Getting your Trinity Audio player ready...
|
Българката влага идеала си за красота и истина в разработването на веган сиренето CHEESE THE QUEEN, основано на древната ферментация и прието в над 25 страни по света
Има една притча за момчето, което носело делва, пълна с течност, върху главата си, не поглеждайки към изкушенията в заобикалящия го свят. Вървяло изправено и гледало само напред, следвайки целта си – да занесе делвата с течността там, където било обещало. Други я разливали – делвата се накланяла, когато те се заглеждали в радостите и скърбите, разкриващи се около тях, и така не постигали целта.
Когато видях Вера Тинкова за първи път, си представих, че носи делва върху главата си и не разлива нито капка от нея до осъществяване на намерението си, каквото и да е то. Когато се запознахме, се уверих, че тя наистина би могла.
Вера Тинкова е елегантна и изящна – като визуалните изкуства, които е изучавала. Погледът ѝ е мек и уверен, с детско пламъче, което всеки миг може да бъде разпалено. Носи яркочервено червило, подчертаващо женствеността ѝ, макар че много жени с професия като нейната заимстват от мъжките качества.
Според значението на думата предприемач (от френски, entreprendre –захващам) – човек, който се захваща с нова идея с цел печалба и развитие – тя е такава. А според експертите в областта във всеки успешен предприемач се крие един откривател и нейният професионален опит доказва това.
Днес Вера Тинкова притежава и управлява фабрика за биологично производство CHEESE THE QUEEN – деликатес от ферментирали ядки кашу. Разпространява го сполучливо на три континента, включително и у нас.
Винаги съм се чудила дали предприемаческият дух е вроден или можем да го „отгледаме“ по желание, както и ако го притежаваме, дали той непрестанно се проявява. Надявам се разговорът ми с Вера Тинкова, който споделям с вас, да ни подскаже това, като ни запознае с професионалния път и с някои размисли на една съумяваща да реализира идеите си млада българка.
Какво беше любимото ти занимание като дете, Вера?
Обичах да играя на детектив-изследовател. Имах малка чанта, която включваше различни пособия за изследване и откриване на скрити „съкровища“. Вероятно не е изненада, че днес работя с микросветовете и с полезните бактерии, невидими с просто око.
Каква беше тогавашната ти мечта за професия?
Спомням си, че когато бях дете, видях изявление на президента на Чехословакия (все още по това време) и реших, че ще бъда президент, даже дълго време убеждавах майка ми да ме подстриже по същия начин. Още от малка знам, че мисията ми е по-скоро общочовешка и работата ми ще достига до хора по целия свят.
Кои са тогавашните ти качества, които притежаваш и днес?
Инат, устойчивост и заряд от вяра. Виждам предизвикателствата като игра и повод за креативност. Всичко това ми помага да продължавам напред и да се справям с разнообразни ситуации като част от моето лично израстване и това на CHEESE THE QUEEN като компания.
Как заобикалящата те в онези години среда се отнасяше към тях – беше ли благоприятстваща?
Заобикалящата среда в онези години беше по-скоро предизвикателна. България беше в т.нар. преход. Случваха се промени. Нямаше избор на занимания, какъвто сега съществува за децата. Все пак имах всичко необходимо, за да се превърна в сегашната си версия.
Как се справяше в училище?
Ако трябва да бъда искрена, училището ми беше по-скоро скучно. Имах много интереси към космоса, за който не получавах познания от там, но винаги съм успявала да си набавя необходимата информацията от други източници.
Поставяше ли семейството ти високи изисквания към теб?
Да, семейството ми винаги е искало да имам отличен успех, разбира се. Но е много важно, че моето семейство е разбирало, че имам собствен път, което ми е дало и нужното пространство да се развивам и да имам собствени интереси, без да ми се налагат конкретни занимания.
Завършила си визуални изкуства в НБУ, специалност реклама. Как реши да се занимаваш с това?
Визуалният израз като начин да предадем информация и цялостно усещане винаги е бил много важен за мен. По това време вече работех в Модна агенция XGround (в началото като букер/мениджър за България и чужбина, а по-късно и като управител). Започнах с фотография и след това се прехвърлих в рекламата. Две посоки на визуалното, които допълваха работата ми, както тогава, така и сега.
