Династия Амати – създателите на цигулката каквато я познаваме днес

Цигулката, макар че има по-древен произход, придобива днешния си вид в Северна Италия през 16 век. Тя се развива въз основа на други лъкови струнни инструменти, използвани в Близкия изток и Източната Римска империя, като ребек, виел и лира да брачо.

Цигулката бързо придобива голяма популярност както сред уличните музиканти, така и сред аристокрацията в музикалната култура на ренесансова Италия. Има много извести майстори лютиери по това време, но Династия Амати са основоположниците на цигулката, такава каквато я познаваме и използваме днес в съвременна Европа.

В далечната 1505 г. в град Кремона, Северна Италия, се ражда Андреа Амати – бащата-основател, изобретил елегантната форма на цигулката, каквато използваме днес. Неговият вроден талант в лютиерстовото се разгръща по време на обучението му при Джовани Лиунардо ди Мартиненго. Още като млад майстор, около 1525г., той успява да създаде своя собствена работилница.

Качеството и стилът на неговите инструменти по времето на ренесансова Италия се оценяват високо от богатата висша класа, както и от религиозни сановници и институции, които са влагали значителни инвестиции в тяхното художествено изработване и представяне.

На неговите труд и майсторство в правенето на цигулки се възхищава дори кралят на Франция – Карл IX, като заръчва на Андреа Амати да изработи специално за него 38 инструмента през периода от 1560 г. до 1574 г. Единият от тях е позлатена бас цигулка, богато изрисувана с кралски символи, наречена „Кралят“.

На една от творбите на Андреа Амати е изписан с латинки букви изразът „Религията е и винаги ще бъде единствената крепост“. Въпреки това, в някои от малките райони на Италия има доказателства за издадени от църквата укази през 16 век, с които се нарежда забрана за свиренето на цигулка, но не само това, а дори и инструментите да бъдат унищожени. Това може би донякъде обяснява недостига на цигулки от най-ранния период, както и защо повечето оцелели цигулки от Андреа Амати са предимно такива, изработени за благородниците.

В тези трудни времена майсторите лютиери не се отказват и не погубват същността на този изящен занаят. През целия класически период всички кремонски майстори продължават да следват примера на Андреа по отношение на работата, тъй като концепцията му в математически и оптически план е била съвършена, както и отношението му към стила на изработката.

От древни времена се знае, че традициите се предават в семейството. Така и Андреа Амати научава синовете си Антонио Амати (1537 г. – 1607 г. ) и Джироламо Амати (1561 г. – 1630 г. ) на майсторството в занаята на лютиерството. Антонио първи започва обучението в работилницата при баща си, а след това през 1575 г. е последван от по-малкият си брат Джироламо.

Те усъвършенстват техниката и стила на конструиране от баща им. В продължение на около десет години синовете подписват творбите си с латинизираните си имена: „Antonius & Hieronymus Amati”. Тъй като двамата братя работят заедно, не може да се каже коя е отличителната черта на всеки поотделно в лютиерското изкуство. Единствената разлика през годините е, че Джироламо леко увеличава размерите на инструментите си в сравнение с тези на баща си. Фамилия Амати се утвръждават все повече като добри майстори в създаването на струнни инструменти.

Следващото поколение, на което се предава занаята от династията Амати, е петият по ред син на Джироламо Амати – Николо Амати, който е роден в Кремона на 3 декември 1596 г. Още от малък Николо Амати научава занаята от баща си, като в творчество му започват да личат негови собствени оригинални елементи, които взимат връх през 1640 г. Той надгражда наученото до тогава и създава новият модел „Гранд Амати“ – върхът на елегантността на цигулките – с изчистени математически форми, покрити с прозрачен лак, придаващ кехлибарен оттенък.

Николо допринася за напредъка в лютиерското изкуство чрез преподавателските си методи. Тъй като в ранните си години той няма синове, на които да предаде семейния занаят и умения, за първи път в династия Амати, Николо взима чираци, за да ги обучи. Негови ученици са Андреа Гуарнели и Антонио Страдивари, с латинското име Страдивариус.

Страдивари като млад се занимавал отдадено с дърворезбарство и нямал други по-изявени способности в този период, като също така много обичал цигулката. Когато разбира, че Николо Амати има работилница в Кремона, той изявява огромното си желание да бъде негов ученик.

Страдивари създава първата си цигулка през 1666 г., когато е на 22-годишна възраст, като започва да поставя собствения си етикет върху цигулките, които изработва: „Alumnus Nikoloas Amati“ − “Ученик на Николо Амати“.

Изразеният талант на Страдивари проличава в метода му за изработване на цигулки, създавайки стандарт за следващите времена. Той измисля модерната форма на цигулковия мост и определя пропорциите на съвременната цигулка с по-плитко тяло, което дава по-мощен и проникващ тон от по-ранните цигулки. Дълго време се е смятало, че тайната на акустично съвършените цигулки на Страдивариус се крие в техния лак, чиято формула, макар и много обсъждана, така и не е открита.

На 40-годишна възраст той създава своя собствена работилница.  Въпреки че Страдивари има двама сина – Франческо (1671 г. – 1743 г.) и Омобоно (1679 г. -1742 г.), които също са цигулари, се смята, че те само са помагали на баща си. Тъй като той не им предава основната и дълбока същност на занаята, синовете му не успяват да възпроизведат неговите велики творения, като по този начин Страдивариус остава ненадминат в майсторството си.

Николо Амати се сдобива със син, който кръщават на баща си – Джуроламо Амати II. Той е последният от Династия Амати, който прави значителен принос в лютиерството.

Благодарение на една велика династия, създала и положила основите за струнните инструменти от семейството на цигулката, днес ние можем да сме свидетели и осезаемо да се докоснем до красотата на това изкуство през призмата на великите творци на класическата музика от Ренесанса.

Един от творците, които отдават живот си, за да изучават в дълбочина звукоизвличането на всеки тон и същността на цигулката, е Ян Сибелиус – роден на 8 декември 1865 г. във Финландия. Той сътворява един от най-великите концерти за цигулка – Концерт за цигулка и оркестър в ре минор оп.47 (Sibelius – Violin Concerto in D Minor. Op.47).

Концерт за цигулка и оркестър в ре минор оп.47 на Ян Сибелиус в изпълнение на Симфоничния оркестър „Шен Юн“

Още от произведенията на Симфоничния оркестър „Шен Юн“ можете да гледате в онлайн стрийминг платформата Shen Yun Zuo Pin.