• За нас
  • Пишете ни!
вторник, 30 юни, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Мнения

Разединението на демокрациите засилва връзката Китай – Русия

отАндерс Кор
28 януари , 2022
Разединението на демокрациите засилва връзката Китай – Русия

Конвой от руски бронетранспортьори се движи по магистрала в Крим на 18 януари 2022 г. Русия е струпала на границата си с Украйна около 100 000 войници с танкове и други тежки оръжия. Западните държави смятат, че това е ясен знак за нападение (снимка: AP)

Всяка руска инвазия в Украйна ще зависи от икономическата подкрепа на Китай и от дипломатическите ходове на Германия и Франция. Нападението на Русия над Украйна е в интерес на намеренията на Китайската комунистическа партия да завладее Тайван.

Докато НАТО следва да се съсредоточи върху заплахата от Китай, Русия е разположила 100 000 войници на границата с Украйна, за да притиска НАТО за “законово обвързани гаранции за сигурност“, че Украйна няма да се присъедини към военния съюз.

Москва поиска от НАТО да изтегли военните си позиции до ситуацията от 1997 г., когато между двете сили има подписана спогодба. Това е сериозна заплаха за демократичното управление на държавите от Източна Европа и би довело до глобалното засилване на тоталитарния съюз между Пекин и Москва. Ако днес НАТО изостави Украйна, утре Китай ще удвои претенциите си за Тайван. Когато поддадеш на заплахите на един изнудвач, не закъсняват и следващите.

Но именно някои от източноевропейските държави, като Унгария, налагат вето на санкциите на ЕС срещу Китай заради нарушаването на човешките права и териториалната им агресия, включително в Южнокитайско море. Германия и Франция, които са доста по-меки от САЩ спрямо Китай и Русия, търсят дипломатически извинения и са почти готови да хвърлят Украйна на вълците.

Германия например се противопоставя на Естония а изпрати на Украйна направени в бившия СССР артилерийски оръдия, които преди са били разположени в Източна Германия, а после през Финландия са изпратени в Естония. The Wall Street Journal пише, че „отказът на Германия Москва може да прочете като поредния знак за разединение в редиците на Запада“. (Кристине Ламбрехт, министър на отбраната на Германия, обяви на 26 януари подкрепа за Украйна от 5000 военни каски. Това разгневи настощия кмет на Киев Виталий Кличко до степен, че той иронично попита дали следващата военна пратка ще бъде от възглавници – бел.ред.)

Сега определено не е време за разделение между демокрациите. Естония би следвало да изпрати артилерийските оръдия на Украйна, при това с реч за германската страхливост.

Руското военно струпване на границата с Украйна вече видимо разединява и разпокъсва държавите членки на НАТО. Байдън вече неволно разкри, че няма съгласие по въпроса какъв да бъде отговорът на НАТО спрямо Русия и различните видове инвазия, които тя би могла да предприеме.

Сигурно е, че трябва да има санкции. Всяко по-дълбоко влизане в украинска територия – след Крим и Донбаския регион в Източна Украйна – следва да превърне Владимир Путин и съучастниците му не просто във водачи на разбойническа държава, но и в парии.

Но и тук Германия се въздържа от твърда позиция. Washington Post публикува позиция на редакцията, написана от историчката Катя Хойер с красноречивото заглавие „Германия става слабото звено в отбранителната линия на НАТО“. Според Хойер „на Германия не може да се разчита, ако се стигне до налагане на санкции на Русия.“

Санкциите обаче ще изпратят Русия дори още по-дълбоко в ледените прегръдки на Китай, който е погълнал вече толкова държави, след като те са нарушили международните законови норми, чрез геноцид или нападение на съседни държави. След това те стават напълно зависими от търговията с Китай, за да избегнат санкциите от Запад и всички без изключение губят своя суверенитет..

