|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
„Не съм уморен да играя тенис, но тялото ми е това, което не иска да играе повече… Честно казано, чувствам се супер привилегирован за това, че успях да направя кариера от хобито си и че играя много по-дълго, отколкото някога съм си представял.“
Рафаел Надал прехапа долната си устна, а зачервените му очи се насълзиха, когато застана до съотборниците си от Купа „Дейвис“ за националния химн на Испания във вторник преди това, което той – и всички – знаеха, че може да е последният мач в кариерата му.
Часове след като загубата на Надал с 6:4, 6:4 от холандеца Ботик ван де Зандхулп приключи, вечерта наистина се оказа прощална за 22-кратния шампион от Големия шлем в професионалния тенис, защото холандците елиминираха испанците на четвъртфиналите малко след полунощ.
И именно по време на церемонията на корта след мача в чест на Надал той се разплака, при пеещия името му „Рааа-фааа“ хор от зрителите, докато течеше видеото, показващо най-интересните моменти от неговите повече от две десетилетия в тура. Видеото показа и колекция от записи на настоящи или бивши играчи, които изказват почитанието си към Рафаел Надал, сред които съперниците му от Голямата тройка Роджър Федерер и Новак Джокович, Серена Уилямс, Кончита Мартинес и Анди Мъри, както и звезди от други спортове като голф играчът Серхио Гарсия от голфа и футболиста Дейвид Бекъм.
„Титлите, цифрите са налице, така че хората вероятно знаят това, но начинът, по който бих искал да бъда запомнен, е като добър човек от малко село в Майорка“, каза 38-годишният Надал пред развяващата знамена и плакати с името на тенисиста публика в разпродадената зала Palacio de Deportes Jose Maria Martin Carpena. „Просто едно дете, което следваше мечтите си, работеше колкото се може по-усилено… Имах голям късмет.“, бяха едни от думите на развълнувания Надал.
Преди това, очаквайки мача с 80-тия в света Ботик ван де Зандсхулп, той заяви, че чувствата му трябва да бъдат отложени, че тази седмица ще се опита да спечели последен трофей за страната си, а не да обмисля предстоящото си пенсиониране, което обяви миналия месец, че ще настъпи след това събитие.
Но след края на мача той призна, че „емоциите са трудни за овладяване“ и че е почувствал нервност сред виковете на обожаващата го публика, която в повечето случаи е дошла само заради един играч.
След като Надал, 14-кратен шампион на Откритото първенство на Франция, бе победен на закрития твърд корт в Южна Испания, той стана играчът, който викаше за своя наследник Карлос Алкарас, който изравни резултата от мача с Нидерландия на 1:1, като се справи с Талон Грикспор със 7:6 (0), 6:3 в другия мач на сингъл. Но след това Ван де Зандсхулп и Уесли Кулхоф донесоха победата на холандците, като победиха Алкарас и Марсел Гранолерс със 7-6 (4), 7-6 (3) в решаващия мач на двойки.
Дори и Испания да беше успяла да преодолее Нидерландия, Надал заяви, че ако беше капитан на своя отбор, нямаше да избере себе си да играе отново на полуфинала след това представяне срещу 80-ия в света.
Надал беше в шеговито настроение, след като резултатът сложи край на серията му от 29 мача без загуба на сингъл за Купа „Дейвис“. Единственото друго петно върху рекорда му, който при влизането във вторник беше 29-1, дойде при дебюта му през 2004 г.
„Загубих първия си мач в Купа Дейвис и загубих последния“, каза Надал с широка усмивка. „Така че затваряме кръга.“
Когато един форхенд намери мрежата, за да сложи край на последния му мач, Надал отиде до мрежата за бърза прегръдка със своя съперник.
„Това беше труден, тежък мач за изиграване“, каза ван де Зандсхулп, като отбеляза, че Надал е негов идол от детските му години.
В някои отношения това безспорно беше Надал, когото ван де Зандсхулп – а и много други – помнят. Бялата лента за глава, маркирана с логото на Red Bull. Бялата лента, увита около четирите му пръста, с които държеше ракетата. Бутилките с вода, поставени точно по този начин, до пейката на страничната линия.
От време на време се появяваше ас точно на линията, както и завършващ удар на топката над рамото. И, да, замахващият удър със свита ръка (като в бокса) и викът „Vamos!“.
Имаше и няколко момента, в които Надал изглеждаше далеч не като някогашната си доминираща фигура, а отслабнал от възрастта и контузиите, което не се хареса нито на Надал, нито на повечето от 9200-те зрители.
Надал просто не беше в състояние да покаже най-доброто от себе си, независимо колко скандирания „Рааа-фааа!“, „Испания!“ или „Si, se puede!“ („Да, можеш!“) се разнесоха в залата, независимо колко шалове с надпис „Gracias, Rafa!“ или червено-жълти испански знамена с различни размери изпълваха залата.
Тази версия на Надал бе видима за всички. Тенисистът имаше проблеми с тазобедрената става, включително претърпя операция през юни 2023 г., както и имаше проблеми със стомаха. Всичко това го ограничи до едва 24 мача през последните две години. През 2024 г. той постигна 12-8 победи на сингъл.
Мачът срещу ван де Зандсхулп – който разстрои Алкарас на Откритото първенство на САЩ – беше първото излизане на Надал, което се зачиташе от началото на август на Олимпийските игри в Париж. Там той загуби във втория кръг на сингъл от Джокович и отпадна на четвъртфиналите на двойки заедно с Алкарас.
Надал и Алкарас тренираха един с друг часове преди началото на мача. Денят, подобно на цялата подготовка за Купа „Дейвис“, беше свързан предимно със спомени и похвали за Надал.
„Знаеш много добре какво означаваш за света на тениса“, каза капитанът на Испания Давид Ферер, който загуби от Надал на финала на Откритото първенство на Франция през 2013 г. „Ще ни липсваш много.“
Привлекателността на Надал се криеше в начина, по който играеше тенис – неуморим и нанасящ всеки удар така, сякаш може да е последен, както и в смирението, което проявяваше далеч от състезанията. Никой не се грижеше за него толкова, колкото неговите сънародници испанци. Той е национален герой, надхвърлящ границите на спорта, и това беше ясно от любовта, изразявана отново и отново чрез викове и бурни овации – когато Надал излизаше на корта, когато печелеше точка, когато мачът му приключваше и т.н.
„Когато чухме новината, че Рафа се оттегля, това наистина се превърна в нещо специално – шанс да видим най-великия спортист в историята на страната“, каза Луис Хулве, 19-годишен студент, който пътува от Мадрид с майка си и леля си.
След като мачовете, церемонията, нощта и кариерата му приключиха, Надал прегърна съотборниците си и напусна корта, като спря да помаха за последно на феновете си за довиждане.
„Истината е, че никой никога не иска да стигне до този момент“, каза Надал. „Не съм уморен да играя тенис, но тялото ми е това, което не иска да играе повече, така че трябва да приема ситуацията. Честно казано, чувствам се супер привилегирован за това, че успях да направя кариера от хобито си и че играя много по-дълго, отколкото някога съм си представял.“
Автор на статията е Хауърд Фендрич, Associated Press.
