В момента в Европейския съюз (ЕС) назрява голяма конституционна криза.
Причината е неотдавнашното решение на полския Конституционен съд, според което някои европейски закони и решения на Европейския съд противоречат на полската конституция. Поради това съдът разгледа въпроса дали членството на Полша в ЕС непременно води до върховенство на европейското право, когато е налице предполагаем или действителен конфликт с националното право.
По-конкретно полският съд реши, че чл. 1 и чл. 19 от Договора за Европейския съюз намаляват полския суверенитет.
Чл. 1 от Договора постановява, че държавите членки „предоставят компетенции“ на ЕС „за постигане на общите им цели“. Докато чл. 19 постановява, че Съдът на ЕС „гарантира, че при тълкуването и прилагането на договорите се спазва законът“.
Полският конституционен съд реши, че Договорът и свързаните с него регулации за функционирането на ЕС са просто международни договори, които един следващ несъвместим национален закон може да отмени.
Няма съмнение, че решението на Полския Конституционен съд, в което се заключава, че националното право има предимство пред несъвместимите разпоредби на европейското право, е правно погрешно.
Всъщност Съдът на ЕС отдавна е решил, че законите на ЕС имат предимство пред всички национални закони и че „принципът на върховенство на европейското право“ е от съществено значение за запазването на ЕС като наднационална правна система.
Принципът на върховенство на европейското право е добре разбран още от първите дни на предшественика на Съюза – Европейската общност. Така например в делото Costa v Enel (1964 г.) Съдът на ЕС обявява, че преминаването на държавите от тяхната национална правна система към правната система на Общността води до трайно ограничаване на техните суверенни права.
В последващо дело, Amministrazione delle Finanze dello Stato срещу Simmenthal SpA (1978 г.), Съдът на ЕС също постановява, че
„Национален съд, който е призован … да приложи разпоредбите на общността, е длъжен да приложи изцяло тези разпоредби, и ако е необходимо – да откаже служебно да приложи всяка противоречаща им разпоредба на националното законодателство.“
След публикуването на решението на Полския Конституционен съд членовете на Европейския парламент поискаха замразяване на редовните плащания към Полша и налагане на ежедневни финансови санкции. В изпълнение на това искане ЕС вече го е направил, така че финансирането от ЕС да зависи от спазването на „върховенството на закона„.
Въпреки това неправилното тълкуване или пренебрегването на европейското право от страна на национален съд не нарушава принципа на върховенството на закона, тъй като понякога съдилищата грешат при решенията на делата, с които се занимават. Ако случаят е такъв, замразяването на средства може да бъде само по себе си грубо нарушение на членството в ЕС, тъй като неизплащането на средства на Полша би представлявало наказание.
Със сигурност тогава заплахата за задържане на средства функционира като меч за сплашване на държавите-членки, за да се подчинят, а това е нарушение на принципа на правовата държава, което е неприемливо от правна гледна точка.
Вместо да заплашва Полша със спиране на редовни плащания, ЕС трябва да използва чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС, за да потърси обезщетение. Този член, известен като процедура за нарушение, постановява, че ако Комисията счита, че дадена държава членка не е изпълнила задължение по Договорите, тя представя мотивирано становище по въпроса, след като даде на съответната държава възможност да представи своите забележки.
Тъй като принципът на предимство на европейското право е крайъгълен камък, става наложително да се потърсят други причини, които може да са ускорили решението на Полския Конституционен съд. На първо място възможно ли е бюрократичната машина на ЕС в Брюксел да не се съобразява с очакванията на по-консервативните държави-членки на Съюза, включително Полша и Унгария?
Едно честно разглеждане на консервативно настроените държави-членки на ЕС може да доведе до преразглеждане на легитимните очаквания на гражданите на съюза.
Такова разглеждане е в съответствие с чл. 1 от Договора за ЕС, който обещава, че решенията на ЕС ще се вземат „възможно най-открито и най-близо до гражданите“.
Наистина, да предположим, че се вземе предвид решението на Полския Конституционен съд, според което решенията на ЕС действително оказват неблагоприятно въздействие върху живота на полския народ и суверенитета на нацията. В такъв случай администрацията на ЕС в Брюксел би трябвало да е напълно наясно с недоволството, което в момента съществува в Полша.
Освен това разрастващата се криза трябва да послужи като покана за членките на ЕС да преразгледат настоящите договорености относно отношенията между ЕС и неговите държави-членки. В идеалния случай то трябва да се основава на идеята, че суверенитетът принадлежи на народа, а не на бюрокрацията.
Алтернативата е по-нататъшно разпадане на Европейския съюз, като Полекзит е очакван резултат, ако Брюксел не разбере назряващото противоречие.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
Професор Габриел А. Моенс AM е почетен професор по право в Университета на Куинсланд и е бил заместник-ректор, декан и професор по право в Университета Мърдок. Публикувал е роман за произхода на COVID-19, „Изкривен избор“, а наскоро публикува разказ, „Алчният златотърсач“, в антологията с разкази „The Outback“ (Boolarong Press, 2021 г.).
Който е подписвал тези договори без да се съобразява с Националните суверенитети на отделните държави,а е действал по политически възгледи и угодни на други държави или политици да си носи Наказателната отговорност пред Националните съдилища с пълната му сила.Защото когато се създава ЕС ,не е създаден да отнема Националните суверенитети,а да се споделят общи морални,културни,икономически и политически ценности,а не СУВЕРЕНИТЕТ.