До какви сфери на изкуството и от които периоди се докосна по време на следването си и отразява ли се усвоеното тогава в живота ти и сега?
При мен се получи по обратния начин – ученето следваше работата ми. Моят начин на опознаване е през проба, експеримент, който след това преминава в теория или наука. Разбира се, всичко което съм научила като архитектура на визуалното и мениджмънта, е повлияло и на визуалната идентичност и езика, на който звучи CHEESE THE QUEEN сега.
В голямата световна Модна агенция XGround първоначално отговаряш за българския пазар, а после заемаш поста управител и се заемаш с международния. С какви предизвикателства се срещна там?
Това бяха едни изключителни години, изпълнени със срещи с много хора и организация на огромни събития и пътувания в чужбина. Вероятно това са годините, в които съм научила най-много за хората, за изграждането на екипи и за работата в мащаб.
Какво би посъветвала младите момичета, които се насочват към реализация в тази посока?
В годините тази професия се промени много в България, но все пак и тук има агенции, които работят с чуждия пазар и могат да направят нужните връзки. Основната реализация е в чужбина. Реализацията в тази посока, освен специфични физически данни, изисква силен характер и дисциплина. Професията на модела е свързана с много кастинги, дълги работни дни, изпълнени със снимки и пътувания, които могат да са изтощаващи.
Какво те накара, след като достигна високата позиция, да напуснеш този бранш?
Както вече споменах в отговора на предишния въпрос, пазарът в България и нивото много се промениха. Няма вече големи ревюта и форуми, международни конкурси, като тези, които сме организирали. Всичко това донякъде обезсмисли дейността и наложи да се насоча към сектор, в който да мога да дам принос и да бъда полезна.
Известно време работиш за Artground Production&Events. Какъв професионален опит придоби там?
Artground беше компания, която създадох приблизително в края на професионалния си път в MA XGround, с цел да обединя познанията и опита си в организацията и концепцията за събития, визуална идентичност и представяне, както и всички артисти, с които работих по това време. Като резултат организирахме много качествени събития и печатни издания.
После се посвещаваш на балните танци и по специално – на аржентинското танго. Как го откри, какво ти хареса в него и как реши да създадеш Tango&Pepper Studio?
Аржентинското Танго беше любов от пръв поглед и свежа глътка въздух за мен след години работа в един и същ бранш. Бях поканена за интервю в телевизията и една от другите, поканени в същото предаване, дами спомена за своята история с аржентинското танго. Почувствах силен повик и се записах на урок. От първото посещение за мен беше ясно, че тангото е голяма част от моето близко бъдеще. Купих си билет за Буенос Айрес и така започна една дълга история. По това време в България нямаше красиви места, на които може да се изучава танго. Повечето уроци се провеждаха в зали със социзлъчване. Затова реших да създам Tango&Pepper Studio, като едно красиво, естетично място, на което човек може да се обучава и да танцува.
Каква беше дейността на твоето студио?
Студиото се занимаваше с развитие на танго културата в България: обучение, от една страна, с редовни уроци от преподаватели от България и Аржентина, и организиране на международни събития – от друга, които да отбележат България на световната танго сцена. В продължение на 5 години организирах голям международен фестивал в комплекс „Калиакрия“ на българското Черноморие, както и големи събития в София.
Какви хора танцуват аржентинско танго и има ли много негови почитатели в България?
Изключително разнообразни хора танцуват танго. Поддържам контакти с много хора, с които все още се срещаме в различни сфери. Със сигурност аржентинското танго е по-„нишово“ в сравнение със салсата, но все пак в България има чудесно танго общество.
Стигаш до върха на тази дейност и я продаваш, за да заминеш за остров Бали, където организираш и водиш мотивационен ритрийт (ритрийт е семинар на духовна тема – бел. авт.). Би ли ни разказала за този период от живота си?
В общи линии стигнах до момент, в който бях постигнала всичко, което исках, чувствах, че няма с какво повече да допринеса. Най-правилното решение бе да продължи някой, който да вложи нужното количество любов и страст и да съхрани създаденото. За себе си усещах, че ми трябва малко почивка, за да видя пътя си по-нататък. Така реших да взема сабатикал (кариерна пауза) и интуицията ме отведе в Бали. Първоначалният ми план беше да живея там. В преживяванията и срещите ми с местните открих много интересни практики и култура, която в последствие систематизирах в програма, базирана на личен опит. Споменът за първия ритрийт, който организирах, все още ме изпълва с вълнение. Вярвам, а и, от това което виждам, знам, че за някои хора той беше животопроменящ.
