Днес почти всеки е виждал изображение или е гледал филм за Панагюрското златно съкровище…
То се състои се от девет съда с тегло над 6 килограма чисто злато, датирани към края на IV началото на III в.пр.Хр.. Богатата украса и прецизната изработка с висока художествена стойност разкриват връзката на тракийската и персийско-елинистичната цивилизации, по-конкретно използването на специални съдове за религиозни приношения към обичаите.
Хипотезите за мястото на изработката и предназначението на комплекта не са малко. Те може би са притежание на одрисите в древността по нашите земи, а може и да са пътували с керван и просто да са останали като завоевание на някой местен владетел. Съдовете са намерени през 1949 г. на 2 километра от Панагюрище при добив на глина в местността „Мерул“ от тримата братя Дейкови. Почти като в приказката за златната ябълка.
Четирите ритона са с форма на животински глави, трите кани – с женски. Върху съдовете могат да се оприличат различни сцени и герои от старогръцката митология, гръцки символи и персийски декорации. Един от ритоните би могъл да представлява сватбения пир на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са оформени като глави на амазонки, но биха могли да са и на древногръцки богини или на тракийското божество Кибела. Повечето от дръжките са тела на кентаври.
Съкровището се допълва от богато инкрустирана амфора и една прелюбопитна ритуална фиала от различно по вид злато, които според изследователите не са поръчани заедно с останалите седем. Една от загадките са множеството негърски глави, концентрично разположени по фиалата, както и на двата странични отвора за пиене на амфората, за които съществува хипотеза, че всъщност са глави на атланти…
Но, за да не се губим в превода на множеството възможности и догадки, нека просто приемем факта, че това е един от съвременните символи на българска национална идентичност, с които ни познава светът… Древност, толкова богата и вдъхновяваща, че възкресяването ѝ е нужно, за да намерим себе си, чрез изгубените си през мрачните векове исторически клони и корени.
Дали изкусно изработените съдове са създадени в Лампсак, древногръцка колония на южно Черно море, в днешна Турция? Или са дело на майстор от Одриското царство? Десетки въпроси повдига съкровището от Панагюрище… И всеки вижда онова, което съвпада с неговите представи за историята. Всяко съкровище ще се открива от хората, забулено с мистиката на изгубените традиции и връзки с предходната цивилизация.
Наблюдавайки бляскавите, но излъчващи и тъмнината на една отминала епоха съдове, си задавам въпроса: „Кое е истинското съкровище на България? Дали хората и днес почитат небето и земята, както са ги почитали предците им? Или това е краят на края на една тъмна и забулена в ритуали история?“
А сърцето ми на българка от Тракия ми отговаря: „Най-ценните пластове, които завинаги ще останат неразкрити, ако изберем илюзиите на съвремието, са вътре в нас, в предците и в децата ни!“
Керка Делчева Кунчева живее в Пловдив, родена е в Чирпан – родното място и на Пейо Яворов. Завършва „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. От малка пише стихове, творчеството ѝ е било отличавано на поетичния конкурс „Яворови дни“. Омъжена, с едно дете.
