Повече от 100 учени са свързани с проекти, за които МИ5 предупреждава, че могат да подпомагат китайското разузнаване, докато Пекин отхвърля обвиненията
Произходът на средствата за научни проекти се превръща във въпрос на национална сигурност след предупреждение на британската вътрешна разузнавателна служба МИ5 от 30 септември. Според анализатори достъпът до изследвания и технологии може да позволи на китайското разузнаване да проникне в критична инфраструктура на други държави и да упражнява натиск при криза.
Безпрецедентното предупреждение на МИ5 засяга повече от 100 учени, свързани с Великобритания. Службата заявява, че участието им в проекти, подпомагащи китайското Министерство на държавната сигурност (MSS), застрашава националната сигурност. Министерството е цивилната разузнавателна служба на Китай.
Като посредник за финансирането МИ5 посочва Китайския общ институт за технологични изследвания (CGTRI). Чрез него средства на министерството достигат до проекти за изкуствен интелект (ИИ), киберсигурност и други научни области. Според британската служба част от участниците може да не са знаели кой стои зад средствата.
„МИ5 установи, че основната цел на CGTRI е да финансира академични изследвания, които пряко подобряват техническите способности на [MSS] за шпионаж“, заявява агенцията.
Китайското посолство във Великобритания оспорва твърденията на МИ5. В отговора си от 30 септември то определя обвиненията като „неоснователни и изцяло измислени“.
Продължаването на работа, финансирана от CGTRI, може да има наказателни последици за отделни лица и институции, предупреждава МИ5. Службата се позовава на британския Закон за националната сигурност.
Приет през 2023 г., този закон разширява правомощията на властите срещу чуждестранния шпионаж и враждебните действия на държави.
Британското предупреждение има паралел в Германия. По обвинения в шпионаж за Китай през май полицията арестува семейна двойка в Мюнхен. Според обвиненията тя е привличала учени, работещи в космическото инженерство, компютърните науки и ИИ.
„Ескалиращият шпионаж, кражбата на технологии и кибератаките на Китай могат да изложат на риск целия свят“, казва Лин Дзули, директор на Центъра за Китай и регионално развитие към тайванския университет „Тунхай“.
Лин разглежда последствията и извън загубата на технологии. Според него тези дейности могат постепенно да отслабят фирмената конкурентоспособност, индивидуалните свободи и готовността на държавите да реагират при извънредни ситуации.
„По-специално изтичането на данни може да доведе до по-усъвършенствано трансгранично наблюдение от страна на Китай“, казва той.
Комуникациите и придвижването на набелязани лица също могат да станат обект на проследяване, предупреждава Лин. Според него откраднатата информация улеснява подобни действия на китайските служби.
„Това дава на службите скрит достъп до критичната инфраструктура на друга държава, който могат да използват за принуда при криза“, казва той.
Друг риск според Лин възниква, когато разузнавателните данни се съчетаят с генеративен ИИ. Той смята, че така Пекин може да насочва политическата си намеса по-прецизно.
„Данните се анализират, за да се картографират обществените разделения, след което чрез фалшиви профили се разпространява съдържание със синтетични аудио и видео материали“, казва той.
„Това би могло да позволи на режима бързо да подава на различни групи целенасочени послания, за да поляризира демократичния свят.“
Проверка на финансирането и достъп до технологии
Разликата между академичните институции и производителите беше съществена според Ли Чжунчжи, заместник-координатор на Програмата за стратегически индустрии към тайванския мозъчен тръст DIMEs Center. Производителите отдавна проверяват доставчиците, включително връзките на техните директори и висши ръководители. Университетите и изследователските институти според него не разполагат с тези предпазни механизми, което оставя голяма пролука за Пекин.
„Учените търсят финансиране, но рядко проверяват кой го предоставя, а и не могат да разпознаят средства, пренасочени през трети държави или представени като идващи от някой друг“, каза Ли.
„Повечето академични институции също нямат въведена система за проследяване на китайски средства в международни проекти.“
Чуждестранните университети и изследователски организации са изложени на риск и заради китайската правна рамка, смята Ли. Той посочва, че Законът за националното разузнаване и свързаните закони за сигурност дават на режима широки правомощия да принуждава граждани и организации да подпомагат разузнавателните служби.
„Правителствата трябва да признаят, че китайски учени в чужбина могат да действат като агенти на режима“, казва той.
„Да се гледа на Китай през призмата на нормална демокрация е фундаментална грешка.“
Ранният достъп до чужди научни открития и до практическия опит зад тях е друга последица, която Лин свързва с финансирането от CGTRI. Той разглежда тези проекти като прикритие за придобиване на чувствителни технологии.
„Изследванията в областта на ИИ и киберсигурността могат пряко да направят шпионажа по-ефективен“, казва той.
„Доставчиците, изпълнителите и академичното сътрудничество могат да се превърнат в канали за придобиване на технологии и разузнавателна информация.“
Независимостта на учените и употребата на резултатите
Натискът върху научните заключения е отделен проблем според Лин. Китайски институции биха могли да поставят условия за финансиране, покани или достъп до данни, изисквайки чужди учени да променят изводите си или да се откажат от определени теми. По думите му това подкопава академичната независимост.
„Австралия предлага модел с политики за сигурност в университетите, които се справят не само с кражбата на изследвания и заплахите за чувствителна информация, но и с чуждестранната намеса в дискусиите в кампусите“, казва той.
Австралийското законодателство срещу шпионажа и чуждестранната намеса е въведено през 2018 г. През март съдебни заседатели в Нов Южен Уелс признават бизнесмен за виновен по тези закони за предоставяне на доклади на двама заподозрени китайски шпиони. През септември той получава присъда от 3,5 години затвор.
За Тайван предпазливостта е още по-необходима, смята Ли. По думите му резултати от привидно граждански изследвания могат бързо да бъдат използвани за военните цели на Пекин.
Тайван е самоуправляваща се демокрация, която Китайската комунистическа партия (ККП) никога не е контролирала, но се е зарекла да анексира, вероятно със сила.
„Например данните от проучване на геологията на морското дъно могат директно да се превърнат в карти на подводния релеф и хидрографски карти, от каквито подводната война има най-голяма нужда“, казва той.
Крайният потребител на чувствителните технологии трябва да бъде под по-строг контрол, призовава Ли. Според него свободният свят трябва да следи по-внимателно и самите технологии.
„Не можем да позволим на врага да използва собствените ни изследователски ресурси, за да открие най-добрия начин да ни подчини“, казва Ли.