Бирма (позната и като Мианмар), Северна Корея, Камбоджа, Лаос, Венецуела и във все по-голяма степен Иран, Пакистан, Афганистан, Филипините и Русия все повече попадат в орбитата на Китай чрез твърде много несвободна търговия. Руската търговия все повече се пренасочва от САЩ и Европа към Китай, което е най-очевидното доказателство за света и руския народ, че зад агресията на Москва стои сянката на Пекин.

china russia
Минувачи вървят покрай стена в Пекин с пейзаж от Червения площад в Москва на 8 декември 2021 г.
(снимка: Джейд Гао/ AFP чрез Getty Images)

Според  доклад на Димитри Саймс в Nikkei Asia Review през 2021 г. търговията между Китай и Русия се е увеличила с 35 процента на годишна база, удряйки рекорд от над 146 милиарда долара. Двете държави планират да добавят още 200 милиарда до края на 2024 г.

Но икономиката на Русия е около една десета от тази на Китай и търговията между двете държави е неравностойна, което дава на Пекин икономическо, както и политическо предимство.

През последните години около 40 процента от търговията на Русия е с Европейския съюз, Европа изобщо не е успяла да спечели политическо влияние в Русия като Китай. Просто демокрациите не смятат за достойно да упражняват икономическо изнудване. А ККП, от своя страна, са образец в това отношение.

Путин вече показва лоялността си към Пекин, като легитимира позорните Олимпийски игри, които започват на 4 февруари. Адвокати правозащитници вече организираха „Игри на геноцида“, с които призовават за бойкот на Олимпиадата в Пекин. Администрацията на президента Байдън взе мъдрото решение за дипломатически бойкот на игрите, това решение взеха и много от нашите съюзници (засега бойкот на игрите са обявили още Канада, Австралия, Обединеното Кралство, Япония, Дания, Нидерландия, Нова Зеландия. България засега няма позиция по въпроса, като президентът Радев със сигурност няма да присъства. Най-вероятно е държавата ни да бъде представлявана от председателя на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова. Освен Владимир Путин, гост на Олимпиадата ще бъде и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш – бел. ред.)

Полският президент, макар и съюзник на САЩ, също ще присъства на игрите, с което поставя под въпрос лоялността си към демокрацията заради печалбите от връзките с Китай.

Си Дзинпин принуждава Путин да се пързаля на същите коварни ски, като отлага подписването на ключови сделки като договора за тръбата за природен газ „Силата на Сибир 2“, която още повече би засилила връзките между двата тоталитарни гиганта.

Gazprom putin xi
Китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин на церемония при подписването на десителен договор за доставка на газ в Шанхай на 21 май 2014 г. (снимка: Алексей Дружинин/AFP чрез Getty Images)

Такова е и мнението на Саймс: „Анализаторите смятат, че разривът между западните държави и Русия заради Украйна, което би могло да доведе до нови санкции за Москва, най-вероятно ще доведе до по-тесни връзки между Кремъл и Пекин.“

В статията си Саймс цитира руския професор по международни отношения Артьом Лукин да казва: „Путин по всяка вероятност е получил някои гаранции от Си, че ако кризата заради Украйна се задълбочи и Западът наложи нови санкции, Китай ще застане рамо до рамо с Русия.“

Крис Девъншайър-Елис от съветническа фирма върху инвестициите в Азия казва на изданието: „Ако продължим със санкции, Москва ще трябва да преориентира доставките си в друга посока, като най-сериозната възможност е Китай.“

Русия от 2010 г. става все по-зависима от Китай за износ на енергия, което се случва през 2 тръби за природен газ за 80 милиарда долара и газова станция за 13 милиарда долара.

Ако Русия нападне Украйна, реакцията на САЩ и партньорите им трябва да бъде незабавна и твърда, да включва Путин и най-близките му сътрудници, всички големи руски бизнесмени, всички членове на семействата им, държавния дълг, достъпа до международната банкова система SWIFT, както и до всички американски технологии, всички големи китайски компании, които правят бизнес с Китай, както и газопреносната тръба „Северен поток 2“ към Германия.

Германия носи най-голямата отговорност за избягването на войната, и ако не спре да гледа най-вече собствения си интерес, преди този на съюзниците, би следвало и тя да понесе икономически последствия.

