В края на септември в град Брезник се проведе ревю-изложба под мотото „Традиция и модерност”, която представи модата и стила на жената в България в края 19-и и началото на 20-и век.
„Дамата в края на XIX и началото на ХХ в. е елегантна, женствена, с много украшения, красиви кройки, дантелки“, коментира дизайнерът Александра Петрова, която е изработила повечето реплики на ретро тоалети.
Оказва се, че българката от този период е била доста модерна и по нищо не е отстъпвала на европейката. Дамите от елита по онова време носели красиви женствени рокли, изцяло по последни модни тенденции, изработени от висококачествени платове – внос от Виена.
Инициативата в Брезник е само един от примерите за носталгия по женствеността и скромността в модата от миналото, която наблюдаваме напоследък.
В противовес на тази женственост, в последните десетилетия модата показва и изгражда всичко друго, но не и стил. Унифицирани модели, кройки без линия, висящи платове, евтини материи, разголени и недобре изглеждащи модели – бързата мода превзема обществото ни.
Ковид пандемията и затварянето вкъщи подсилиха налагането на тази небрежност, която от домовете се пренесе и на улицата. И ако сега си млад човек, който изгражда своя стил и себеусещане, струва ми се, че това ще бъде мисия невъзможна.
Това са плодовете, които берем от консуматорството, в което сме „удобно” настанени от дълго време. И няма как да е иначе, след като бяхме разглезени и вместо от 2 до 4 колекции на година, модната индустрия бълваше над 50 колекции. Това от своя страна доведе до некрасивото унифициране на дрехите, много ниското качество както на материите, така и на изработването на облеклото. А това, че модната индустрия се превърна в замърсител номер две на планетата, след петролната, е не по-малко обезпокоителен факт.
Ковид пандемията обаче имаше и своя положителен принос в модата и сякаш сложи невидими спирачки на масовото производство. Все повече хора започнаха да ценят свободата, да се замислят за природните ресурси и от там да търсят повече нормалност и красота в ежедневието си, да се обръщат към изначалните ценности.
Всичко в историята се повтаря
След Втората световна война и началото на т.нар. Голямата депресия, най-тежката финансова и икономическа криза на XX век, модата се променя в две направления. Първо – потреблението се свива, а клиентите на модните къщи драстично намаляват. Второ – променя се визията на жената, смисълът на живот и поведенческите норми, а от там и стилът.
Началото на 30-те години налагат в модата спокойна, сдържана и строга елегантност. Дамите акцентират на своята женственост с висока яка за изящна шия, подчертана талия, множество бродерии на цветя и драперии от дантела в израз на романтична чувствителност.
По това време се появяват и големите имена в модата, които се стремят и успяват да изградят един от най-женствените образи на дамската мода. Нина Ричи утвърждава „новата елегантност” чрез романтичната чувствителност на модела на дрехата. Марсел Роша прави изящни бюстиета за строен силует, като акцентът на женствеността пада върху раменете и ръцете на дамите. Тази тенденция се прилага както при вечерните, така и при дневните тоалети. Мадам Гре е може би най-видната дизайнерка по онова време, която налага изключителната елегантност на силуета. В нейните драпирани тоалети са влюбени всички знатни дами като херцогинята на Уиндзор, Грета Гарбо и др.
Жаждата
Дали тенденциите от началото на миналия век ще се повторят? Настъпва ли времето модата в облеклото отново да носи усещането за естетика и уникалност? Ще успеем ли да покажем на идното поколение как да изгради свой стил, стъпил на красота, женственост и непреходни идеали?
Може да се каже, че отговорът на този въпрос е утвърдителен. Или поне така се надяваме. Много модни анализатори отричат бързата мода и налагат така наречения капсулен гардероб – малко на брой класически дрехи – лесни за съчетаване помежду си. Многократното носене на една, но стойностна дреха, се превръща в тренд, а не проява на лош вкус, както ни беше внушавано от консуматорската идея на бързата мода.
Редица звезди, даже и родни, ни убеждават, че вече не е нужно да имаме различен тоалет за всяко събитие. Напротив – носенето на една и съща рокля например, повече от един път, би придало стойност както на дрехата, така и на притежателката ѝ, подчертавайки собствения ѝ стил.
Все повече се усеща потребността у хората и най-вече при дамите да се обръщат към красивото. Стилът и облеклото са едни от най-достъпните, бързи и стигащи до много хора изразни средства, чрез които можем да въздействаме и изпращаме послания. Модата е неразделна част от социалния живот – тя помага за себеизразяването на отделни групи хора, определяйки и стандарти на общуване. С други думи: красиво изглеждащите хора – красиво си общуват.
Копнежът за истинска красота никога няма да напусне човека. Недостигът на нещо истинско го прави още по-ценно и незаменимо – в стремежа си към него, човек може да достигне съвършенство. Да се стремим към това е наше най-чисто човешко право.
