|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Опасната теория, скрита зад буквите на съкращението
Когато става дума за ЛГБТК (LGBTQ – англ.) мнозина може би не се замислят за значението на всяка буква от абревиатурата, въпреки че го знаят. Има и такива, които изобщо не са наясно с нея. А трябва, защото зад съкращението ЛГБТК, което започва като Л и в момента е еволюирало до ЛГБТКИА+ (LGBTQIA+) стои идеология, превърнала се в политически наратив. Под призива за приобщаване на разнообразната сексуална идентичност и изразяване на джендъра, той носи потенциала да легализира всички форми на нехетеросексуално, в т. ч. всякакво нетрадиционно поведение. Дори и такова, което понастоящем е незаконно в съвременното общество.
Какво означава Л Г Б Т К?
Л (L) е първата абревиатура, която се появява и зад нея стои думата лесбийки (lesbians – англ.). Поклонничките на Сафо от древногръцкия остров Лесбос през 19 в. се сдобиват с модернизиране на термина, който се отнася до любовта към същия пол. Той добива популярност и е възприет от жени, които тайно, а след това открито и гордо обичат други жени.
Г (G) е втората абревиатура (от гей – gay на англ.), която през 80-те години на 20 в. измества всички други термини за мъже, които са привлечени от мъже. Започва да се използва както за обозначаване на мъже, които обичат мъже, така и за всеки, който изразява предпочитание към същия пол.
През 90-те години на 20 в. дългогодишните връзки между лесбийките, гейовете и бисексуалните хора, както и активизмът за сексуална свобода водят до възприемане на акронима ЛГБ (LGB), където Б (B) обозначава бисексуални (bisexual – англ.).
В началото на новото хилядолетие още един термин получава приемственост и превръща ЛГБ в ЛГБТ (LGBT). Това е Т за трансджендъри (transgender – англ.). Той е популяризиран от трансфеминистки активисти, според които полът и джендърът са две различни неща.
С буквата Т абревиатурата ЛГБТ вече се превръща от активизъм в идеология. За главен идеолог на т. нар. „джендър теория“, се счита лесбийката Джудит Бътлър – професор от университета „Бъркли“, с докторска титла от Йейлския университет. Нейната книга „Безпокойствата около родовия пол – Феминизмът и подриването на идентичността“, публикувана през 1990 г. е основополагащото произведение на джендър идеологията.
Според Бътлър изобщо не съществуват мъже и жени. Полът е просто фантазия – то е нещо, в което вярваме, защото ни е натрапвано постоянно. Родовият пол (джендърът) не е свързан с биологичния пол. Той не играе абсолютно никаква роля, тъй като е възникнал само защото е създаден от езика и хората вярват в това, което непрекъснато чуват. За Джудит Бътлър идентичността е нещо свободно и гъвкаво, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение“ (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време.
Джендър идеологията освобождава хората от гнета и ограниченията на назначения по рождение пол – с други думи на биологичния пол и им позволява да се самоопределят като каквито и когато си искат – мъже, жени, небинарни (нито мъже, нито жени) или джендър флуидни (половата идентичност не е фиксирана, а се променя във времето).
Тя проповядва, че трансформацията от един пол в друг може да стане просто чрез самоопределяне, носене на аксесоари и дрехи на желания пол, с който се идентифицира човекът или с операция за смяна на пола.
Не след дълго тази идеология вече се преквалифицира в повсеместна офанзива за защита на човешките права и дори се политизира, като зад нея застават не само активисти, но и политици, учени и знаменитости от Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия. На невръстни деца на възраст 8 – 12 г. е дадено правото да си избират пола и да блокират своя пубертет, в някои случаи дори без знанието на родителите. Върху малолетни и възрастни се извършват необратими операции, като мастектомия, кастрация и хистеректомия.
Когато подобни осакатявания са били извършвани от нацистките лекари в лагерите на смъртта, международната общност ги заклейми като нехуманни експерименти. Днес обаче НПО-та като Световната професионална асоциация за трансджендър здраве (WPATH) се застъпват за т. нар. „джендър клиники“ в болниците под претекст, че „помагат на транссексуалните, трансджендър и полово несъответстващите хора с безопасни и ефективни пътища за постигане на траен личен комфорт с тяхната полова същност“.