Както казва Хойер: „Всичко зависи от Берлин. Ако Германия продължи търговията с Русия, докато другите натовски държави наложат санкции, икономическият ефект ще е пренебрежим. И тогава има само два изхода: или НАТО да се намеси (без Германия), или Путин да завземе още от територията на Украйна.“

За да се измъкне от моралното блато, каквото е отношението ѝ към Москва, Германия трябва да похарчи парите, нужни да се избави от разрушителната си зависимост от руския газ. Това може да бъде постигнато с връщане към ядрената технология, както и чрез изграждане на инфраструктура за съхранение на втечнения природен газ от САЩ и други партньорски държави – за да може да замести 1.7 милиарда кубически метра, които в момента купува от Русия.

Германската позиция по отбраната също е твърде слаба. “[Олаф] Шолц не е по-склонен да понесе част от тежестта за общата сигурност на Запада, отколкото беше предшественичката му Ангела Меркел“, смята Хойер.

И Германия иска разговори с Русия в „Нормандски формат“, в които участват само Украйна, Русия, Германия и Франция. Това ще отслаби авторитета на НАТО пред младата украинска демокрация, която иска да се присъедини към военния съюз.

klichko
Кметът на Киев Виталий Кличко иронично попита Германия дали следващата доставка за Украйна ще съдържа възглавници (снимка: 24-ти канал)

Франция също няма категорична позиция по Русия и с предложението си ЕС да преговаря с Москва отделно също разделя защитата на НАТО спрямо Русия. И Германия, и Франция, две от най-мощните световни демокрации, по този начин показват етично непростима и стратегически късогледа страхливост в лицето на заплахите и възможните блъфове на Русия.

Ако Германия и останалите съюзници не поемат своя дял в озаптяването на Русия, като защитят младата демокрация в Украйна, и застрашат демокрацията в глобален план, то санкции би следвало да се обмислят не само срещу Китай и Русия, но и срещу тези своеволничещи съюзници.

Нито една демокрация не би следвало да бяга от дълга си за сериозни разходи за отбрана, нито от обединена опозиция спрямо световните диктатори и агресията им срещу съюзнически демокрации. Ако Германия и Франция продължават по тази криволичеща пътека на дезинтеграция в НАТО, те биха могли да повлекат със себе си към автократичното свлачище дори и САЩ.  

Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс България“.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

(Лорен Алън)

Класическа картофена салата

0
0
Никола Цолов триумфира в домашното състезание на „Ред Бул“

Никола Цолов триумфира в домашното състезание на „Ред Бул“

0
0
Снимка: iStock/Getty Images

Честит празник, мили деца!