Завършваш успешно международната програма на Endeavor за стартъпи (стартъп е млада компания, основана от един или повече предприемачи, с цел разработване на уникален продукт или услуга, както и пускането им на пазара – бел. авт. ) в България, както и подобна в Берлин. Как би окачествила тези програми и какви знания, умения и контакти придоби от тях?
Когато ме поканиха в ProVeg (неправителствена организация, която работи в областта на промяната на хранителните системи и има десет офиса в цял свят), вече бях създала CHEESE THE QUEEN. Това беше единствената компания (от общо 11 избрани) от Балканите, от Източна Европа, и единствената, основана от жена. Приех това като признание за продукта, който съм създала. Прекарах 4 месеца в техния офис в Берлин и там, освен познания за хранителния сектор и устойчивото производство с грижа за планетата, натрупах и ценни контакти с хора, с които все още поддържам връзка. През 2019 година се върнах в България и получих покана за първото издание на програмата Dare to Scale на Endeavor. И двата опита бяха изключително важни за шлифоването на това, което е CHEESE THE QUEEN в момента.
Имаше ли по време на обучението по тези програми своя бизнес мечта?
Да, CHEESE THE QUEEN вече беше създадена. По това време стартъпът беше в първите си две години и беше чудесен момент да се уточни посоката на компанията.
Изучаваш нутриционистика, спортно хранене, детоксикация и специализирано хранене в PlantLab USA – академия за професионално приложение на веган продукти, скалиране, запазване на хранителни стойности и комбиниране на хранителни качества. Когато избра тази сфера, имаше ли самата ти склонност към този вид хранене или тенденциите в храненето в съвременния свят те накараха да го изучаваш?
Имах силни интересни към лечебно гладуване, суровоядство и растително хранене. По времето, когато спазвах режим на суровоядство (преди около 16 години), нямаше толкова информация и възможност за избор на храни. Години след това, когато заминах за Бали, видях, че там това е изключително разпространено. Започнах да уча за професионални приложения на сурова и растителна кухня. И в общи линии между Америка, Бали и Берлин се формира цялостната концепция за CHEESE THE QUEEN, която впоследствие реализирах в България.
Кои свойства на суровите храни са най-важни и как можем да ги съхраним?
Най-важното за мен е да се храним с живи храни, например ферментацията ни дава възможност да консумираме живи храни заради полезните бактерии в тях. Всички преработени и индустриално създадени храни са обратното. Ако се замислите дори за една ябълка, с нейното откъсване започва процес на стареене и гниене, защото тя вече не е жива. Другото важно е произходът на суровините наред с начина, по който са отглеждани. Фактор, върху който обръщам изключително внимание.
Изучавахте ли ползите от ферментиралите продукти и методите за ферментация, един от които стои в основата на сегашната ти успешна дейност?
Да, ферментацията и различни техники за готвене под 42 градуса, за да бъдат запазени всички ценни ензими и хранителни качества, са в основата на суровата кухня. Една изключително задълбочена тема, която е необятна.
След благополучното завършване на този курс се записваш в Matthew Kenney Cuisine USA – най-голямата академия за изучаване на веган и вегетарианска кухня, методи на приготвяне и запазване на качествата, съхранение. Каква квалификация придоби там и би ли ни разказала за спецификата на самото обучение?
Матю Кени е едно от най-вълнуващите имена в Америка, а и по света, когато говорим за гурме растителна кухня. Цялостната система е отлично разработена и дава изключителни познания. Имам много колеги от там, които също започнаха да произвеждат здравословни гурме продукти в различни точки на света. Завършила съм всички нива в академията, която за съжаление вече не съществува. PlantLab беше нейно естествено продължение, в което довърших квалификацията си.
После работиш като консултант при откриване на първия ресторант за изцяло сурова кухня в Берлин. Как се насочи към суровата храна и практикуваше ли самата ти суровоядство? Как се разви този ресторант?
Живяла съм няколко пъти в Берлин и това беше много вълнуващ период за мен. Моя близка, също завършила академията, отваряше първия ресторант за сурова кухня в Берлин. По това време градът се беше установил като „меката“ на веган кухнята в Европа, също като Лос Анджелис в Америка. Процесът по създаване на менюто съвпадна със създаването на първите прототипи на CHEESE THE QUEEN, които направих там. Бях вдъхновена от идеята за създаване на нова устойчива гурме култура, базирана на храни, които работят за нашата виталност и са щадящи към планетата.
През 2016 година създаваш компанията „Супермууд“ за рекламна дейност, интериорен дизайн и консултантски услуги. Паралелно с нея създаваш и развиваш световноизвестната вече марка CНEESE THE QUEEN. Как съчетаваш тези две дейности?
В началото беше сравнително лесно да навигирам между двете, едното допълваше другото. Опитът отпреди и новият опит, който трупах. С времето CHEESE THE QUEEN заемаше все повече място. Една био сертифицирана фабрика изисква много работа и постоянни усилия.
Какъв е съставът на деликатеса?
CHEESE THE QUEEN се прави от активирано био кашу чрез лактоферментация. Работим изключително с наш щам на лактобактерии, извлечен от кафяво водорасло. След това процесът включва добавяне на подправки (шест различни вкуса: Класик, Зелен пипер, Куркума, Розов Пипер, Трюфел и Черен чесън) и процес на зреене. Напълно съм осъществила мечтата си да създам продукт без компромис: никакви изкуствени добавки, консерванти или добавени мазнини.
Защо избра именно ядките кашу за основа?
Във времето съм предизвиквала ферментация на всички възможни ядки и семена и повечето имат характерен вкус и текстура. Кашуто е най-добрата основа, която позволява ферментацията и зреенето да са в чудесна вкусова синергия с подправките и да се съчетават с други ястия и напитки. В допълнение, ядките кашу са с отлични хранителни качества.
Какви процеси са застъпени в производството? Какви промени в суровините настъпват при всеки от тях?
Между това, което познаваме като сурови или печени ядки кашу, и крайния продукт CHEESE THE QUEEN е вложено много време, познание и специална промяна в усвояемостта на ядката от организма. Процесът започва с почистване на ядките, активиране и премахване на ензимните инхибитори, които пречат на тяхното усвояване. След това ядките преминават през ферментация, по време на която полезните бактерии се хранят с въглехидратите в кашуто – така получаваме основата на продукта, която е ниска на въглехидрати, но богата на протеини и полезни мазнини. Овкусяват се с различни подправки: мощни антиоксиданти като черен чесън или суперхрани като куркума. Следва процес на зреене, който прави продукта стабилен и издръжлив и гарантира естествено постигане на дълъг срок на годност от 1 година.
Колко трае един производствен цикъл?
Производственият цикъл е средно 35 дни, но поради факта, че това е жива храна, може и да варира.
Какви са производствените мощности?
Поетапно придобих различни машини, специално създадени за производството на CHEESE THE QUEEN, последната, от които е ферментационна стая. С нея производството вече може да достигне 200 000 броя на месец.
Каква е площта на фабриката?
Фабриката се намира в бивш краварник, преустроен в модерно предприятие, следващ напълно концепцията на CHEESE THE QUEEN за еволюция на храната и екологично ориентирано производство. Площта към момента е близо 300 кв. м.
От колко души се състои колективът, който управляваш?
Работя с малък екип, който във времето нараства, и вече е общо 7 човека, разпределени между производството и продажбите. Аз все още участвам във всички дейности.
Къде се продава деликатесът и как успя да го утвърдиш на международния пазар?
CHEESE THE QUEEN се продава в над 25 държави. Поръчките са смесени между бизнеси с магазини, ресторанти и хотели, и директни клиенти с единични поръчки или на абонаментни програми с ежемесечна доставка. Разпространението на бранда засега е основно чрез хората. Много от нашите клиенти научават за бранда от социални мрежи или интервюта и на база впечатления решават да поръчат или са чули от някой, който вече е пробвал. Посещаваме и най-големите международни изложения за био храни, където създаваме най-вече бизнес контакти.
При включването му като допълнение към свежи салати, не изпитваш нужда от друга концентрирана храна. Какво го прави толкова питателен?
В една порция деликатес CHEESE THE QUEEN има всичко необходимо за балансиран начин на хранене. Ако се консумира суров, е полезен за микро-биома с високото си съдържание на пробиотици; при гриловане се постига по-гастрономично изживяване, защото изпъква ядковият профил. Полезните мазнини дават дълготрайна енергия, а високите стойности на протеини са подходящи и за трениращи хора с активен начин на живот. Ниското съдържание на въглехидрати ги прави подходящи и при кето диета (за разлика от суровите и печени ядки).
В какви вариации се предлага?
CHEESE THE QUEEN се предлага с 6 различни вкуса, базирани на суперхрани и антиоксиданти: Класик, Зелен пипер, Куркума, Трюфел, Черен чесън и Розов пипер. В онлайн магазина ни предлагаме дегустационни кутии с всички, както и празнични и коледни кутии за подарък.
Чия е идеята за модерните и ведри опаковки, наподобяващи самия продукт?
Вярвам, че продуктът трябва да е цялостно изживяване. От цвета на опаковката и посланието върху нея, до самия продукт с вкусовото изживяване и полезните качества след това. CHEESE THE QUEEN е цялостен подход, който започва още през очите. Един модерен продукт се нуждае от модерно звучене. Разработихме дизайна на опаковките в България с Мадлен Начева, която отлично преведе идеята на продуктите във визуален план.
Каква е разликата между световния и българския пазар на биологичните производства, в частност на твоето?
В България се полагат огромни усилия, има много изисквания от гледна точка на документация и контрол. Въпреки това много държави са предубедени по отношение на качествата на продукти, които идват от България. Налага се да се борим с много насадени митове и да доказваме, че тук се правят продукти с високо и премиум качество.
Кои са най-важните качества за един предприемач?
Устойчивост, вяра и ясна визия.
Чувстваш ли се като откривател?
Всеки ден се чувствам като откривател. Не губя любопитство, търсач съм на нови идеи и решения. Вярвам, че всичко може да бъде подобрено и постоянно търся начини да подобря както себе си, така и всичко, което правя.
Какви са стремежите на CHEESE THE QUEEN?
CHEESE THE QUEEN е създадена да бъде световен бранд и да повлияе положително на хора от цял свят. Мисията на компанията е в унисон с виждането ми за по-здрава планета и по-добро качество на живот, което започва с начина, по който мислим, и това, с което се храним.
Какви са твоите идеали?
Моите идеали са вложени в стремежите на CHEESE THE QUEEN. Красота и истина.
В навечерието на Коледа, когато по стара българска традиция отрупваме трапезата с постни ястия, би ли подарила рецепта за домашно приготвяне на деликатес от ферментирало кашу на нашите читатели?
Разбира се. Съветвам ви да изберете качествени био суровини с ясен произход (например аз работя с ферма за био кашу в Буркина Фасо, чиято ясна мисия е да помага на жените там да получават заплата и да могат да се грижат за децата си). Накиснете чаена чаша и половина ядки за 6 часа. Ако имате домашен озонатор, може да ги озонирате. Измийте ги добре. Блендирайте 2:1 ядки:вода с капсула пробиотик на домашен блендер. Поставете в съд и покрийте с марля или тензух. Оставете един ден на стайна температура. Проверявайте на мирис и когато се появи специфичният аромат на ферментация (леко кисел с лимонова нотка), сложете отново сместа в блендера. Добавете сол и хранителна мая на вкус. Ако обичате конкретни подправки, експериментирайте и с тях. Блендирайте. Не забравяйте да вложите нужното количество любов, все пак работите с живи бактерии и те имат нужда от отношение. Ако всичко е минало добре, вече имате базово сирене от кашу за мазане.
Препоръчвам на всички читатели да пробват и рецептата на CHEESE THE QUEEN за коледни банички в нашия сайт cheesethequeen.com.
Благодаря ти, Вера, за откровения разговор и за рецептата. В мен витае едно колебание за духа на предприемача – с нас ли идва той при раждането ни или го развиваме в този свят? Ти какво ще кажеш?
Всички се раждаме с определена програма за изява на божественото и потенциалите в нас. Необходима е вяра, за да се прояви. В този смисъл, да, всички се раждаме с всичко нужно, вложено в нас. Необходимо е да вярваме, за да се прояви в своята пълнота и сила.
Светли празници на всички!