
0
leonardo da vinci 1128923 1280

„Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи

0
14
Следваща публикация
Капитан Захарчук (в средата) с двама от помощниците си през 1939 г. (Исторически архив със съдействието на Константин Чакъров)

Юрий Захарчук - рицарят на огнеборската чест

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.