|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Вземи химикалка и активирай невронни пътища, които иначе биха останали бездействащи
Представете си два мозъка: единият пулсира от активност, връзки се задействат между различни региони в синхронизиран невронен балет, а другият показва само разпръснати проблясъци на ангажираност – изолирани острови от електрическа активация.
И двата принадлежат на студенти, седящи на една и съща лекция, опитвайки се да запишат същите идеи. Разликата между тях не е в интелигентността, концентрацията или интереса към предмета. Разликата е в инструментите в ръцете им.
Единият държи надеждна химикалка над листове с редове, докато пръстите на другия се движат над клавиатурата на лаптоп.
Този невронен контраст, показан в едно проучване в изданието Frontiers in Psychology („Граници в психологията“), е само част от нарастващите доказателства, които предполагат, че нашето бързане към дигитално удобство е съпроводено със значителни когнитивни загуби. От невронаучните лаборатории до класните стаи, изследванията, сравняващи традиционните и дигиталните учебни средства, установяват, че химикалките все още не са отживелица.
„Бавното“ печели надпреварата
Още през 1979 г. изследвания убедително са заключили, че воденето на записки е значително по-ефективно за учене и запомняне, отколкото просто пасивното слушане —химикалката определено е била мощен инструмент. Но с множеството удобни дигитални инструменти на наше разположение, дали химикалката все още има такава сила?
В основополагащо проучване от 2014 г., „Писалката е по-мощна от клавиатурата“, изследователите Пам Мюлер и Даниел Опенхаймер проведоха три експеримента, за да сравнят ръкописните записки с печатаните.
В първия експеримент, студенти от Принстънския университет гледаха TED лекции, като си водеха записки или на ръка, или на лаптопи.
Когато бяха тествани след това, студентите, които си бяха водили записки с писане на ръка, се представиха с 12% до 20% по-добре на въпроси за концептуално разбиране — въпреки че двете групи се представиха сходно при фактологичното припомняне.
Изследователите откриха, че поради лекотата на писането, ползвателите на лаптопи имаха тенденция да транскрибират думите от лекциите дословно — тоест, дума по дума — докато пишещите на ръка трябваше да обработят и обобщят информацията.
„Дословното транскрибиране не изисква дълбоко мислене,“ сподели Опенхаймер пред The Epoch Times. С химикалка и хартия, това, което изглежда като недостатък — по-бавна скорост на писане — всъщност се превръща в предимство, изисквайки истинско концептуално разбиране преди поставянето на мастило на хартията.
Във втория експеримент, на използващите лаптопи изрично беше наредено да не си водят дословни записки. Въпреки инструкциите, ползвателите на лаптопи продължиха да транскрибират повече съдържание дума по дума, което отново доведе до по-слабо представяне.
В третия експеримент, на двете групи студенти беше дадено време да прегледат записките си преди теста, за да се провери дали прегледът може да компенсира недостатъците, наблюдавани при воденето на записки на лаптоп. Обаче, дори когато им беше дадено време за преглед, водещите записки с химикалка системно се представиха по-добре от ползвателите на лаптопи.
„Определено няма универсално решение за воденето на записки,“ каза Опенхаймер.
Той признава, че в определени ситуации бързото записване може да бъде полезно, докато в други — особено при абстрактни концепции, графики или уравнения — печатането може да бъде по-малко ефективно.
Какво се случва в мозъка
Когато статията на Опенхаймер беше публикувана през 2014 г., тя привлече вниманието на норвежките изследователи Одри ван дер Меер и съпруга й, Фредерикус Рууд ван дер Веел.
Като невроучени те естествено бяха любопитни относно основните механизми.
„Какво се случва в мозъка, когато хората пишат на ръка, в сравнение с писането на клавиатура?“ каза Ван дер Меер.
Този въпрос ги накара да проведат експерименти, първо публикувани през 2017 г. в Frontiers in Psychology.
„Първоначално не очаквахме да видим никакви разлики,“ сподели Ван дер Меер пред The Epoch Times.
Скептицизмът беше разумен и предлагаше потенциален контрапункт на откритията на Опенхаймер: Какво ако ползите от ръкописното писане изобщо не са неврологични, а просто ситуационни?
В крайна сметка, в сравнение с водещите записки на ръка, ползвателите на лаптопи много по-вероятно ще бъдат разсеяни. Проучванията показват, че студентите прекарват около половината до две трети от времето в час извън поставената задача, когато използват лаптопи, което води до по-слабо представяне.
Освен това, технологичното разсейване не е само лично — то е неволно заразно. Изследване, публикувано в изданието Computers & Education („Компютри и образование“), установи, че студентите, които просто седят зад колеги, занимаващи се с мултитаскинг на лаптопи, получават с 17% по-ниски резултати на тестовете в сравнение с тези, седящи зад колеги без устройства.
