Тревожността за здравето имитира симптоми на заболяване и за да настъпи изцеление, и двете трябва да се приемат сериозно
Бивша културистка и персонална треньорка, Легна Мартин никога не се смятала за тревожна – по-скоро за изпълнена с вяра и оптимизъм. Но когато я завладял страхът от болест, това напълно променило характера и живота ѝ.
Параноята се засилила, след като развила студова уртикария – рядка кожна реакция към студа, която причинява копривна треска и отоци. Скоро след това се появили и други необичайни симптоми, като замайване, последвано от силна тревожност. След многобройни посещения в спешното отделение и прегледи при специалисти тя вече не излизала от дома си. Мартин вече не се разпознавала.
След това ѝ поставили диагноза рак на гърдата – отчасти защото била толкова съсредоточена върху тялото си, че забелязала необичайната болка. Това само засилило тревожността ѝ, превръщайки я в нещо конкретно и необходимо.
„Най-трудното за мен дори сега е, че при всяка чувствителност, всяка болка, всичко, което днес може да ми се струва малко по-различно от вчера, умът ми веднага стига до мисълта: „Ще умреш“, каза Мартин пред The Epoch Times.
Преживяното от Мартин не е единичен случай. То дори има име – тревожно разстройство, свързано с болест. То може да варира от катастрофизиране след поставена диагноза до страх от физически симптоми, който може да накара човек да блокира и да избягва лекарите и лечението, които биха могли да му помогнат.
Стигнал ли е страхът ви твърде далеч?
Преходните опасения за здравето и съпътстващият ги стрес са нормална част от живота. Същото важи и за използването на технологии за проверка на симптоми.
„Всички ние, ако получим плашеща диагноза, разбираемо бихме започнали да се тревожим за нея. В повечето случаи се опитваме да преминем през това и то не завладява цялото ни време и не влияе на живота ни“, каза пред The Epoch Times Майкъл Стайър, лицензиран професионален консултант. „При тревожността за здравето тя просто започва бавно да завладява живота на човека с все повече и повече тревога.“
При някои хора, особено при тези с история на тревожност, мозъкът търси за какво да се захване дори когато няма поставена диагноза, посочи Стайър, съавтор на „Пълното ръководство за преодоляване на тревожността за здравето“.
Тревожното разстройство, свързано с болест, е новият термин за хипохондрия – силен страх от развиване на сериозно заболяване, съпроводен от натрапливи мисли. То има два подтипа: търсещ грижи и избягващ грижи, като според някои данни повечето хора с това разстройство преминават от единия тип към другия. Те също така често непрекъснато търсят уверение – било чрез телесни сигнали, медицински изследвания или онлайн търсения за здравето.
Това не се различава много от бдителността, насърчавана по време на пандемията от COVID-19: наблюдавайте, оценявайте, съобщавайте. Макар че онлайн търсенията помагат на пациентите да защитават интересите си и да следят здравето си, информационното претоварване също улеснява отключването на тревожност, каза Стайър.
„При тревожността за здравето всъщност не става дума за информация, а за това човек да се почувства по-добре. Тя се превръща в хлъзгав склон винаги когато я използваме, за да намалим тревожността“, каза той.
Ако уверението не носи удовлетворение, то може да доведе до още търсения, прегледи и изследвания. Дори тогава човек може да се съмнява дали изследването е било направено правилно или дали лекарят не е сгрешил. „Тогава той се връща право в този цикъл“, посочи Стайър.
Когато страхът възпрепятства изцелението
Страхът от болест може да повлияе на изцелението, като ви държи в състояние на свръхбдителност, променя начина, по който преживявате симптомите, влияе върху ефективността на лечението и води до избягването му. Общият елемент е когнитивната негъвкавост; с други думи, това, което мислите, може да повлияе на изхода.
Научният термин за това явление е ноцебо. Пациентите изпитват действителна болка, защото я очакват вследствие на тревожност, обусловеност или предупреждения от здравни специалисти или медиите. Засиленият страх може да активира холецистокинин – невротрансмитер, който изпраща сигнали за болка. Страхът може също да попречи на мозъка да отделя ендогенни опиоиди, или естествени обезболяващи.
