Преди около две хиляди и петстотин години Херодот посещава нашите земи и споделя в книгите си следното: “Тракийският народ след индийския е най-големият. Ако той бе управляван един господар и бе обединен, той би бил според мен непобедим и много по-силен от всички останали народи….“
Някои наши дълбоко уважавани учени смятат, че древният летописец предава по-скоро лично впечатление, отколкото статистическо заключение, т.е. траките не ще да са били огромен народ както стария автор твърди. По принцип не е грешно дадено сведение да се подложи на съмнение и проверка. Извършим ли такава обаче установяваме, че и други летописци от Античността считат дедите ни за огромен народ. Пет века след Херодот Страбон също споделя това, че траките са силен и многоброен народ, като даже дава конкретни цифри: „Днес (I –ви век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е обезлюдена (от римляните) тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника.”
Дори за днешните стандарти това е огромна войска, която между другото не представя всички траки, а само обитателите на земите между Стара планина, река Струма и Бяло море. Трибалите, даките, мизите, фригите, витините, мейоните и гетите принадлежат на същия етнос, както и живеещите в областта Тракия. Виждаме, че преди малко повече от 2000 години всички тракийски племена са оформяли население от няколко милиона души.
Римският писател Плиний също потвърждава кaзаното oт другите стари автори, споменавайки в книгата си “Естествена История”, че“Tраките са един от най-могъщите народи на Европа” – Thracia sequitur, inter validissimas Europae gentes.” За това, че дедите ни са били голям народ и след времето на Страбон и Плиний свидетелства Павзаний, който споделя следното: „Лизимах управлявал над съседните с македонците траки…това ще да е била малка част от тях, понеже по-многоброен народ от траките няма, ако не броим келтите.”
Доста по-късно, през IV-ти век, в “Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. Съвременни изследователи смятат, че тракийското население само през първите три века на римската власт е възлизало вероятно общо на 3 250 000 души.
Още по-късно, през VI в. император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя следното: “Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождение в кръвта си .’’ (превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан Велики).
Вярно е, че през първия век на римска окупация много от нашите деди са разселени и в някои области жителите са намалели. През останалите пет века римска окупация обаче тракийското население расте неудържимо, а ролята на траките в управлението на империята е значително. Първият император от тракийски произход е дошлият от нашата Добруджа Максимин. След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Кoнстантин II, Констанций II, Юлиан Отстъпник, Тиберий II, Ветран, Лъв Бес, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Юстин II, Фока (властвал в Константинопол до 610 г.).
Траките дават не само императори, но и способни пълководци и управители. Според Йордан, бащата на Аеций, наречен още последният римлянин, е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий. Предвождащият през 513 година българи генерал Виталин е също тракиец. По времето на Константин Велики управител на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Румиталк. Тази традиция продължава до VII в., когато върховният пълководец на римската армия Фока става император. За жалост след Фока на престола сядат хора, които не са благосклонни към дедите ни. Политиката на тези индивиди довежда до това, че дедите ни вече гледат на Източната Римска Империя като заплаха за своето съществуване.
Поради тази причина траките под римска власт се съюзяват със своите свободни роднини, живеещи на север от Дунава. С обединени усилия те се справят с най-силната за времето си армия – тази на Римската Империя. Аспарух не е чужденец, а само освободител, такъв е бил преди него предвождащият българи Виталиaн.
Ако имаше нашествие на чужди народи в Тракия щеше да се наблюдава рязка промяна на материалната култура, погребални ритуали, топонимия, а и не на последно място обичаи. Такава промяна обаче няма, старите българи погребват мъртвите си така, както са правели траките по времето на Херодот. До боеца се е полагал конят му, а в някои случаи и куче. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се практикува в нашите земи още през Каменната епоха и е типична за траки и пелазги. Житните ями на старите българи са познати на траките още от най-дълбока древност. Тракийските криви рефлексни лъкове са типично оръжие и на старите българи, а поне пет тракийски вида остриета на стрели се ползват от старите българи. Нашите рала, брани, дикани, а също и пастирските атрибути са от тракийски произход, това се знае много отдавна от етнолозите ни.
Езиковедите пък знаят, че основните тракийски топографски термини са безспорно и български. Тракийските думи за вода, блато, гора (планина), езеро, са вода, белте, гара, езер…Тракийската дума за село е виса, това е по-стария вариант на старобългарската вьсь – село. Много тракийски селища съдържат елемента пара, бара ( Зуро Бара, Темон Бари). Не е трудно да се види, че това не е елемент от непознат и екзотичен език, а просто българската дума бара –рекичка, срещаща се дори днес в топоними като Крива Бара, Голяма Бара, Тънка Бара, да не забравяме Барище, Барица, Слана Бара, Барьето, Барище.
Не само няма поява на нова материална култура, обичаи и език. Също така няма поява и на хора от различен антропологичен тип. Резултатите от широкомащабните антропологични проучвания под ръководството на д-р Методи Попов и др. доказаха това убедително. А историци като акад. Димитър Ангелов признаха, макар и с уговорки, че от биологична гледна точка участието на траките в оформянето на българския народ не може да се отрича повече.
За жалост дълго време новата и ценна информация бе игнорирана, а широката публика бе държана в неведение. Само с поставянето на огромно количество данни в сянка, бе запазено старото, но неиздържано вярване за произхода на нашия народ.
Друг фактор, допринесъл за дългия живот на заблудите се явяват неясните, а и неправилни дефиниции прабългари и славяни. Д-р Ганчо Ценов обясни ясно, че Аспаруховите българи са потомци на траките мизи, а дунавските славени са наследници на гетите, които са съседи и роднини на мизите, но и на останалите траки на юг от Дунава.
Приемем ли, че през 681 г. се обединяват три групи траки, нещата веднага си идват на мястото и мистериите изчезват. За три групи на една общност е лесно да се обединят, защото произходът и езикът са общи. Ето защо България се консолидира смайващо бързо и става сериозен съперник на Римската Империя. Ето защо в старобългарския език няма екзотичен субстрат, макар различни учени да са го търсили упорито.
След време, когато паднат още няколко заблуди, на всеки ще стане ясно, че историята за събирането на три народа по времето на Аспарух е само една измислица, която е властвала, защото изобличаващата я информация е била упорито укривана.
Нашият народ е древен, много по-древен от прословутата 681 г., историята ни не започва тогава, а поне 6000 години по-рано. Историята ни е бурна, наситена с разтърсващи събития, но най-важното е, че ние сме успели да се запазим. Били сме побеждавани, но не и покорени. Били сме подлагани на геноцид, но сме оцелели. Всеки път сме се издигали от пепелищата – белязани, но и станали по-силни. Останем ли верни на духа на предците си, ще преживеем и новите предизвикателства.
На първо време трябва да си върнем вярата в себе си, а разбира се и самочувствието. Гордият не прекланя глава, не се оставя да го обират и унижават, а се бори за правата си, защото има примера на своите предци. Човешкото поведение е имитативно, това е причината старите българи да са избирали най-смелите за царе и да са сваляли неспособните управници. Народът трябва да има достоен водач, но и самият народ трябва да е достоен и силен.
Не можем да чакаме някой друг да се бори с корупцията и беззаконието. Държим ли се като беззащитни деца ще бъдем третирани като такива. Как да искаме благоденствие, а същевременно да се свиваме и да чакаме някой друг да направи чудото? Няма друг, няма кой да го е грижа за нас, нашето бъдеще е в нашите ръце. Държейки се като благородни и волеви хора, ще извоюваме отново съдбата, която заслужаваме. Един път българинът да осъзнае каква сила има, вече нищо не може да го спре!
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
