Защитник на традицията във време на огромни промени
През 90-те години на IX век японският художник Таки Катей (1830-1901) е на върха на кариерата си. Удостоен с професионални признания и обсипан с поръчки, през 1893 г. е отличен за „Императорски дворцов художник“ – признание за работата му за императорския двор на Япония.
Въпреки славата на Таки вероятно никога не сте чували за него.
Причината Таки „сега да не е известен, дори в Япония“ е, че в началото на XX век стилът на творбите му се разглежда като остарял, пише кураторът Росина Бъкланд. Според нея художници, асоциирани с Токийското училище за изящни изкуства, финансирано от правителството, „се смятат за иновативни и по-достойни за внимание.“
Бъкланд и Алекс Блейкбъроу са куратори на изложбата „Изобразяване на природата: Япония на Таки Катей“ в Световния музей в Ливърпул, Англия. Блейкбъроу е помощник куратор по етнология в Световния музей.
Общо 82 рисунки, състоящи се от подготвителни работи за поръчкови картини, картини от учебния занимания и учебни помагала за учениците на Таки, всички са изложени като част от колекцията на Националните музеи Ливърпул, представляващи група музеи и галерии, включваща Световния музей. Експонатите включват произведения на Таки и неговия ученик Ишибаши Казунори. Ишибаши (1876-1928) е учил в Кралската академия на изкуствата в Лондон, поради което неговите произведения и тези на Таки са в постоянната колекция на музея. По-изненадващ е фактът, че това е първата изложба на Таки извън Япония.
Таки Катей подкрепя традицията
Роден през 1830 г., Таки расте във време, в което изкуството на Япония е обърнато към традициите. Художниците заимстват от традициите на класическата китайска живопис, но също така следват традицията да се учат от живота: хората, животните и ботаниката. Художниците започват да преподават на Таки тези традиции, когато той е едва на 6 години. На 20 години той отива в Нагасаки, за да бъде по-близо до китайската култура. По това време Нагасаки е единственото отворено пристанище в Япония, чрез което се осъществява търговията с Холандия, Корея и Китай. Там Таки среща китайски художници и писатели, които му предават своята култура.
През следващите 15 или 16 години Таки пътува из Япония, като се учи от учители и имитира велики творби, като същевременно изпълнява поръчки. По този начин изгражда репутацията си и създава архив от произведения. Това му позволява да отвори художествено училище в дома си, когато се завръща в Токио през 1866 г.
До 1868 г. Япония е в смут. Шогун Тогугава, „великият пълководец“ от периода Едо (1603-1867) е свален, с което се слага край на феодалната система на Япония. Японският император заменя шогуна, превръщайки се във върховен владетел на Япония и се възцарява като император на Мейджи на „просветленото управление“. Така започва време на огромен преход за Япония, където традициите отстъпват място на западната култура. Япония приветства парните локомотиви и западните стилове на архитектура и обличане.
Правителството основава художествена школа и музей и организира редовни публични изложби. Художниците са насърчавани да интегрират западните стилове в своето изкуство и да адаптират произведения за изложбени зали, остъкляване и рамкиране на картини, а не да създават традиционните висящи свитъци от коприна.
„Таки не интегрирал в творчеството си никакви стилистични елементи от западната живопис – казва Бъкланд. – Той е принадлежал към Японската асоциация на изкуствата, група художници, които „се стремят да възобновят утвърдената форма на японската живопис“ – споделя тя.
Асоциацията популяризира японското традиционно изкуство в чужбина и представя изкуството на международни експозиции в Чикаго през 1893 г. и в Париж през 1900 г. Те провеждат две годишни изложби в Токио и изпращат работите си на спонсорирани от правителството изложби.
Групата излага изкуство, което специално показва силни и привлекателни за окото мотиви или теми, представляващи японската култура, обяснява Бъкланд.
„Изобразяване на природата: Япония на Таки Катей“
Творбите на Таки в изложбата демонстрират как точно е преподавал на учниците си тези традиционни похвати. Рисунките могат да бъдат на сгъваеми пана, плъзгащи се врати, вентилатори, албуми, ръчно навивани свитъци и, разбира се, висящи свитъци, според аудио ръководството на изложбата.
Това са „творби, които той използва в практиката, за да преподава на учениците си как да рисуват определени мотиви, като ги инструктира съгласно метода на традиционната източноазиатска живопис (по-голямата част от която произлиза от Китай) и съгласно темите за картини, датиращи почти от хиляди години в Китай”, каза Бъкланд. Тези теми за рисуване са подробно описани в книга от 1886 г. за чираци художници, към която Таки има принос.
В изложбата рисунките са закърфичени, вместо окачени в галерията, което позволява на посетителите да разгледат как учениците на Таки са се учили от него.
„Неговите творби щяха да бъдат разположени в студиото му, за да могат да бъдат копирани от учениците му, така че това правим [и ние]; ние продължаваме неговата традиция на преподаване“- обяснява Блейкбъроу.
Количеството на детайлите в много от рисунките е невероятно. „Все още си спомням първия път, когато видях тези произведения и бях изумен, че всъщност не са завършени работи“ – каза Блейкбъроу.
Таки е трябвало да рисува скиците за коприна изключтиелно прецизно, защото там и най-малките грешки е невъзможно да бъдат заличени. Усъвършенстването на рисуването върху коприна изисква невероятно търпение, умения и безкрайна практика.
Чрез рисунките на Таки тези принципи са привенесени в изложбата. На някои рисунки се появява координатна мрежа, така че картината да може да бъде увеличена при копиране. На някои от рисунките има отбелязани корекции, както при възхитителната скица на двойка жерави от Ишибаши Казунори. Главите на птиците са внимателно коригирани с червено мастило или от Таки, или от Ишибаши.
В творбата „Храстовидни божури“ нежните розови листенца на божурите на Таки намекват за кадифена текстура и може би дори полъх на фин аромат. А в друга творба, просто озаглавена „Елен“, козината на животното е толкова фино изрисувана, че почти усещате мекотата ѝ.
Тези теми не са били просто полети на фантазията, които Таки е искал да нарисува. Японските картини, също както в китайското класическо изкуство, използват природата, за да изобразят смисъл и значение. Божурът, преливащ от множеството си слоеве от плътно подредени венчелистчета, символизира богатство и просперитет, а еленът – дълголетие.
Таки и неговите ученици е трябвало да научат този език на източноазиатското изкуство – език, предаван не чрез писмеността или речта, а чрез символиката.
Много от тези рисунки и висящи свитъци са изпълнени със значения. Често домакинствата имат традиция от хиляди години да съхраняват своите висящи свитъци и да ги разгръщат при определени случаи. Божурът, ако е изрисуван разцъфнал, ще се съхранява до лятото и тогава свитъкът ще бъде окачен. Картина като „Вълни от висш порядък (първия ранг)“, изобразила величествени жерави в бурни вълни, може да бъде окачена, за да обяви настъпването на Новата година. Червенокрилият жерав е символ на дълголетие и чистота.
Излагането на творбите на Таки събрани в една изложба е щастлива случайност – за японската традиционна култура и за самото изкуство. Дано това да е първата от много изложби на Таки Катей извън Япония.
Моля, обърнете внимание: имената Таки Катей и Ишибаши Казунори са изписани според японската традиция: фамилията е първа, а първото име е второ.
