Как Римски-Корсаков спасява шедьоврите на своите съвременници и превръща фолклора в оркестрова магия
В края на 1850-те години група от петима руски композитори – Цезар Кюи, Александър Бородин, Мили Балакирев, Модест Мусоргски и Николай Римски-Корсаков – се обединява, за да се освободи от европейското влияние и да създаде национална школа на руската музика. Те са наричани с обич „Петимата“ или „Могъщата кучка“.
Сред тях Римски-Корсаков е най-музикално образован и най-утвърден. След като става редакционен ръководител на издателска компания, посветена изцяло на руски композиции, той поема фактическата роля на редактор и издател на много от творбите на групата. Когато смъртта на членовете започва да разпръсва групата, Римски-Корсаков приема за своя задача да съхрани наследството и композициите на своите приятели. След внезапната смърт на Бородин Римски-Корсаков започва да довършва незавършените творби на покойния композитор. Той си сътрудничи с колегата музикант Глазунов, за да завършат „Княз Игор“ през зимата на 1887 г. Римски-Корсаков вероятно се вдъхновява от въображението и визията на покойния си приятел, защото именно през същата година, докато преминава през екзотичния свят на „Княз Игор“, намира вдъхновение за собствената си приказна творба: „Шехерезада“.
„Шехерезада“ е завършена през лятото на 1888 г. Наситена с ориентализъм и мистицизъм, четиричастната оркестрова сюита се основава на приказките от „Хиляда и една нощ“ – арабски сборник с истории, обединени от една обща рамкова повествователна линия.
Султан, предаден от първата си съпруга, се заклева всяка нощ да се жени за нова невеста, а на разсъмване да я обезглавява. Везирът има дъщеря на име Шехерезада, която има план да сложи край на кръвопролитието. Тя доброволно се омъжва за султана и в брачната нощ започва да му разказва вълшебна история. Но при изгрев тя оставя разказа недовършен. Неспособен да устои на напрежението, султанът решава да я остави жива още една нощ. Шехерезада повтаря това хиляда и една нощи, докато султанът – който дотогава отсичал глави без милост – накрая сам се влюбва до уши и отменя екзекуцията. Римски-Корсаков съзнателно избягва да свързва частите с конкретни сюжети. Вместо това те получават тематични названия, които според обяснението му в мемоарите му трябва „само леко да насочат въображението на слушателя по пътя, по който е вървяло моето собствено въображение, и да оставят по-подробните и конкретни представи на волята и настроението на всеки“.
Днешният запис на първата част се изпълнява от Виенската филхармония и се дирижира от Валерий Гергиев. Първата част продължава от 00:19 до 08:42.(Слушайте)Първоначално частта се нарича „Прелюд“, преди по-късно да бъде преименувана на „Морето и корабът на Синдбад“. Тя започва с представянето на две основни повтарящи се теми: темата на властния султан (00:19), изпълнена от инструменти в нисък регистър, отстъпва място на нежната, извиваща се мелодия на Шехерезада в соло цигулка (01:02).
В края на солото на цигулката оркестърът се включва и извиква образа на океанските вълни (01:35). Ниските струнни изпълняват люлеещ се мотив, докато горните гласове извеждт мелодии с драматични украси. След плътните начални текстури творбата се разрежда до камерноподобен раздел. Мотивът на океана преминава от ниските струнни към отделен инструмент. Той първо се появява във виолончелото (03:27), а когато разделът се връща, кларинетът поема мотива (05:58). Различни инструменти танцуват над акомпанимента, но кого представят и какво казват, се оставя да отгатне на слушателя.
Частта завършва с това, че мотивът на океана в ниските струнни внезапно се свива до едно-единствено виолончело (08:32), което изпълнява същия приспивен акомпанимент, преди сияйните акорди във валдхорните и дървените духови да сложат край на пътешествието на Синдбад.
Четвъртата част продължава от 30:31 до 41:40, а в края на последната част мотивът на султана и солото на цигулката на Шехерезада се появяват в преобразен облик. Цигулката на Шехерезада се издига нежно над оркестъра, докато под нея тихата, смирена тема на султана се появява под издържан тон на цигулката (40:23).
Смирен от историите на Шехерезада, султанът се е влюбил.
