Китайското влияние в страната ни често остава извън общественото внимание
Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов проведе на 21 юли среща с посланика на Китайската народна република (КНР) в България, Н. Пр. г-жа Дай Цин Ли, на която бяха обсъдени възможности за насърчаване на търговско-икономическите отношения между двете държави. През септември миналата година посланикът на Китай се срещна с тогавашния министър на ведомството д-р Петко Николов. На тазгодишната среща българското правителство отново изрази желанието си да увеличи износа, да привлече инвестиции и да развие съвместни проекти в стратегически сектори от взаимен интерес.
В началото на юли Делегация от китайската провинция Съчуан бе на посещение в България за задълбочаване на двустранното икономическо сътрудничество. В състава на делегацията бяха представители на ключови икономически и външнополитически институции на провинцията, както представители на посолството на Китай в България. От българска страна в събитието се включиха активно Министерството на икономиката и индустрията, Българската агенция за инвестиции, много представители на държавни и обществени институции и на бизнеса. Тогава заместник-министър Барбалов сподели: „Ние разглеждаме развитието на двустранните търговско-икономически отношения в контекста на пълноправното членство на България в Европейския съюз и Шенгенското пространство и факта, че Китай (Съчуан) е важен партньор за ЕС и за България“.
В края на февруари министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов се срещна също с посланика на Китай в България. На срещата бяха подчертани традиционно добрите отношения между двете страни, както и бе изразена готовност за задълбочаване на двустранните отношения в сферата на труда и социалната политика. Посланик Дай Цин Ли отбеляза, че българското правителство осигурява благоприятна среда за чуждестранни инвестиции, като само за миналата година над 100 китайски предприятия са заявили интерес към развитие на българския пазар.
През последните години Китай играе все по-активна роля в страната ни. Цитираните срещи на национално равнище допълват интензивното развитие на сътрудничеството между България и Китай на регионално ниво чрез споразумения и инициативи в малки и големи общини в страната ни.
Рискове за България от задълбочаване на икономическите връзки с Китай
Ключово е да се отбележи, че при изграждане на икономически връзки с КНР, Китайската комунистическа партия (ККП) демонстрира повтарящ се модел: подписва споразумения, нарушава ги след промяна в баланса на силите или интересите, след което отрича всякакви нарушения и обвинява другата страна. Този цикъл се повтаря в множество области – търговия, технологии, академична сфера и сигурност, дипломация. Двустранни меморандуми за разбирателство с Китай станаха троянски коне – обещания за инфраструктура или търговия в замяна на политическо мълчание и икономическа зависимост.
През 2020 г. Европейският съюз и Китай сключиха Всеобхватното споразумение за инвестиции след години преговори. Мастилото не беше изсъхнало, когато Китай наложи санкции на европейски депутати, които критикуваха отношението му към уйгурите. Европейският парламент замрази ратификацията и споразумението остава в задънена улица и днес.
През 2023 г. Италия се оттегли от китайската инициатива “Един пояс, един път“, като се позова на това, че ползите не отговарят на очакванията. За близо четири години в проекта износът на Италия за Китай се е увеличил само леко – от 14 млрд. долара през 2019 г. до 17,7 млрд. долара през 2022 г., докато износът на Китай за Италия почти се е удвоил, като нараства до 61,9 млрд. долара от 34,1 млрд. долара през същия период. Италия е единствена държава от Г-7, присъединила се към проекта, който китайският лидер Си Дзинпин стартира преди повече от десет години, за да разшири геополитическото влияние на режима чрез инвестиции в инфраструктура.
Високите заеми заради „Един пояс, един път“ са тревожни по много причини. През през април 2021 г. Черна гора се обърна за помощ към Европейския съюз за изплащането на близо 1 млрд. долара заем от китайската банка Export-Import Bank (EXIM), взет за финансиране строителството на голям магистрален проект. Дългът на малката европейска държава към проекта беше 103% от брутния вътрешен продукт на страната.
Неизпълнението на задълженията по инициативата „Един пояс, един път“ може да се окаже катастрофално за заинтересованите страни, което стана видно от фиаското на Шри Ланка. Когато островната държава не беше в състояние да изпълни финансовите си задължения към Китай в размер на 5 млрд. долара, Шри Ланка трябваше да даде на КНР 70% от дълбоководното пристанище в Хамбантота за 99 години за 1,12 млрд. долара. Опасявайки се от подобни последици, Бангладеш, Малайзия, Бирма, Пакистан и Сиера Леоне впоследствие решиха да отменят или да ограничат своите проекти по „Един пояс, един път“.
Тези и много други инициативи на Китай отразяват светоглед, в който споразуменията са инструменти за тактическо предимство, а не обвързващи рамки на взаимни уважение и икономическа изгода.
