Нели Трошева възражда традицията в София
Заради комунистическото си минало, от което не сме се откъснали и до днес, България знае малко заисторията на своята православна вяра. И още по-малко: по какъв начин вярата е свързана с традиционната българска култура.
Но има творци в България – като хоровата диригентка Нели Трошева, ученичка на талантливия Георги Робев, който запазва православната традиция дори при управлението на БКП – които събират частици от пъзела, за да осъзнае в крайна сметка българският народ, че православието е част от дълбокия му корен.
От 2019 г. в църквата „Света Параскева“ на улица Раковска Нели Трошева възражда една инициатива, подета преди точно 155 години – хората да пеят заедно „Опело Христово“ на най-тежката християнска служба: вечернята за Разпети Петък.
Тази година ще бъде седмата поред, в която тази инициатива ще се случи. От пет часа следобед ще има репетиция, а богослужението, в което ще могат да пеят всички присъстващи, започва от 18 часа. Цялото песнопение без паузи трае около 20 минути. Църковнославянският текст, състоящ се от 125 куплета е преведен на съвременен български език от архимандрит Серафим, Змей Горянин и Борислав Бодър.
Нека се върнем за кратко и на събитието преди 170 години, когато България е все още част от Османската империя, но вече има своя Екзархия – от 27-ми февруари същата година. За първи път след 474 г. прекъсване Великденската служба ще може да се води на български език. През 1868 г. 28-годишният възрожденец Янко Мустаков вече е създал в Свищов църковно певческо дружество. През 1870 г. той пише музиката за Опелото на Христос на български език. Хорът на дружеството го изпълнява на Велики петък в храма „Преображение Господне“. И развълнуваните българи от Свищов са се събрали в храма, за да чуят Опело Христово на родния си език. След близо пет века под езиковия гнет на гръцкото духовенство.
Както казва Нели Трошева: „Те не просто пеят. Те дават глас на вярата, на народа, на надеждата…“ Не само Христос възкръсва през 1870 г. Възкръсва и древният български дух.
Янко Мустаков с рождено име Йонко Стойков Буюклийски е роден в Трявна на 3 януари 1842 г. Негов учител е и Петко Славейков. След като завършва образованието си, заминава да работи в Свищов. Назначен е първо за църковен певец в църквата „Св. Димитър“, а след това и за учител. През 1864 г. заминава за Букурещ, където с финансовата подкрепа на търговците Мустакови завършва Консерваторията. Оттам идва и творческият му псевдоним. Връща се в Свищов като учител и църковен певец в църквата „Св. Преображение“.
През 1868 г. Янко Мустаков основава хора, който през 1934 г. ще вземе неговото име. С лични средства закупува 3 цигулки, виола, виолончело и ръчно изработва цимблак за създадения от него оркестър. Написва 2 марша – по стихотворенията „Царю, добре дошел“ на Иван Вазов и „На царя и на Русия“ на Петко Славейков в чест на Царя Освободител. При руския десант край Свищов на 16 юни 1877 г. хорът ги изпълнява пред самия Александър Втори.
Хорът на Янко Мустаков е поканен да пее при откриването на Учредителното народно събрание на 10-ти февруари 1879 г. През април същата година по покана на княз Дондуков-Корсаков участва в църковната служба в Търново по повод великденските празници.