За да определи дали ръкописното писане наистина осигурява неврологично предимство, Ван дер Меер използва електроенцефалограма (ЕЕГ) с висока плътност — „шапка за баня“, оборудвана с 256 електрода, за да измери мозъчната активност. ЕЕГ записите измерват електрически сигнали, произведени когато мозъчните клетки комуникират, позволявайки на изследователите да наблюдават кои невронни мрежи се активират по време на различни задачи и как тези региони координират активността си.
В експеримента на студентите беше показано изображение, например икона на чадър, и след това им беше казано да редуват между изписването на норвежката дума „paraply“ („чадър“) на ръка и набирането й на клавиатура.
„Накратко, открихме, че мозъкът работи напълно различно, когато използвате ръката си за рисуване или писане, в сравнение с използването на клавиатура,“ каза Ван дер Меер.
Ръкописното писане стимулира широкоразпространена, синхронизирана мозъчна активност в различни региони, свързани с паметта и ученето, докато писането на клавиатура произвежда значително по-слаби модели на невронна ангажираност.
По-конкретно, учениците, пишещи на ръка, показват взаимосвързани нискочестотни тета и алфа осцилации в целия мозък — връзки, които забележимо отсъстват по време на писането на клавиатура. Тези ниски честоти имат характерни когнитивни функции: Тета вълните помагат за обработката на нова информация и поддържат работната памет, докато алфа вълните подпомагат формирането на дългосрочна памет.
Ван дер Меер обясни, че прецизната фина моторна координация, необходима за ръкописното писане, активира по-сложни, мултисензорни невронни пътища, създавайки по-силни отпечатъци в паметта. За разлика от това, простите моторни действия при писане, превъртане или докосване не успяват да ангажират тези невронни мрежи, което води до по-слабо задържане.
„Изкушаващо е да пишеш всичко, което лекторът казва, но ти буквално пишеш на сляпо,“ каза тя. „Информацията влиза през ушите и излиза през върховете на пръстите — ти не обработваш входящата информация.“
Ръкописното писане създава уникален когнитивен отпечатък.
„Ако пропуснеш час и заемеш записките на съученик, те нямат много смисъл, защото са персонализирани за индивида,“ каза Ван дер Меер.
Имайки предвид откритията си за мощните стимулиращи ефекти на ръкописното писане върху мозъка при по-млади възрастни, Ван дер Меер смята, че тези ползи могат да се разпрострат и върху по-възрастните популации. В момента тя изследва дали воденето на ръкописен дневник би могло да помогне за защита срещу когнитивния спад при по-възрастни хора.
Тя вярва, че тъй като ръкописното писане е от полза за когнитивната функция, пренебрегването на тези невронни пътища би могло да има обратния ефект, потенциално ускорявайки когнитивния спад.
„Мозъкът използва принципа: Използвай го или го губиш,“ каза Ван дер Меер. „Страхувам се, че в дългосрочен план нашите мозъци всъщност могат да се свият, ако не ги използваме правилно.“
Нейният съвет? „Вземайте химикалка колкото се може по-често през деня“ и „имайте моливи, пастели, химикалки и хартия, разпръснати наоколо за децата.“ Тя подчертава, че ръкописното писане е особено важно за децата, тъй като те развиват своята неврологична инфраструктура.
Доказателства, подкрепящи нейния съвет, се появяват в проучвания сред различни възрастови групи. Едно проучване с деца в предучилищна възраст на 5-6 години накара децата да научат осем немски букви или като ги пишат, или като ги набират на клавиатура. В последващи тестове за четене на думи, писане и разпознаване на букви, групата с ръкописно писане систематично превъзхождаше групата, използваща клавиатура, по всички показатели, с няколко процентни пункта по-високи резултати.
Тези ползи се простират до грамотността при възрастни. В проучване от 2021 г. в Psychological Science възрастни, учещи арабски, които практикуваха писане на ръка, не само овладяха думите по-бързо, но забележително също имаха по-добри способности за четене и правопис — въпреки че не бяха практикували специално тези умения.
Навикът на най-добрите ученици
След като Мюлер и Опенхаймер публикуваха своето проучване, последвалите изследвания дадоха смесени резултати. Проучване от 2021 г., озаглавено „Не изхвърляйте лаптопа все още“ дори оспори заключенията.
„Като цяло, резултатите не подкрепят идеята, че воденето на бележки на ръка подобрява незабавното учене чрез по-добро кодиране на информацията,“ гласи проучването от 2021 г.
