|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
В средата на юни учени обявиха, че са създали синтетични човешки ембриони – т.е. ембриони, формирани без участието на яйцеклетка и сперматозоид.
Те твърдят, че са създали моделни ембриони, използвайки стволови клетки, и че тези ембриони наподобяват ранните етапи на човешкото развитие, което може да се използва при изследването на генетичните заболявания при човека.
„Можем да създадем модели, подобни на човешки ембриони, чрез препрограмиране на [ембрионални стволови] клетки“, казва професор Магдалена Зерницка-Гоец от Университета в Кеймбридж и Калифорнийския технологичен институт, описвайки работата на учените в пленарна реч на годишната среща на Международното дружество за изследване на стволовите клетки в Бостън.
Тази новаторска работа обаче бързо повдигна сериозни правни и етични въпроси, тъй като в Обединеното кралство и други страни подобни лабораторно отгледани структури противоречат на действащото местно законодателство.
14-дневният принцип
Засега на учените е позволено да провеждат лабораторни изследвания на човешкия ембрион до 14-ия ден от развитието му. След този период те само могат да наблюдават развитието на ембриона чрез проследяване на бременността или ако ембрионът е бил дарен за научни изследвания.
Това правило е въведено през 1984 г., изхождайки от твърдението, че в рамките на 14 дни след оплождането ембрионът може да се разглежда като сбор от клетки.
Учените наричат тези 14 дни „черна кутия“, тъй като в този начален етап е много трудно да се наблюдава развитието на човешкия ембрион, но точно той е необходим за намиране на отговори на много въпроси, свързани с аномалии, заболявания и т.н. Оттук идва и мотивацията им да създадат синтетичен човешки ембрион.
Как се прави
Досега в работата си екипът на Зерницка-Гоец и Научния институт „Вайцман“ в Израел са успели да създадат структури подобни на ембриони от стволови клетки на мишки с биещи сърца, чревни пътища и наченки на мозък.
Сега се полагат усилия този успех да бъде повторен с ембриони, получени от човешки стволови клетки. Пълните подробности за тези начинания на лабораторията в Кеймбридж и Калтек предстои да бъдат публикувани в списание.
По време на лекцията си Зерницка-Гоец обясни, че екипът ѝ е отгледал от една стволова клетка моделни структури на ембрион на етап, известен като гаструлация, когато ембрионът започва да формира множество слоеве и да определя основните оси на човешкото тяло.
Въпреки че на този етап човешкият ембрион все още няма наченки на мозък, черва или биещо сърце, тестваният модел на ембрион показва наличието на клетки, които са предшественици на яйцеклетките и сперматозоидите.
„Нашият човешки модел е първият модел на човешки ембрион с три линии, който определя амниона и зародишните клетки – клетките предшественици на яйцеклетката и сперматозоида“, казва Зерницка-Гоец.
Предишни опити за имплантиране на синтетични миши ембриони в утробите на женски мишки не доведоха до развитието на живи животни. Резултатът със синтетични ембриони от маймуни се оказа подобен.
Така учените не знаят дали е възможно нормалното развитие на синтетични ембриони и дали пречките са само технически или имат по-солидна биологична основа.
Правни и етични въпроси
Тези постижения обаче се сблъскват с правни и етични проблеми. Понастоящем използването на синтетични човешки ембриони за клинични цели е незаконно, тъй като имплантирането на такива ембриони в утробата на пациент е противозаконно.
Ако такива човешки синтетични ембриони се развият като структури, които да доведат до оформянето на ембриони и зрели човешки същества, ще бъдем изправени пред въпроса какъв ще бъде техният морален статут, което е и проблемът, който вълнува научната общност.
Някои основни точки за преосмисляне са следните:
- Статут и права: Определянето на моралния и правния статут на синтетичните човешки ембриони е сложен въпрос. Възниква въпросът дали на тях трябва да се предоставят същите права и защита като на естествените човешки ембриони.
- Човешкото достойнство: Синтетични човешки ембриони могат да бъдат създадени единствено за изследователски цели и съществуват опасения относно третирането на човешкия живот като обикновен ресурс или стока. Критиците твърдят, че създаването и манипулирането на ембриони с цел експериментиране подкопава човешкото достойнство и зачитането на живота.
- Съгласие и информиран избор: изследванията на синтетични човешки ембриони, изискващи донори на генетичен материал, предизвикват запитвания за информирано съгласие.
- Безопасност и потенциални вреди: Рисковете и потенциалните вреди, свързани със създаването и манипулирането на синтетични човешки ембриони, трябва да бъдат внимателно оценени.
- Последици за човешката репродукция: Разработването на синтетични човешки ембриони може да има значителни последици за човешката репродукция, включително асистираните репродуктивни технологии, генното инженерство и потенциалните приложения в клонирането, което поражда етични опасения относно възможността за злоупотреба, експлоатация или непредвидени последици.
Разлики между синтетични ембриони и клониране
Синтетичните ембриони и клонирането са свързани с репродуктивната биология и включват създаването на организми. Все пак това са различни процеси с различни цели и методи.
Най-общо казано, синтетичните ембриони се използват за целите на научни изследвания и може да не доведат до създаването на цял организъм, докато целта на клонирането е да се възпроизведе цял организъм.
Все още обаче може да има етични дискусии относно използването на човешки клетъчен материал и потенциалните приложения на синтетичните ембриони.
Синтетичните ембриони обикновено се създават чрез комбинация от техники за клетъчно препрограмиране, като например технологията на индуцираните плурипотентни стволови клетки, и различни лабораторни процедури, за да се имитират процесите на развитие на естествен ембрион.
Клонирането включва възпроизвеждане на цял организъм или на определени части от него. Най-известният метод за клониране е соматичният клетъчен ядрен трансфер, при който ядрото на соматична (нерепродуктивна) клетка се прехвърля в яйцеклетка, на която е отстранено собственото ядро. Тази реконструирана яйцеклетка след това се стимулира да се развие в ембрион и при определени условия се имплантира в сурогатна майка за по-нататъшно развитие.
Особено когато се прилага при хора, клонирането повдига многобройни етични въпроси и опасения. Те включват въпроси, свързани с индивидуалността, идентичността, съгласието, възможността за експлоатация и моралния статус на клонираните индивиди.
Както синтетичните ембриони, така и клонирането са активни области на научни изследвания, а нормативната уредба за тях може да варира в различните юрисдикции. Етичните и моралните съображения са решаващи фактори, които трябва да се вземат предвид, особено в днешното общество.
Илдем Акерман, доцент по функционална геномика в университета в Бирмингам, казва: „Тези открития [на синтетични човешки ембриони] предполагат, че скоро ще разработим технология за отглеждане на тези клетки след 14-дневния срок. … Въпреки това, възможността да се направи нещо не оправдава извършването му.“
Мненията, изразени в статията, са на автора и може да не съвпадат напълно с възгледите на Епок Таймс България.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
