Малко са нещата, които биха изплашили Китайската комунистическа партия (ККП) повече от нарастващата популярност на музикалн ия и танцов спектакъл „Шен Юн“ и превъплътената в него традиционна китайска култура.
Това е разбираемо. Мисията на намиращата се в Ню Йорк компания за сценични изкуства е да възроди петхилядолетната китайска цивилизация – древната култура, която поставя на централно място хармонията между небето, земята и човечеството; култура, за която се счита, че е предадена от божественото. За унищожаването на всичко това ККП работи още от създаването си.
„Абсолютно всичко това е поставено в черния списък. То е най-голямата заплаха за Китайската комунистическа партия — казва Джаред Мадсен, един от водещите на „Шен Юн“. — Ако хората вярват, че има нещо отвъд Китайската комунистическа партия, те вярват, че има нещо по-високо от нея … това е основна заплаха за ККП.“
И така партията опитва всичко, за да спре спектакъла – автобусите за турнета на „Шен Юн“ осъмват с нарязани гуми, орди от интернет тролове изкривяват мнението на публиката при представянето в социалните медии, китайските консулства пишат писма до местни официални лица, за да ги предупредят, че допускането на представяне на „Шен Юн“ в техния район би влошило отношенията с Китай и изискват от театрите (или чрез наети пълномощници) отмяна на спектаклите на „Шен Юн“. Тази намеса се случва повече от десетилетие и е добре документирана, като всъщност често постига обратен ефект.
Тези мерки може да звучат екстремно, защото „Шен Юн“ дори не е политически спектакъл. Това е представление на класически китайски танц, в което се изпълняват етнически и народни танци от 50-те китайски малцинствени групи, изпълнения на белканто соло, както и на внушителен оркестър, смесващ източните и западните традиции. След спектакъла зрителите излизат от театъра озарени, извисени от представлението и щастливи, че са научили истината за автентичната култура на Китай, която е малко известна на Запад, именно защото Китайската комунистическа партия се опитва да я изличи.
„Поначало Китайската комунистическа партия е атеистичен режим. „Шен Юн“ отразява 5-хилядолетната китайска култура и китайската култура се корени в божествената мисъл – всички различни видове божествена мисъл: даоизъм, будизъм и конфуцианство – което е в пряк разрез с атеистичните принципи на комунизма“ — споделя Мадсен.
ККП се страхува, защото „Шен Юн“ показва Китай преди комунизма.
Какво е традиционна култура?
Един от методите, които ККП използва, опитвайки се да дискредитира „Шен Юн“, е да създаде свои собствени трупи за сценични изкуства, изпращайки ги да изнасят представления по целия свят.
„Те създадоха всички тези компании … които изпратиха в САЩ. Сега чували ли сте за някоя от тях? — пита Мадсен. — Не, защото не бяха много добри. Защо? Защото никой не иска да гледа комунистическа пропаганда”. През последните години методът на партията търпи развитие и сега често се говори за насърчаване на „традиционната култура“ и за това, че големите компании за сценични изкуства наблягат на „класическия“ танц; но се оказва само „на думи“. Когато говорят за традиционната китайска култура, те го правят, за да популяризират комунизма.
„Това, което искам да кажа тук е, че ние виждаме истината, която прозира ясно през всичко това – всичко е пропаганда и никой не иска да гледа тези неща“ – споделя Мадсен.
Струва си да се разбере, че всички големи организации в Китай са държавни. Хуан Пън, цигулар и вокалист на „Шен Юн“, разказва как това да си артист в Китай и да си артист в Америка се различава като деня и нощта.
Някога Хуан имал престижна кариера на цигулар. Той изучавал изкуството на инструмента при баща си от детинство и успешно преминал прослушване в много известен филхармоничен оркестър.
Но през 1999 г. ККП започва кампания за преследване срещу Фалун Гонг, с официални заповеди за разрушаване поминъка и репутацията на последователите на тази практика, които не се отказват от убежденията си. Пън е един от приблизително 100 милиона души в Китай, последователи на тази духовна практика, която учи на истинност, състрадание и толерантност. Той също е един от няколкото милиона, които не се отказват от вярата си и се опитва да разкаже на колегите си и на хората около себе си истината за Фалун Гонг – че практиката е много добра, че ученията ѝ помагат на хората да бъдат добри и че ККП разпространява откровено невярна и клеветническа информация за нея.
Един ден Хуан разказва на колегите си музиканти за Фалун Гонг и бива докладван на полицията. Полицаи нахлуват в дома му и го обират. Хуан е задържан за 24 часа, измъчван с лишаване от сън. Междувременно незаконно и без никакво основание арестуват и майка му, с една-единствена причина – да го принудят да подпише декларация, в която не само заявява, че ще се откаже от вярата си, но и обещава да я клевети.
