|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Режимът на китайската власт и контролът му над големи бази данни позволиха изтичането на лична информация, и това се връща като „бумеранг“ срещу партийните служители, посочват анализатори
Широкообхватното събиране на лични данни от китайския комунистически режим отново влезе в обществения дискурс, след като 13-годишно момиче предизвика буря в интернет чрез „отваряне на кутии“ – китайски кибер жаргон за „доксинг“ (англ. doxxing), или публичното разкриване на лична или идентифицираща информация за някого без неговото разрешение.
Инцидентът първо привлече обществено внимание миналия месец, когато момичето беше заподозряно в получаване на данни от баща си, Сие Гуанджун, вицепрезидент в Байду (Baidu) – технологичният конгломерат, който доминира китайския пазар на търсачки. Baidu също управлява китайския еквивалент на Уикипедия и е водещ играч в други области, включително стрийминг на видеа, облачно съдържание и изкуствен интелект. „Отварянето на кутии“ предполага, че щом информацията за някого излезе наяве, е като отваряне на кутията на Пандора.
След вътрешно разследване, Baidu заяви, че момичето е получило информацията от чуждестранна база данни за социален инженеринг чрез приложение за съобщения, чието име започва с „Т“, а не от баща си или компанията.
Няколко китайски медии съобщиха, че държавни служители, включително полицията, са замесени в черен пазар на данни, който работи предимно чрез приложението за съобщения Telegram.
Експерти по Китай и дисиденти казаха пред The Epoch Times, че обсебеността на режима по отношение на събирането на данни е позволила изтичането на лична информация на граждани, което е нож с две остриета за Китайската комунистическа партия (ККП), тъй като черният пазар се използва и за разкриване на служители на ККП, обвинени в нарушения на човешките права.
Този наскоро случил се инцидент от високо ниво с „отворена кутия“ се появи на фона на интензивната субкултура на идолопоклонничество сред китайската младеж, в която различни фенове често се впускат в ожесточени онлайн войни.
На 12 март китайски фенове на K-pop певец (съкратен термин за популярна музика от Южна Корея) започнаха кампания за тормоз срещу бременна жена заради коментар, който тя беше направила за поп звездата. Личната информация на жената беше публикувана онлайн и членовете на семейството ѝ бяха подложени на онлайн тормоз. Няколко други, които подкрепиха жената, след това също бяха обект на „доксинг“ (публичното разкриване на лична информация).
На 16 март интернет потребители откриха, че канадски собственик на акаунт, който „отварял кутии“, изглежда е дъщерята на Сие. Разкритието повдигна опасения, че ръководителите на технологичния гигант могат да разкриват лична информация на всеки, когато пожелаят.
Сие потвърди на 17 март чрез приложението за социални медии WeChat, че неговата дъщеря е публикувала лична информация, която е получила от „чуждестранен уебсайт за социални медии“. Сие се извини, че не е успял да възпита добре дъщеря си.
Baidu публикува на 19 март изявление в Weibo (една от най-големите медийни платформи в Китай), в което се казва, че вътрешен одит е потвърдил, че Сие няма достъп до идентифициращи потребителски данни и че в нейния акаунт не са открити необичайни дейности. Компанията подчерта, че нито един служител няма достъп до идентифициращи потребителски данни и че момичето е получило данните от чуждестранна база данни за социален инженеринг чрез приложението „Т“.
The Epoch Times се свърза с Baidu за допълнителен коментар, но не получи отговор до момента на публикуването на тази статия.
The Epoch Times направи проучване в Google с ключови думи, които се превеждат като „отворена кутия“ и „база данни за социален инженеринг“, и намери множество връзки към канали в Telegram, които продават информация за китайски граждани. Някои канали твърдят, че имат информация и за тайвански граждани.
Каналите в Telegram, които The Epoch Times провери, имаха по десетки хиляди потребители за месец. Обхватът на предоставяната лична информация варира, но може да включва номер на лична карта, име, адрес, имейл адрес, акаунти в социални медии, номер на устройство и записи като хотелски престои и история на покупките.