Ето защо, въпреки обещаните икономически ползи взаимното сътрудничество между Китай и България носи потенциални рискове, особено в контекста на международните критики към Китай за системни нарушения на човешките права. Подобни действия поставят България пред морална дилема — как да балансира икономическите интереси с ангажиментите си към демократичните ценности и правата на човека.
КНР е нарушител на човешките права
Според доклада на правозащитната организация Human Rights Watch за 2025 г., ККП продължава да упражнява масови репресии срещу религиозни и етнически групи, които са подложени на незаконни арести и затвор, изтезания, принудително „превъзпитание“ и насилствено отнемане на органи, което е обект на международно осъждане. Това брутално нарушаване на човешките права беше разгледано многократно от ООН. Независим международен „Трибунал за Китай“ в Лондон, определи Китай като криминална държава заради практиките на насилствено отнемане на органи от живи „затворници на съвестта“. Европейският парламент прие три резолюции срещу насилственото отнемане на органи от последователи на духовната практика Фалун Гонг, уийгури и други малцинствени групи, а през май долната камара на американския Конгрес прие два законопроекта, целящи да санкционират лица, замесени в тези престъпления срещу човечеството.
В светлината на горното, срещата между министър Дилов и посланик Дай Цин Ли, на която се обсъжда разширяване на търговията и инвестициите между България и Китай, повдига няколко сериозни въпроса:
– Морален и етичен риск
Поддържането на икономически отношения с държава, обвинявана в престъпления срещу човечеството, може да се възприеме като мълчаливо одобрение или непряка подкрепа на тези действия.
– Икономическа зависимост и политически натиск
Разширяването на търговията с Китай може да доведе до икономическа зависимост, която да бъде използвана като инструмент за политическо влияние, включително за цензура или натиск върху вътрешната и външната политика на България.
– Конфликт с европейските и международни ценности
Като член на ЕС и подписала редица международни конвенции за защита на човешките права, България рискува да противоречи на собствените си ангажименти, ако не постави ясни условия за сътрудничество, свързани с правата на човека.
Китай постепенно разширява обхвата на своето влияние в България
Китай засилва своето присъствие в България вкл. чрез разнообразни канали за влияние – от медийни платформи и журналисти до политически партии и дигитални кампании.
Анализ на Deutsche Welle очерта сложна мрежа от публични и прикрити механизми, чрез които Пекин изгражда положителен имидж и прокарва стратегическите си интереси в България. Част от тях излагаме тук.
През юли 2024 г. делегация на ККП посети България по покана на ръководството на БСП. Проведени бяха срещи и с представители на „Възраждане“, включително с лидера Костадин Костадинов, който публично демонстрира близост с китайски официални лица.
Журналистът Мартин Карбовски представя чрез своята поредица „Непознатият Китай“ културните и икономически постижения на КНР. В предаванията му участват китаисти, представители на бизнеса и политици от „Възраждане“.
„Радио Китай“ и „Китайската глобална телевизионна мрежа“ са основни инструменти на китайската държавна пропаганда. През април 2025 г. генералният директор на БНТ Емил Кошлуков подписа меморандум за сътрудничество с китайската медийна група в Пекин. В интервю за „Радио Китай“ той изрази желание за засилване на обмена на съдържание и дори споделя мечтана идея за съвместен сериал. Медията „24 часа“ също играе роля в разпространението на прокитайско съдържание, като препечатва материали от „Радио Китай“ от 2020 г. насам.
В академичната сфера Пекин създава институти “Конфуций“, обещавайки културен обмен и езиково обучение, както и работилниците за обучение “Лубан“. На практика те са инструменти за наблюдение, цензура и пропаганда, което доведе до закриването на десетки институти „Конфуций“ по света.
На територията на България понастоящем действат два института „Конфуций“, интегрирани в академичните системи на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
В края на 2021 г. стартира първата работилница „Лубан“ в страната ни, а именно новият българо-китайски център в Аграрния университет в Пловдив.
С оглед на всичко изложено, можем само да се надяваме, че правителството, обществото и медиите ще следят внимателно кои лица се използват за вътрешно влияние и какви компании и проекти се подкрепят чрез двустранното сътрудничество между България и Китай.
ККП представлява държавен субект с глобално влияние и място в Съвета за сигурност на ООН. Но когато един режим системно подписва споразумения като средство за печелене на време, манипулиране на медиите или разклащане на съюзи, той се държи по-скоро като революционна сила, отколкото като партньор в системата от правила.
В същото време, потъпкването на човешките права в Китай е проблем, пред който никоя държава не бива да си затваря очите.
Рискът не е теоретичен – той е реален, икономически, политически, морален и непосредствен.