„Ако им е по-трудно да се откъснат от безполезните неща, които правят, ще им е по-трудно да постигнат напредък“, каза Стайър. Това е причината някой да избягва физическите упражнения. Ускоряването на сърдечния ритъм и засилването на дишането могат да се усещат като инфаркт или паника, а човекът с тревожно разстройство, свързано с болест, търси безопасност преди всичко останало.
Пациентите с рак се борят със страха от прогресиране и повторна поява на болестта, от смъртта и от това да се превърнат в бреме за семейството си – но същото важи и за хората със заболявания като множествена склероза и диабет тип 2.
Метаанализ, публикуван в Health Psychology Review, установи, че при пациентите без рак, които се сравнявали с хора в по-тежко състояние, стресът водел до свръхбдителност и избягване. От друга страна, пациентите, които приемали заболяването си и търсели информация, дори когато изпитвали стрес, били по-склонни да спазват лечението.
Страхът рядко е недостатък на характера. По-скоро той е сигнал от тялото ви, че трябва да предприемете действие.
Това може да означава, че е време за нов лекар или изследване, защото в основата на симптомите ви има нещо различно от тревожност – както се случило с Мартин, когато изпитвала болка в гърдата и изследване между прегледите потвърдило подозрението ѝ. „Има много проучвания, които показват, че хората, включително жените, се третират различно в системата на здравеопазването“, добави Стайн. „Искаме да сме сигурни, че имаме доверителни отношения с лекаря си.“
Да бъдете отпратени, защото симптомите ви са „само в главата ви“, не е полезно. Независимо дали симптомите сочат заболяване или тревожност, те са физиологични и подлежат на лечение, каза Стайн. Целта обаче е да се гарантира, че нито преследването на отговори, нито самите отговори ще предизвикат психическа спирала.
Как да се изправите срещу страховете си
Когнитивно-поведенческата терапия – разговорна терапия, която помага да свържете мислите, чувствата и действията си – може да бъде полезна. По-специално терапията за приемане и обвързване (ACT) и превенцията на експозицията и реакцията (ERP) помагат на пациентите да се изправят срещу страховете си.
ERP е вид терапия за обсесивно-компулсивно разстройство, при която пациентите умишлено се изправят пред тревогите си, за да упражняват да не извършват обичайното си поведение. ACT учи пациентите да приемат трудните мисли и чувства и да предприемат действия, съобразени с ценностите им, а не с емоциите им.
Един елемент на тревожността за здравето, който пациентите често не успяват да разпознаят, е, че най-големите им страхове – да загубят семейството, финансите, хобитата или радостта си – вече са се сбъднали заради тревожността им, а не заради диагнозата им.
„Те започват да губят неща. Спират да спортуват. Спират да ходят на работа. Спират да прекарват време със семейството си и тогава животът с всички тези избягвания наистина се смалява“, каза Стайър. „Колкото повече можем да помогнем на хората да се насочат към нещата, които ги плашат, толкова повече това не само помага за тревожността, но и разширява живота им.“
Мартин се е научила да прекъсва страховете си с вътрешен диалог. Веднъж, когато я заболели краката, тя си напомнила, че предишния ден е правила клекове, а умът ѝ първоначално се насочил към най-лошите възможни сценарии. Тя също слуша музика, за да противодейства на отключващите фактори за пристъпите на замайване.
Преоткриването на нещата, които преди е обичала, помага на Мартин да се върне към живота, който помни отпреди да се разболее. Тя води фитнес занятия и започва отново да работи като персонална треньорка – споделя оптимизма не само във вътрешния си диалог, но и с клиентите, които в реално време я наблюдават как се освобождава от този застой.
„Целта ми очевидно е да продължавам да се подобрявам“, каза тя. „Има дни, в които нямам много енергия, но все пак трябва да направя нещо. Продължавам напред.“