Хуан отказва и е уволнен от работа.
Първата му мисъл е да потърси работа в друг град с ново начало, но на летището научава, че е попаднал в черен списък и за пореден път е задържан. След време Хуан е включен в „клас за трансформация“ в център за промиване на съзнанието и през следващите два месеца той не вижда външния свят.
Документирани са много факти, касаещи брутални репресии и жестоки изтезания от страна на ККП и организираното и контролирано от режима в Китай насилствено отнемане на органи от определени групи нейни граждани, като последователите на духовната практика Фалун Гонг. Изтезанията на Хуан обаче са били психически – той е бил поставен под денонощно наблюдение, каран е да гледа филми за промиване на съзнанието и е бил заплашван по безброй начини. Под силния натиск той подписва декларацията за отказване от практиката. „След завръщането си у дома усещането беше сякаш имах забит нож в сърцето“, споделя Хуан. Той извършва това, което с цялото си сърце не е искал да направи, но жестокият психически тормоз успява да го лиши от неговата вътрешна цялост.
Следващите няколко години Хуан прекарва в постоянно бягство. Непозволявайки на самосъжалението да го налегне, той се учи как да създава флаери, съдържащи информация, разкриваща истината за Фалун Гонг, и учи други практикуващи как да правят това, излагайки се на риск от поредния незаконен арест. Хуан трябва да се откаже от изкуството си, като това опустошава и него, и баща му, но вярата му е по-важна.
След време през 2008 г. Хуан научава за „Шен Юн“, а през 2014 г. успява да напусне Китай и успешно преминава прослушване, за да стане част от компанията за сценични изкуства, на което дълбоко се е надявал.
„В континентален Китай държавата няма да позволи на хората, които практикуват Фалун Гонг да представят изкуството си на сцената. Но тук имаме право на свобода на убежденията си. Мисля, че това е толкова важно, колкото и да бъдеш свободен творец“ — казва Хуан.
Но защо „Шен Юн“?
„Мисията на „Шен Юн“ е да възроди петхилядолетната традиционна култура на Китай — споделя той. — Това е божествено вдъхновена култура и божествено послание. И това е послание за доброта, което може да развълнува сърцата на хората.“
Истината побеждава
Компанията „Шен Юн“ е създаден от група творци – някои напуснали Китай, други – пристигащи от други части на света, които идват в Ню Йорк, за да направят това, което не са могли да направят в родината си.
И въпреки дългата ръка на влияние на ККП, въпреки че режимът в Китай използва целия държавен апарат, за да дискредитира компанията, „Шен Юн“ се превръща в световно явление.
„Спомням си, че една нощ, мисля, че беше през 2009 г., когато имахме три гастролиращи трупи, получих телефонно обаждане – спомня си Мадсен. – Билетите и за трите представления бяха разпродадени. Това беше смисълът. От онзи момент нататък разпродавахме билетите за всеки спектакъл.“
Днес „Шен Юн“ има седем трупи, които едновременно обикалят света, изнасяйки стотици представления в над 100 града в световен мащаб. Това е единствената по рода си група за сценични изкуства, посветена не само на запазването, но и на възраждането на традиционната китайска култура. Мнозина сред публиката често идват на спектаклите заради многобройните възторжени отзиви и искат да видят как изглежда „водещата световна компания за класически китайски танц“ в действие.
Публиката си тръгва, като всички очаквания са не само оправдани, но и надминати, защото „Шен Юн“ е уникален и сред компаниите за сценични изкуства, правейки дузина нови танцови хореографии всеки сезон в мащаб, който съперничи на най-пищните спектакли на оперните театри.
„Стойността на шоу продукцията е невероятно висока – казва Мадсен. – Това е уникален спектакъл, който завладява всички сетива.“
Но не става дума само за уникалните сценични костюми, симфоничен оркестър и дигитална фонова сценография. Мадсен смята, че има нещо по-дълбоко, с което публиката си тръгва.
„Има го този постоянен човешки стремеж към нещо по-голямо, нещо по-велико, нещо по-добро – не само това, нещо по-дълбоко и по-възвишено. Всичко това идва заедно в едно – споделя той. – И нашето представление наистина разкрива и вдъхва живот на този стремеж.“
„Спектакълът на „Шен Юн“ наистина отива отвъд сцената. Той обхваща фундаментални ценности и дълбоки принципи“ – обобщава Мадсен.
Статията е написана със съдействието на NTD.
Открийте билет за най-близкото до вас представление: https://www.shenyun.com/tickets
