• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 30 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Династия Амати – създателите на цигулката каквато я познаваме днес

отВалентина Николова
5 ноември , 2022
Династия Амати – създателите на цигулката каквато я познаваме днес

Pixabay.com

Цигулката, макар че има по-древен произход, придобива днешния си вид в Северна Италия през 16 век. Тя се развива въз основа на други лъкови струнни инструменти, използвани в Близкия изток и Източната Римска империя, като ребек, виел и лира да брачо.

Цигулката бързо придобива голяма популярност както сред уличните музиканти, така и сред аристокрацията в музикалната култура на ренесансова Италия. Има много извести майстори лютиери по това време, но Династия Амати са основоположниците на цигулката, такава каквато я познаваме и използваме днес в съвременна Европа.

В далечната 1505 г. в град Кремона, Северна Италия, се ражда Андреа Амати – бащата-основател, изобретил елегантната форма на цигулката, каквато използваме днес. Неговият вроден талант в лютиерстовото се разгръща по време на обучението му при Джовани Лиунардо ди Мартиненго. Още като млад майстор, около 1525г., той успява да създаде своя собствена работилница.

Качеството и стилът на неговите инструменти по времето на ренесансова Италия се оценяват високо от богатата висша класа, както и от религиозни сановници и институции, които са влагали значителни инвестиции в тяхното художествено изработване и представяне.

491df424b8fd8ebdc5090d6f720f510d
Андреа Амати, 1505 – 1577 г., Pinterest

На неговите труд и майсторство в правенето на цигулки се възхищава дори кралят на Франция – Карл IX, като заръчва на Андреа Амати да изработи специално за него 38 инструмента през периода от 1560 г. до 1574 г. Единият от тях е позлатена бас цигулка, богато изрисувана с кралски символи, наречена „Кралят“.

the king 1
Бас цигулката „Кралят“, предшественик на модерното чело

На една от творбите на Андреа Амати е изписан с латинки букви изразът „Религията е и винаги ще бъде единствената крепост“. Въпреки това, в някои от малките райони на Италия има доказателства за издадени от църквата укази през 16 век, с които се нарежда забрана за свиренето на цигулка, но не само това, а дори и инструментите да бъдат унищожени. Това може би донякъде обяснява недостига на цигулки от най-ранния период, както и защо повечето оцелели цигулки от Андреа Амати са предимно такива, изработени за благородниците.

В тези трудни времена майсторите лютиери не се отказват и не погубват същността на този изящен занаят. През целия класически период всички кремонски майстори продължават да следват примера на Андреа по отношение на работата, тъй като концепцията му в математически и оптически план е била съвършена, както и отношението му към стила на изработката.

330px andrea amati violin met museum ny
Цигулка на Андреа Амати в Музей на изкуствата „Метрополитън“, САЩ

От древни времена се знае, че традициите се предават в семейството. Така и Андреа Амати научава синовете си Антонио Амати (1537 г. – 1607 г. ) и Джироламо Амати (1561 г. – 1630 г. ) на майсторството в занаята на лютиерството. Антонио първи започва обучението в работилницата при баща си, а след това през 1575 г. е последван от по-малкият си брат Джироламо.

Те усъвършенстват техниката и стила на конструиране от баща им. В продължение на около десет години синовете подписват творбите си с латинизираните си имена: „Antonius & Hieronymus Amati”. Тъй като двамата братя работят заедно, не може да се каже коя е отличителната черта на всеки поотделно в лютиерското изкуство. Единствената разлика през годините е, че Джироламо леко увеличава размерите на инструментите си в сравнение с тези на баща си. Фамилия Амати се утвръждават все повече като добри майстори в създаването на струнни инструменти.

04c7a1ec615bc16e84819a4804f15ef6
Надпис върху цигулка, изработена от „Antonius & Hieronymus Amati”

Следващото поколение, на което се предава занаята от династията Амати, е петият по ред син на Джироламо Амати – Николо Амати, който е роден в Кремона на 3 декември 1596 г. Още от малък Николо Амати научава занаята от баща си, като в творчество му започват да личат негови собствени оригинални елементи, които взимат връх през 1640 г. Той надгражда наученото до тогава и създава новият модел „Гранд Амати“ – върхът на елегантността на цигулките – с изчистени математически форми, покрити с прозрачен лак, придаващ кехлибарен оттенък.

