Унгарското въстание от 1956 г. е спонтанен революционен бунт срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика, който продължава от 23 октомври до 10 ноември 1956 г.
След края на Втората световна война през лятото на 1945 г. Съветската армия се оказва, че е във владение на цяла Източна Европа. През следващите няколко години СССР унищожава младите демокрации в Полша, Чехословакия, Румъния, Латвия, Литва и Естония, налагайки сталинистки правителства на управление, както и в България и Унгария. След установяването на марксистки режими в Източна Германия, Албания и Югославия, Уинстън Чърчил разкрива една истина, като казва, че „от Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатика, желязна завеса се спусна през континента.“
В много от тези страни цари значително недоволство срещу руската окупация. В балтийските републики, Румъния, Хърватия, Беларус, Полша и Украйна, обречени антисъветски партизански движения с имена като „Горските братя“, „Прокълнатите войници“ или „Кръстоносци“ водят тайни войни, които продължават с години. През юни 1953 г. в Източен Берлин работниците се вдигат на протести срещу комунистическите си господари, предизвиквайки краткотраен бунт, който се разпространява в стотици градове, преди да бъде смазан от руските танкове. Най-сериозното от тези въстания е Унгарската революция от 1956 г.
До 1956 г. в Унгарската народна република съществуват признаци на недоволство. Заради държавния контрол върху индустрията, принудителната колективизация на земеделието и изпращането на продукцията в Съветския съюз, икономиката е в тежко състояние. Предлагането на потребителски стоки е много слабо, а стандартът на живот спада. Осъществява се широко наблюдение на населението от тайната полиция, много унгарци негодуват срещу потискането на религията и задължителното обучение на руски език в училищата. С изтичането на новини за осъждането на Сталин от съветския премиер Никита Хрушчов в така наречената „Тайна реч“, нарастват надеждите, че е възможна реформа на комунистическата система.
Марксистки интелектуалци започват да формират изследователски кръгове за обсъждане на нов път за унгарския социализъм, но техните предпазливи предложения внезапно са изпреварени от исканията за промяна от младите хора. На 22 октомври 1956 г. студентите от Техническия университет в Будапеща съставят списък с искания за промяна, известен като „Шестнадесетте точки“. Те включват свободни избори, изтегляне на съветските войски, свобода на словото и подобряване на икономическите условия.
На следващия следобед тези точки са прочетени пред тълпа от 20 000 души, които са се събрали при статуята на водач на унгарското въстание от 1848 г. До 18:00 часа, когато студентите тръгват към Парламента, тълпата е нараснала до около 200 000 души. Това внася смут в правителството и по-късно същата вечер комунистическият партиен лидер Ерньо Герьо излиза с реч по радиото, осъждаща Шестнадесетте точки. В отговор тълпите събарят огромната статуя на Сталин.
През нощта на 23 октомври тълпи се събират пред държавното радио, Радио Будапеща, за да поискат Шестнадесетте точки да бъдат излъчени в ефира. Тайната полиция стреля по протестиращите, убивайки няколко от тях. Това разгневява демонстрантите, които подпалват полицейски коли и завземат оръжия от военните складове. Армейски части, на които е наредено да подкрепят тайната полиция, се разбунтуват и се присъединяват към протеста. Правителството се колебае – от една страна, те призовават съветските танкове в Будапеща, от друга страна, назначават Имре Над, смятан за популярен реформатор, за министър-председател.
Докато протестиращите издигат барикади и си разменят изстрели с части от тайната полиция, Имре Над преговаря със съветските власти, които се съгласяват да изтеглят танковете си от столицата. През следващите дни бунтът се разпространява. Превзети са фабрики, вестникарски издания и седалища на Комунистическата партия са атакувани, а известни комунисти и агенти на тайната полиция са убити. Новият министър-председател освобождава политическите затворници и обещава установяването на демокрация, със свобода на словото и религията.
За известно време Москва изглежда е готова да приеме промяната в Унгария, но когато Над обявява, че страната му ще напусне Варшавския договор и ще остане неутрална в Студената война, това идва твърде много за Хрушчов. Страхувайки се от разпадането на целия Съветски блок, той прави планове за нахлуване в Унгария.
До 3 ноември Червената армия вече е обкръжила Будапеща, а на следващия ден избухват тежки боеве, когато бронирани колони влизат в града. Някои части от унгарската армия се съпротивляват, заедно с хиляди цивилни, но краят е предвидим.
Унгарската съпротива продължава до 10 ноември.
След седмица на битки, с над 20 000 убити и ранени, съпротивата се разпада. Ново одобрено от СССР правителство начело с Янош Кадар прочиства армията и Комунистическата партия, арестува хиляди и екзекутира бунтовнически лидери, включително Над.
Стотици хиляди бежанци напускат страната, много от тях се заселват в Канада и Съединените щати. Следва силно световно осъждане на СССР. Сред критиците са много комунисти на Запад, които се отказват от членството си в партията. Чак до разпадането на съветската власт в Източна Европа през 1989 г. унгарците не получават друг шанс за свобода.