Въпреки това, нов мета-анализ от 2024 г. от Ейбрахам Фланиган и колеги разгледа 24 проучвания с повече от 3,000 участници и установи, че ръкописните бележки определено са превъзхождащи във висшето образование. Проучването заключи, че независимо от учебния материал, „ръкописното писане е все още шампион,“ каза Фланиган пред The Epoch Times.
Анализът показа значително предимство за водене на бележки на ръка: Почти 40% от студентите, които пишеха на ръка своите бележки, постигнаха оценки А или В, в сравнение с едва 30% от студентите, които пишеха на клавиатура.
За да илюстрира реалното въздействие, Фланиган сподели история за изключителна университетска студентка. Тя беше силно мотивирана — пристигаше рано, сядаше отпред и предаваше заданията навреме.
Фланиган забеляза, че тя винаги пишеше бележките си на компютър по време на час.
„Тя пишеше толкова бързо, че вероятно би могла да има кариера като съдебен стенограф,“ каза той. Но въпреки това тя в крайна сметка дойде при него по време на приемните часове с проблем, който не можеше да реши: лекциите не се задържаха в съзнанието ѝ.
Според Фланиган, „Независимо колко внимателна беше, след края на урока се чувстваше сякаш информацията е влязла през едното ухо и е излязла през другото, въпреки че беше записала големи количества бележки на лаптопа си.“
Той предложи проста промяна: премини към писане на ръка.
„Мисля, че знаете как завършва историята,“ каза той.
След промяната студентката установи, че обръща повече внимание, обработва информацията по-целенасочено и напуска всяка лекция с по-добро припомняне и разбиране на материала.
Горчиво-сладката цена на ученето
Древногръцкият философ Аристотел е казал: „Корените на образованието са горчиви, но плодът е сладък.“ По-общо казано тази поговорка отразява принципа „без болка, няма печалба“ или „без загуба, няма печалба.“
Въпреки че новите лъскави инструменти — от устройства за водене на бележки до изкуствен интелект — могат да изглеждат, че ускоряват или повишават продуктивността, „удобството често не подобрява ученето,“ посочва Фланиган.
Според Опенхаймер, „ръкописното писане подкрепя вида дълбоко мислене, което помага за ученето,“ но със сигурност не е единственият начин.
Той предлага хората да търсят „желани трудности“ в ученето, които принуждават индивидите да се ангажират сериозно с материала, като например преформулиране на информацията със собствени думи или обсъждане на наученото с други.
„Повечето хора естествено не се занимават с тези стратегии, защото те са по-трудни, а ние имаме тенденция да предпочитаме лекотата пред трудността,“ каза той. „Но по-задълбоченото мислене обикновено е добро за ученето.“
Интересно е, че дори видът писане има значение. Проучване в Journal of Alzheimer’s Disease установи, че по-възрастни възрастни с леки когнитивни нарушения, които практикуваха китайска калиграфия — формално, репетирано и дисциплинирано писане — в продължение на осем седмици, изпитаха подобрения в работната памет и контрола на вниманието.
Участниците, които практикуваха калиграфия, показаха подобрение от повече от 30% в задачите на работната памет в сравнение с едва 11.8% от участниците, които използваха iPad и не се занимаваха с калиграфия. Ползите от калиграфията бяха налице шест месеца след края на обучението, което предполага дълготрайни когнитивни подобрения.
Подобно на писането на клавиатура, дигиталните медии — като електронните книги изглеждат удобни, но също карат човек да плати неизбежна цена. Разбирането е постоянно по-ниско, когато хората четат на дигитални устройства, отколкото на добрата стара хартия.
Следователно, повече не винаги е по-добре, според Наталия Кучиркова, професор по четене и ранно детско развитие в The Open University, САЩ. Кучиркова сподели пред The Epoch Times, че въпреки че дигиталните медии имат своите съответни предимства, стремежът към повече съдържание, достъпност или взаимодействие често води до неизбежна загуба в резултатите от ученето.
Така, дори докато технологията ни тласка напред, тези привидно архаични инструменти — химикалка и хартия — фундаментално оформят как децата и възрастните се учат да четат, пишат и мислят. Ван дер Меер съжалява, че учителите сега срещат първокласници, които едва знаят как да държат химикалка.
„Толкова е жалко,“ каза тя.
Ван дер Меер казва, че се надява бъдещите поколения да преоткрият стойността на ръкописното писане — чрез поеми, любовни писма или дори прости списъци за пазаруване.
Тя отбеляза, че традиционно ръкописното писане е било пропито с личност и индивидуална идентичност.
„Това не е просто умение,“ каза тя. „Ръкописното писане е част от нашето културно наследство — то е част от това да бъдеш човек.“
