Иносказателен поетичен отглас на опустиняването на земите и душите
На 17 юни отбелязваме Световния ден за борба с опустиняването и засушаването.
По този повод поетът Петър Бурков приканва със своето стихотворение „Суша“ да направим паралел между реалната пустиня и пустинята, която се формира в човешкото съзнание, ако и двете се оставят по течението на деструктивните процеси.
Поетът обрисува физическата суша и сушата на идеи, неизползвания потенциал – ресурсен и умствен, като заостря вниманието ни да сме чувствителни към сигналите за необходима промяна, които постоянно получаваме.
СУША
Скорострелна порция от отрезвяващи уроци,
За пресъхнал, безмисловен, тлеещ ум,
Непонятно спират, уж неспиращи потоци,
В дрипи се превръща и суетния костюм.
Блян за милост, в пустошта, граничеща с безкрайност,
Контролира, но е поза, само се преструва,
Трудно се пробужда, подсетен за своята нетрайност,
Ум в летаргия, но с инстинкт да съществува.
По неволя, по принуда, получава нужен тласък,
Потенциал, надежда, познание и вдъхновение,
Копнеж за квантов скок с иновативен крясък,
Стремеж към просвещение, а не забвение.
„Суша“, споделя поетът, ни напомня за цикличността на процесите в природата и вътре в нас и че нищо няма да остане вечно във вида, в който го наблюдаваме сега. Нищо не е толкова лошо, колкото изглежда. Нищо не е толкова хубаво, колкото изглежда. Всичко се развива, променя, а ние, колкото повече разбираме и помъдряваме – можем и трябва да въздействаме. Достигайки дъното, обикновено инстинктът ни за съхранение се активира, което от своя страна активира потенциала ни за създаване – спасява ни и ни води към следващо ниво на развитие.