0
0
Дженифър Сегал

Класическа салата коулслоу

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
# Глен Милър: Суинг, служба и една непреходна мистерия Глен Милър е едно от най-емблематичните имена на ерата на суинга – музикант, чиято оркестрова музика завладява Америка в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Историята му обаче е белязана не само от триумфите на сцената, но и от загадъчното му изчезване по време на Втората световна война – мистерия, която и до днес не е напълно разгадана. ## Ранният живот и музикалното развитие Алтън Глен Милър е роден на 1 март 1904 г. в Клариндa, Айова. Израства в скромно семейство и от ранна възраст проявява интерес към музиката. Учи да свири на тромбон и постепенно започва да се присъединява към различни танцови оркестри. Началото на кариерата му съвсем не е лесно – той многократно се опитва да създаде успешен биг бенд, но среща поредица от неуспехи, преди най-накрая да намери своя неповторим звук. ## Звукът на Глен Милър Пробивът настъпва в края на 30-те години, когато Милър разработва характерното звучене на своя оркестър – уникална комбинация от кларинет и саксофони, която създава топъл и плавен тон, какъвто публиката никога не е чувала преди. Хитове като *In the Mood*, *Moonlight Serenade* и *Pennsylvania 6-5000* се превръщат в истински химни на епохата. Оркестърът записва едно след друго успешни парчета и много скоро се нарежда сред най-популярните в цялата страна. ## Военната служба След като Съединените щати влизат във Втората световна война, Милър – въпреки че е на 38 години и няма задължение да служи – се записва доброволно в армията. Дълбоко убеден, че музиката може да вдъхне кураж и морал на войниците, той организира оркестъра на Армейските военновъздушни сили, с който обикаля военни бази и радва американските войници навсякъде, където са разположени. ## Изчезването На 15 декември 1944 г. Глен Милър се качва на малък самолет тип Норсман, за да прелети от Англия до Париж. Там оркестърът му трябва да изнесе концерти за войниците след освобождението на града. Самолетът така и не достига местоназначението си. Нито следа от него, нито от Милър, нито от останалите двама души на борда никога не е открита. Официалното разследване не стига до никакви окончателни заключения. През годините изникват найразлични теории – от навигационна грешка и лошо време до по-сензационни твърдения за приятелски огън или дори умишлено убийство. Някои изследователи са убедени, че самолетът е бил случайно ударен от британски бомбардировачи, изхвърляли неизползвани бомби над Ламанша. Въпреки многобройните разследвания и десетилетия на догадки и спекулации, истинската съдба на Глен Милър си остава неизвестна. ## Наследството Глен Милър е обявен за загинал на 21 декември 1944 г. и посмъртно е удостоен с Бронзова звезда. Музиката му обаче продължава да живее – оркестърът „Глен Милър" съществува и до днес и изнася концерти по цял свят. Мелодиите му са неразривно свързани с духа на цяло едно поколение и с романтиката на една отминала епоха. Историята на Глен Милър е история за талант, посвещение и саможертва – и за тайна, която времето така и не е разкрило напълно.

Глен Милър: Суинг, служба и една трайна мистерия


0
0
Съпруга плаче до своя съпруг, който е бил измъчван до смърт в център за промиване на съзнанието в Китай. В ръката си той държи документ, който властите са се опитали да го накарат да подпише – декларация, която опозорява духовната практика Фалун Дафа, известна още като Фалун Гонг. Съпругът е бил убит, защото е отказал да „бъде трансформиран“. (картина от международната художествена изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“)

Продължава най-големият геноцид срещу духовна група в нашето съвремие

0
0

Свързани Публикации

Какво ни учи историята за това защо толкова много хора накрая бягат от социализма

Какво ни учи историята за това, защо толкова много хора накрая бягат от социализма

0
0
Мир чрез Сила в Действието

Мир чрез сила на практика

0
0
Конрад Блек: Старият политически ред във Великобритания се срива

Конрад Блек: Старият политически ред във Великобритания се срива

0
0
Липсващите уроци в съвременното образование

Липсващите уроци в съвременното образование

0
0
Как Пекин превръща данните в инструмент за държавен контрол

Как Пекин превръща данните в инструмент за държавен контрол

0
0
ЕС се присъедини към ръководения от САЩ алианс „Pax Silica" за обезпечаване на веригите за доставки в областта на изкуствения интелект

ЕС се присъедини към ръководения от САЩ алианс „Пакс Силика“ за обезпечаване на веригите за доставки в сферата на ИИ

0
0
Лавров призова за яснота относно ролята на САЩ по отношение на Украйна и противоречи на Рубио за срещата на върха в Анкъридж

Лавров поиска яснота от САЩ за Украйна

0
0
90cfc472 b9c2 4f99 8432 d6b57a77681d

За Карл Мария Фон Вебер и творбите му на наша сцена

0
0
Какво ни учи историята за това защо толкова много хора накрая бягат от социализма

Какво ни учи историята за това, защо толкова много хора накрая бягат от социализма

0
0
Израелско-ливанската мирна рамка очерта пътна карта за край на конфликта и разоръжаването на Хизбула

Пътна карта за мир и разоръжаване на Хизбула

0
0
Следваща публикация
Сцена от спектакъла "Сирано дьо Бержерак" на Театър Българска Армия (снимка: tba.art.bg)

"Сирано дьо Бержерак" е културното събитие на 2021 г.

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria