Въздухът все още е пропит с хлад, а земята – твърда и заледена, но точно сега започва градинарството. Не навън, разбира се. Не още. Първите крачки към богата зеленчукова градина започват у дома, в малките сандъчета с пръст, в стаята, в която топлината и светлината обещават нов живот.
Много от нас вече са подготвили и планирали внимателно своята лятна градина, а някои са избрали или дори положили първите семенца. Все повече градинари предпочитат старите български сортове, тъй като те носят генетичната памет за нашите климатични условия и често дават по-вкусна и устойчива реколта. Още по-добре би било ако семената са от вашия регион.
Преди да бъдат засяти, опитните градинари поставят семената в хладилник за три дни, за да имитират зимни условия. След това ги накисват за час-два в черен чай, който ще ги „събуди“ и ще стимулира покълването им. Семената се засаждат в сандъчета или табли, предварително напълнени с добре полята рохкава почва и се покриват с тънък слой от нея отгоре им, след което отново се поливат. За да се задържи влагата и топлината, сандъчетата се покриват със стреч фолио.
След като семената покълнат, стречът се маха и растенията се поставят на светло място – най-добре до прозорец. Температурата в помещението не бива да пада под 2 градуса, за да се осигурят оптимални условия за развитие, но не бива и да е прекалено топло, защото стеблата ще станат твърде дълги и тънки, което ще затрудни развитието им.
Покълването на доматите става за около 7-10 дни. Те обичат топлината и светлината, затова е важно да им осигурим тези условия. И отново трябва да внимаваме да не бъдат преполяти или засушени. След като разсадът се сдобие с 4 листенца (две същински листенца, или иначе казано когато кръстоса), той може да бъде пикиран в по-големи съдове или в отделни гнезда. Обикновено това става за 20-22 дни след поникването на семената. Колкото по-тъмнозелени са листата, толкова по-здрав е разсадът.
Когато разсадът се пикира, следва той да бъде закален. Започваме постепенно да излагаме разсада на външни условия – на по-силно слънце и вятър, за да може да бъде подготвен за засаждането му в оранжерия или на открито.
Малко по-бавно се развива разсадът на патладжаните – техните семена покълват за около 10-14 дни. За да се развиват добре им е необходимо много светлина, те по начало не обичат засенчени участъци. Също така изискват температура на въздуха над 25 градуса. Под 20 градуса не се развиват добре, а при 15 градуса умират. Влажността на почвата също е от голямо значение. Важно е тя да не бъде суха, нито преовлажнена. Патладжанът е изключително взискателен към почвата, тя трябва да бъде рохкава, плодородна и с неутрална киселинност. Появата на 4 листенца е знак, че могат да бъдат пикирани. Обикновено пикирането на патладжана се извършва 30 дни след покълване на разсада.
Пиперът покълва за около 8-12 дни. Той е силно чувствителен към студ, затова трябва да му осигурим постоянна температура около 25-28 градуса и достатъчно светлина. След като кълновете вече се появят, температурата трябва да бъде 16-18 градуса, но не под 15 градуса. Разсадът на пипера се пикира около 25 дни след поникването му, а семената му се залагат 50-70 дни преди да бъде засаден в земята. Обикновено началото на март е подходящо за полагане на семената, за да може месец май да се засади в земята. Тогава разсадът ще е достигнал 20 см. височина, а листенцата му ще са поне 6 на брой. При него, също както и при другите растения, е необходимо двуседмично каляване, преди да бъде засадено.
Краставиците, от друга страна, покълват за 3-5 дни, но те са топлолюбиви растения и е по-добре да бъдат засети към края на март. Тогава температурите вече са по-високи и краставиците ще се развиват по-добре. Пикирането им е най-добре да се извърши в по-дълбоки съдове, за да не се нарани кореновата им система при прехвърлянето им в градината. Краставичките и тиквичките не търпят много боравене с техния корен, затова някои предпочитат да ги сеят директно в градината, въпреки че така ще дадат реколта малко по-късно, с около една седмица. Но често така те се развиват по-бързо, отколкото на разсад. При сеенето им директно навън обаче е необходимо да ги предпазим по някакъв начин от разравяне или охлюви. И в двата случая е важно да поддържаме почвата влажна и при необходимост да поливаме често.
Някои градинари предпочитат да засяват семената за разсади още през февруари, особено ако планират да отглеждат растенията в оранжерии. Други изчакват до началото на март, когато условията са по-благоприятни ако ще садят на открито. Интересното е, че при правилно отглеждане на растенията по-късно засадените разсади често надминават по-ранните по сила и добив.
