Мнение
Крайнолевият политически инфлуенсър Хасан Пайкър наскоро бе подложен на остри въпроси в сатирично интернет предаване – а получените клипове бяха истинско злато.
„Карл Маркс каза: „На всекиго според потребностите му.“ Вие живеете в къща за 2,7 млн. долара“, каза водещият. „Защо вашите потребности са по-важни от тези на 90% от останалите жители на Калифорния?“
Пайкър изглеждаше притеснен, докато отговаряше – и причината не беше, че бе облечен от глава до пети в костюм в стил Мао.
Казано просто, не изглежда добре да носиш гордо униформата на режим, отнел живота на приблизително 80 милиона души, докато същевременно се наслаждаваш на благоденствието на къща за 2,7 млн. долара и на покани за партита по случай наградите „Оскар“.
Но сред социалистическите държави, към които Пайкър гледа благосклонно, бивша Югославия вероятно се нарежда сред най-високо оценяваните. Веднъж той публикува видеоклип, озаглавен „Югославия беше страхотна!“, в който похвали някои аспекти на бившата социалистическа държава, включително жизнения ѝ стандарт.
Тази идея може да изглежда смешна за оцелели като Славенка Дракулич – буквално.
През 1992 г. тя публикува книгата си „Как преживяхме комунизма и дори се смяхме“, в която разказва за всекидневието при комунизма в Източна Европа. Макар Пайкър да подминава с лека ръка статистическите данни за броя на жертвите на комунизма, той може би е по-малко запознат с едно от почти невидимите му последствия: постепенното подкопаване на човешкото достойнство, надеждата и личната отговорност.
Книгата на Дракулич разглежда тези истории отблизо, започвайки с разказ за живота на нейната приятелка Таня. След смъртта на любимия си и унищожаването на журналистическата ѝ репутация, защото леко критикувала национализацията, Таня се самоуби.
За хората под социалистическо управление липсата на вяра в бъдещето беше характерна черта на живота. Всички около Дракулич сякаш приемаха за даденост, че комунистическата държава ще съществува вечно.
„Точно тази неподвижност внуши у нас комунизмът“, написа тя. „Липсата на бъдеще, липсата на мечта, на възможност да си представим живота си по различен начин.“
За Таня тази загуба на надежда се оказа фатална.
Оцелелият от Холокоста Виктор Франкъл пише за подобен ефект в добре познатата си книга „Човекът в търсене на смисъл“
Въз основа на преживяното в концентрационен лагер Франкъл стигна до заключението, че хората, които успяваха да издържат, се придържаха към решаваща съставка на живота: надеждата. Дори при варварски условия надеждата позволяваше на затворниците да запазят достойнството и волята си за живот.
Под тежестта на социалистическите режими бяха смазани обикновени животи – не само на политически дисиденти.
„Не големи герои, политически затворници или дисиденти“, написа Дракулич, „а хора, които просто вече не можеха да го понесат.“
В общество с концентрирана държавна власт гражданите все повече губят усещането, че участват във формирането на бъдещето – а това има опустошителен ефект не само върху надеждата, но и върху личната отговорност.
Затова боклуците бяха навсякъде. Дракулич пише, че гражданите, изгубили усещането за способността си да влияят, се държаха така, сякаш „общественото не принадлежеше на никого“.
Тя продължи: „Ако не можете да унищожите системата, със сигурност можете да унищожите телефонна кабина, автомат за билети или цветята в парка. В тази тиха война губещи са нашите градове.“
Разочарованието от системата намираше израз в малки прояви на небрежност. Физическата разруха на градската среда е огледален образ на население, изпразнено отвътре.
Комунизмът е икономически неустойчив – това личи от провала на СССР и неговите сателитни държави. Но духовната му цена е още по-дълбока. Принудата хората да живеят в условия на лишения, страхувайки се от всевиждащото око на държавата, разрушава доверието, свободата и творчеството; тя разрушава човешката душа. Трябва да се вслушаме в предупреждението на Дракулич за духовната, а не само за икономическата цена на колективизма.
Както тя заяви през 90-те години: „Може и да сме преживели комунизма, но не сме го надживели.“ Това е така, защото комунизмът е много повече от икономическа идеология – той прониква в самите умове и души на хората, принудени да живеят под неговата власт.