Николо допринася за напредъка в лютиерското изкуство чрез преподавателските си методи. Тъй като в ранните си години той няма синове, на които да предаде семейния занаят и умения, за първи път в династия Амати, Николо взима чираци, за да ги обучи. Негови ученици са Андреа Гуарнели и Антонио Страдивари, с латинското име Страдивариус.

1461026 10151785917554607 1899385441 n nikolo amati obuchava stradivarius 1
Николо Амати обучава Страдивариус, паметник в Кремона, Италия

Страдивари като млад се занимавал отдадено с дърворезбарство и нямал други по-изявени способности в този период, като също така много обичал цигулката. Когато разбира, че Николо Амати има работилница в Кремона, той изявява огромното си желание да бъде негов ученик.

Страдивари създава първата си цигулка през 1666 г., когато е на 22-годишна възраст, като започва да поставя собствения си етикет върху цигулките, които изработва: „Alumnus Nikoloas Amati“ − “Ученик на Николо Амати“.

Изразеният талант на Страдивари проличава в метода му за изработване на цигулки, създавайки стандарт за следващите времена. Той измисля модерната форма на цигулковия мост и определя пропорциите на съвременната цигулка с по-плитко тяло, което дава по-мощен и проникващ тон от по-ранните цигулки. Дълго време се е смятало, че тайната на акустично съвършените цигулки на Страдивариус се крие в техния лак, чиято формула, макар и много обсъждана, така и не е открита.

На 40-годишна възраст той създава своя собствена работилница.  Въпреки че Страдивари има двама сина – Франческо (1671 г. – 1743 г.) и Омобоно (1679 г. -1742 г.), които също са цигулари, се смята, че те само са помагали на баща си. Тъй като той не им предава основната и дълбока същност на занаята, синовете му не успяват да възпроизведат неговите велики творения, като по този начин Страдивариус остава ненадминат в майсторството си.

Николо Амати се сдобива със син, който кръщават на баща си – Джуроламо Амати II. Той е последният от Династия Амати, който прави значителен принос в лютиерството.

Благодарение на една велика династия, създала и положила основите за струнните инструменти от семейството на цигулката, днес ние можем да сме свидетели и осезаемо да се докоснем до красотата на това изкуство през призмата на великите творци на класическата музика от Ренесанса.

Един от творците, които отдават живот си, за да изучават в дълбочина звукоизвличането на всеки тон и същността на цигулката, е Ян Сибелиус – роден на 8 декември 1865 г. във Финландия. Той сътворява един от най-великите концерти за цигулка – Концерт за цигулка и оркестър в ре минор оп.47 (Sibelius – Violin Concerto in D Minor. Op.47).

Концерт за цигулка и оркестър в ре минор оп.47 на Ян Сибелиус в изпълнение на Симфоничния оркестър „Шен Юн“

Още от произведенията на Симфоничния оркестър „Шен Юн“ можете да гледате в онлайн стрийминг платформата Shen Yun Zuo Pin.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Връчването на наградите „Икар“ 2023 г. (снимка: artportal)

Наградените с „Икар” за 2023 година

0
0
classical music2 1200x1482 1

Защо е важно децата да оценят класическата музика

0
0
Христо Грозев

Христо Грозев с Оскар за филма „Навални“

0
0
Малкото момче с бутилка

„Извинете, господине, продавате ли Бог?“ – приказка за момчето, което търси лек

0
0
Фото изложбата „ЗДРАВЕЙ ЛЯТО!“ на Емил Рашковски  в галерия „Синтезис“ (19 януари - 04 март, 2023 г.)

Фотографът Емил Рашковски представя втора самостоятелна изложба в галерия „Синтезис“

0
0
Стивън Спилбърг приема наградата за най-добър режисьор за "Семейство Фейбълман" по време на 80-ите годишни награди "Златен глобус" в Бевърли Хилс, Калифорния, на 10 януари 2023 г. (Rich Polk/NBC via AP)

Спилбърг и Макдона са големите победители в „Златния глобус“

0
0
Картина „Раходка с лодка“ на Елисавета Консулова-Вазова от изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни”, 2022 г.(https://sghg.bg/)

„Площад Славейков“ класира културните събития за 2022 година

0
0
Снимка: Forum Film

„Чуден свят“ на Disney отново провокира общественото мнение

0
1
Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Следваща публикация
Царска туршия (снимка: zvezdev.com)

Хрупкава царска туршия без консерванти

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.