В изявление до The Epoch Times в петък, говорителят на Telegram Реми Вон каза, че „доксингът“ е изрично забранен от условията за ползване на Telegram и се премахва от модераторите, когато бъде открит.
„Модераторите, оправомощени с персонализирани AI и машинно обучение, проактивно наблюдават публичните части на платформата и приемат потребителски сигнали, за да премахват милиони публикации вредно съдържание всеки ден“, каза Вон.
Изтича информация от „вътрешни лица“
След инцидента, китайският таблоид Southern Metropolis Daily съобщи на 19 март, че техни журналисти са успели да купят точна информация за колега, включително адресите на старото им общежитие и настоящия им дом, за 300 юана (около $41). На журналистите е било казано, че 80% от таксата е за „правене на екранна снимка от полицейската база данни“, се казва в доклада.
Докладът добави, че друг търговец на данни е поискал същата сума и се е похвалил, че работи с полицията за достъп до информация в реално време, като си поделят печалбата.
Според статия, публикувана през декември 2023 г. от държавно контролираната медия China Youth Daily, операторите на бази данни разчитат силно на партньори „вътрешни лица“ в различни държавни сектори и индустрии, от банки до услуги в хотелиерството.
Пребиваващият в САЩ инженер по телекомуникации Джун Шан каза, че е очевидно, че китайската кибер полиция, която има достъп до огромно количество лични данни, е замесена в черния пазар.
Джун посочи пред The Epoch Times, че стойността на китайските бази данни става безценна по време на пандемията COVID-19, когато режимът консолидира всички бази данни за самоличността, телефонните номера, финансовата информация и биологичната информация на хората. От потребителите на платформи за социални медии също се изисква да потвърждават самоличността си.
„Преди пандемията COVID-19 имаше изолация между различните данни. Министерството на обществената сигурност (МОС) не контролираше данни в такъв мащаб. От тогава МОС, в частност неговото кибер полицейско звено, контролира огромно количество данни за гражданите,“ каза той. „Който разполага с данните, би бил изкушен да ги продаде.“
Той каза, че е практически невъзможно да се затвори черният пазар поради високото търсене на данни от заемодатели, хора в брачни, финансови или бизнес спорове и други.
Базираният в САЩ китайски адвокат по правата на човека У Шаопин също каза, че нивото на детайлност в изтеклата информация показва, че вътрешни лица от режима са замесени в продажбата на данни.
Тоталитарният режим има личната информация на всички граждани в Китай, а МОС е „най-големият собственик и контрольор на лични данни“, посочи той пред The Epoch Times.
Освен от вътрешни лица, централизираната база данни на Китай е показала уязвимост и към хакерски атаки.
През юни 2022 г. хакер твърди, че се е сдобил с данни на повече от един милиард китайски жители от базата данни на шанхайската национална полиция.
Ефектът на бумеранга
Докато ККП използва големите данни за наблюдение и контрол на гражданите, събирането на данни се използва и от дисиденти за публикуване на информация за служители, обвинени в нарушения на човешките права.
Лин Шенлян, базиран в Нидерландия дисидент, който е бил затварян два пъти и задържан веднъж в Китай, управлява база данни, наречена China Human Rights Accountability Database, която съдържа личната информация на почти 600 служители.
„Повечето от тях са членове на ККП, и повечето работят в китайската полицейска и съдебна система,“ каза той на The Epoch Times, добавяйки, че системата е епицентър на „злодеянията на ККП.“
Лин сподели, че целта на базата данни е да създаде надзор над служителите и да ги държи отговорни за нарушенията на правата на човека. Лицата ще бъдат премахнати от базата данни, ако спрат нарушенията на човешки права.
Джун описа събирането на данни от ККП като бумеранг, казвайки, че ККП „отваря кутии“, за да идентифицира и арестува граждани, а данните сега се използват и за идентифициране на служители.
И Ру допринесе за този материал.