В наши дни „лечението“ с блокери на пубертета започна да се прилага за облекчаване на половата дисфория, която доскоро психиатричната общност определяше като психично разстройство. Понастоящем обаче същите медицински среди я дефинират като „чувството на дискомфорт или стрес, което може да съпровожда несъответствията между преживявания или заявения пол (джендъра) и пола, назначен при раждането“. То включва изписването на медикаменти, които потискат отделянето на полови хормони, включително тестостерон и естроген, за да се попречи на нормалното биологично протичане на пубертета на детето. Те имат съществени странични ефекти, някои от които са доживотни. Реномираната американска клиника „Мейо“ предписва блокери на пубертета на деца на крехката възраст 10 – 11 години.
Освен всичко изброено, мнението на експерти е, че трансджендър идеологията създава параноично мислене и предразполага своите последователи към психологически крайности и радикализация.
Те обясняват, че джендър идеологията създава опростен, поляризиран мироглед, който насажда на своите жертви параноя и гняв. В подкрепа на тази теза специалистите посочват няколко скорошни трагични примера: транссексуалният мъж Одри Елизабет Хейл, който застреля на 27 март 2023 г. шестима души, включително три деца, в училището Covenant School в Нешвил, в американския щат Тенеси; около седмица по-късно идентифициращ се като жена 19-годишен младеж беше арестуван в американския щат Колорадо за опит за убийство, след като полицията открива в дома му подробни планове за множество училищни стрелби; също в Колорадо, един от двамата убийци по време на стрелбата в училището STEM School Highlands Ranch през 2019 г., е 16-годишният Алек Маккини – жена, която се идентифицира като мъж.
„Трансджендърните и джендър-разнообразните младежи се очертават като групата с най-висок риск от подкрепа на НР [насилствена радикализация]. Сред джендър малцинствата съществува повишена степен на подкрепа на НР, както и психологически стрес“, пише в документ на канадски студенти, базиран на проучване от 2021 г.
И ако акронимът ЛГБТ не е достатъчно алармращ, добавянето на К (Q) за куиър (queer – англ.) и превръщането му в ЛГБТК придава съвсем нов смисъл на цялата идея. Защото К предполага разчупването на всякакви сексуални, и не само, ограничения. Самата дума куиър, която по принцип означава странен, чудат, нестандартен, се е превърнала в събирателен термин за хора с всякаква нехетеросексуална ориентация, която обаче далеч надхвърля хомосексуалната.
Куиър анархия
Куиър идеологията възприема традиционната гей култура като старомодна и гледа на хомосексуалните и хетеросексуалните отношения като на закостенели и комерсиални. Тя отива чак дотам, че защитава педофилията, кръвосмешението и зоофилията, и се застъпва за пълно разрушаване на традиционните сексуални норми.
Започнало да набира популярност през 70-те години на 20 в., куиър движението тихомълком набира скорост зад шумотевицата около джендър идеологията. Куиър теоретиците възприемат идеята, че законите за сексуално съгласие трябва да бъдат премахнати за всички деца, включително и за бебетата. Куиър идеологията предлага да се разруши социалната политика. Тя не вярва в ограниченията на сексуалното поведение, включително в табута като педофилията, кръвосмешението, канибализма и зоофилията.
Американският екофилософ, автор на 28 книги Дерик Йенсен и критик на куиър теорията твърди, че тя е повлияна от постмодернизма, който не вярва в истината или реалността. Според него куиър теорията изследва какво е нормално и на кого и как това вреди или помага, и че нейният отговор е прост: нормалното е потисник. В този смисъл всичко, което е сексуално, трябва да бъде приемливо, което означава включително всякакъв вид фетиш или дори сексуалното насилие.
Йенсен обяснава, че според куиър теорията половият акт с дете не причинява вредата, защото е правило секс с възрастен. Тя е причинена от обществото, което кара детето да се чувства виновно, че е правило секс.
Френският постмодерен философ Мишел Фуко, автор на „Историята на сексуалността“ от 1978 г., се счита за бащата на куиър теорията. Обвинен в секс с 8-годишни момчета в гробище в Тунис, той отхвърля всички сексуални етикети и граници, и дори се застъпва законите за сексуално съгласие да бъдат премахнати за всички деца, дори за бебета.
