Датата 21 март е обявена за Световен ден на поезията от Юнеско през 1999 г. Това е жест и признание към обществената ценност на поетичното изкуство, което съчетава в себе си душата на поета, красотата на словото, неговия талант и творчески заряд, националната култура и свободния дух. Тази изтънчена форма на изкуство е била вдъхновявана векове наред от най-съкровени чувства като любов, саможертва, преданост към отечеството, възхвала на божественото, природата, красотата.
Всеки от нас носи зрънце поетичен заряд в себе си и дори да не може да го въплъти с думи, той със сигурност докосва сърцето му, когато влезе в съприкосновение с душата на поета.
В чест на деня, който бележи този висш човешки идеал, ви предлагаме поемата на един от нашите автори.
Окови от чувства
Капят бавно листата на тъгата във водата,
отнася ги течението, остават във далечината.
Спомени връхлитат във бурен водовъртеж,
водопади от чувства превръщат се в пръски,
После замръзват във висулки от скреж.
Сърцето вечe няма да трепти като струна
от всеки вик или плач или радостен стон.
Остават назад мечтите, надеждите,
болката отминава като оттекващ звън.
Затваря очи, но будна е – това не е сън.
Душата не иска затвор на окови от чувства!
Ще ги захвърли като дрехи от вехт гардероб.
После ще литне гола, свободна и истинска.
Високо над слънцето чака истински дом,
от доброта изтъкан, светъл, свещен подслон.
