Анализът за Шашка обхваща около 50,6 кв. км и свързва превенцията с мерки по склоновете и речната долина
Водосборите с площ под 50 кв. км също могат да създават опасност за населените места. Включването им в разширен подход за оценка на риска от поройни наводнения беше обсъдено на работна среща в Министерството на околната среда и водите на 22 октомври 2026 г. Поводът беше представянето на изследване за водосбора на река Шашка при село Струмяни.
Научният екип от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ръководен от проф. д-р Стелиян Димитров, предлага прототип на методика за бърза геопространствена оценка. Предназначението ѝ е да откроява потенциално опасните малки водосбори и да помага при избора на участъци, които се нуждаят от подробно обследване.
Участниците в срещата обсъдиха необходимостта методиката да бъде доразвита и изпробвана в пилотни водосбори. Предвижда се и инструмент, който да подпомага подбора на мерки според особеностите на конкретния водосбор. Очаква се подходът да улесни МОСВ, басейновите дирекции и местните власти при подреждането на приоритетите и планирането на превенцията.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова обвърза защитата на населението и инфраструктурата с предварителното установяване на опасностите. Според нея така могат да се планират действия за предотвратяване на наводнения и ограничаване на пораженията. Тя подчерта, че реакцията след настъпило бедствие сама по себе си е недостатъчна.
Как водата и наносите са достигнали до Струмяни?
Проученият водосбор на Шашка е с площ около 50,6 кв. км, а денивелацията в него надхвърля 2000 метра. При интензивния валеж стръмният релеф и останалите особености на територията са създали условия водата бързо да се съсредоточи и да се насочи с мощен отток към селото.
Към това са се добавили ерозионните процеси и пренасянето на камъни, наноси и дървесни материали. Отделни части на реката са били с ограничен капацитет, а запушванията са затруднили оттичането. Натрупванията на наноси и дървесни отломки са имали особено значение при мостовете и стесненията на речната долина, където са възпрепятствали преминаването на водата.
Учените са разгледали и променената растителна покривка след пожара през 2025 г. Нейното влияние върху бедствието е посочено като възможно.
Основният извод на екипа е, че оценката трябва да проследява процесите от горните части на склоновете до населените места. Състоянието на речните корита и мостовете е един от елементите при изследването на целия водосбор.
Изследване след пораженията през август
МОСВ е възложило проучването след наводнението през август 2026 г. Тогава са пострадали жилищни сгради и инфраструктура, наложила се е евакуация на жители и е било прекъснато водоснабдяването.
За установяване на причините и оценяване на последиците учените са събрали информация чрез теренни обходи и обследвания, въздушна фотограметрия и въздушно лазерно сканиране. Изследването включва и моделиране с географски информационни системи. Екипът е работил с колеги от Югозападния университет „Неофит Рилски“ както при теренните изследвания, така и при проверката на получените резултати на място.
На срещата беше подчертана необходимостта научната общност да участва ефективно в оценяването на заплахите и подготовката на решения. Обсъдено беше използването на научните знания, съвременните технологии и експертния потенциал за по-точно насочване на превантивните действия и по-добра защита на населението и инфраструктурата.
Предложения за задържане на водата и ограничаване на ерозията
Препоръките на екипа обединяват природосъобразни и инженерни решения. Общата им цел е разрушителното действие на пороя да бъде ограничено още преди водата да достигне до населените места.
Сред предложенията са изграждането на подходящи съоръжения за задържане на наноси и укрепването на уязвими склонове. Учените препоръчват също да се проучат терени, където водата може контролирано да се разлива и временно да се задържа преди навлизането си в населените места.
За намаляване на ерозията се предлага възстановяване на растителността в опожарените площи и опазване на крайречните ивици. Препоръчват се и редовни теренни обследвания, съчетани с целенасочено премахване на опасната мъртва дървесина.
Друга група мерки засяга критичните речни участъци и мостовете. Поддържането на тяхната проводимост трябва да намалява вероятността от образуване на препятствия и локално задържане на водата.
Според екипа ограничаването на риска изисква взаимно допълващи се решения, подбрани за конкретния водосбор. При избора им трябва да се отчитат теренът, растителната покривка и очакваното поведение на водата при интензивни валежи. Една универсална мярка не може да замени такава цялостна система.
Снимка: Министерство на околната среда и водите