Критиците на куиър теорията се опасяват, че е само въпрос на време педофилията да стане приемлива. Те се позовават на публични предизвикателства като тазгодишния Drag March в Ню Йорк, където участниците скандираха: „Ние сме тук! Ние сме куиър! Идваме за вашите деца!“
Миналата година парижката модна къща Balenciaga стана обект на масова критика, след като пусна рекламна кампания, изобразяваща момиченца, които позират с плюшени мечета, облечени в садо-мазохистичен фетиш. В една от рекламите се виждат страници от действително съдебно решение относно детската порнография. По-късно Balenciaga се извини за рекламата, но тя е израз на една заплашителна тенденция.
Друг признак за настъпателния отпечатък на куиър идеологията в ежедневието е постепенната замяна на думата „педофил“ с „привлечен от малолетни човек“. Терминът бе използван за първи път от трансджендър професора Алин Уокър по време на дискусия за педофилите през ноември 2021 г. Според нея е по-малко стигматизиращо да се използва този термин, отколкото „педофил“, когато става дума за хора, които не осъществяват на практика желанието си да правят секс с деца.
Това, което привържениците на куиър теорията всъщност вършат е да я използват като политически инструмент за борба с патриархалната, потисническа според тях система, която маргинализира хората с различни от хетеросексуалните предпочитания. Те се стремят към анархия, където не съществуват правила и норми.
В действителност куиър теорията е крайно лява политическа теория, свързана с немския философ Георг Хегел, който е повлиял на самия Карл Маркс. Тя следва неомарксисткия модел, който разделя обществото на потисници и жертви, различни от отживелите буржоазия и пролетариат. Жертвите (куиър) са невинни, а потисниците (хеторсексуалните) са зли. Така че хората, които се идентифицират като жертви, се чувстват оправдани да мразят категорията хора, за които твърдят, че са техни потисници.
ЛГБТКИА+ е идеология без граници
Културният критик Джеймс Линдзи, автор на „Марксификацията на образованието“, заяви пред The Epoch Times, че куиър теорията е отвлякла движението за права на гейовете. Тя преминава отвъд сексуалното и приветства всякакви крайни идеи. Например, когато става дума за религия – куиър теорията приема сатанизма; когато става дума за телесен имидж – куиър теорията подкрепя затлъстяването; когато става дума за телесни недъзи – тя се застъпва за „Теорията за крипа“ (Crip Theory) – съкращение от думата „cripple – англ.“, която означава сакат.
Всичко това ни бива натрапвано като нормално всеки ден. Свидетели сме как световноизвестни марки заменят в рекламите си елегантните супермодели с красавици с болезнено свръхнаднормено тегло.
Американската търговска верига Target пусна на пазара коледни орнаменти с тъмнокож Дядо Коледа в инвалидна количка и прайд лешникотрошачки с цветовете на ЛГБ и транс обществата.
Eмблематичният бранд за изкусително дамско бельо Victoria’s Secret представи реклама с транс модел, страдащ от детски паралич.
На път са да бъдат нормализирани трансинвалиди, трансживотни, трансрасови и други транс създания.
„Можете да видите как това се превръща в нещо като всепоглъщащо чудовище, защото няма спиране.“, коментира Линдзи и допълва, че куиър теорията цели две неща: да разруши всичко до степен, до която вече няма определение за нормално; и да даде власт на нейните застъпници.
„Ако куиър теоретиците постигнат своето, в нашето общество всичко ще бъде позволено. Никой няма да има право да определя нищо като правилно или неправилно, освен те – според както им е угодно. Така че всеки отделен индивид се превръща в стандарт за самия себе си.“
К (Q) също означава и „питане“ (questioning – англ.), което предполага по-нататъшна, продължаваща дискусия за значението на личната идентичност и личната реалност.
К (Q) не е последната буква в абревиатурата ЛГБТК (LGBTQ). В момента тя е прогресирала до ЛГБТКИА+ (LGBTQIA+), където И (I) е за интерсексуални (intersex), A за асексуални (asexual). В английската азбука има общо 26 букви. Напълно е възможно в обозримото бъдеще и с останалите 19 да се обозначи сексуално или каквото и да било друго – различно от нормалното поведение, с цел то да бъде превърнато в правило, а традиционното – в изключение. А може би знакът (+) означава, че един ден всичко това ще бъде не просто избор, а задължение.
