Според него вероятността белтъчните вериги да се образуват случайно и да дадат началото на нови видове е изчезващо малка
Повече от 150 години теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията господства в научните представи за произхода на видовете.
Идеята, че многообразието от видове се е развило в продължение на милиарди години чрез поредица от случайни полезни мутации, е получила широко признание.
Но някои учени от десетилетия оспорват тази идея. Според тях теорията на Дарвин не издържа на съвременните знания за сложността дори на едноклетъчните организми.
Един от тези изследователи, Дъглас Акс, обясни в интервю с Ян Йекелек от The Epoch Times защо смята, че е време теорията на Дарвин да остане в миналото и да се търси друго обяснение.
Акс е автор на книгата „Неоспоримо: как биологията потвърждава интуицията ни, че животът е замислен“ (Undeniable: How Biology Confirms Our Intuition That Life Is Designed).
Той сравни модела на Дарвин с това да сложиш малки парченца метал в бетонобъркачка и да очакваш от нея да излизат все по-сложни машини.
„Не може да въртиш парченца метал в бетонобъркачка и от нея да излезе първо тостер, после, нали знаете, блендер, после тротинетка, а после двигател с вътрешно горене. Това е чиста безсмислица“, каза той и добави, че една-единствена биологична молекула е много по-сложна от двигател с вътрешно горене.
В какво Дарвин е прав
Акс ясно заяви, че според него Дарвин не е сбъркал изцяло. Идеята, че разликите между организмите могат да дадат предимство на част от една популация – така че тя да се размножава по-успешно и да измести другите представители на същия вид, – е наблюдаема истина, каза той.
Тази идея се нарича естествен отбор.
Той даде пример от всекидневието: когато се появи вирус, хората с времето развиват имунитет към някои негови варианти, което позволява на други варианти да се разпространяват.
Същото явление може да се наблюдава – този път предизвикано от човека – при създаването на нови породи кучета: развъдчиците подбират определени черти и насърчават размножаването на кученцата, които ги притежават. Така са създадени далматинците и германските доги.
„Така че да, [естественият] отбор ще повлияе на бъдещото състояние на една популация. Естественият отбор и случайните мутации – или която и да е друга природна причина – няма да създадат изцяло нов вид организъм. Това просто няма да се случи“, каза Акс.
„Защото днес знаем, че количеството информация, което е нужно, за да се създадат например нови форми на нагъване на белтъците, да се преустроят типовете клетки, да се преустроят тъканите, да се създаде изцяло нов план на тялото, далеч надхвърля нищожното количество информация, което може да се получи в една обикновена популация.“

Йекелек попита по-подробно за това, като посочи, че теорията на Дарвин се основава на мънички постепенни промени, които стават в течение на огромни периоди от време и водят до сложни системи.
Акс обясни, че според неговите изследвания времето не е било достатъчно, а организмите, живели на Земята, са били твърде малко на брой, за да може теорията на Дарвин да проработи.
Експериментът
Идеята му хрумнала през 90-те години, докато работел върху докторската си степен в Калифорнийския технологичен институт. След това Акс и съпругата му заминали за Кеймбридж, където щял да продължи научната си работа и се надявал да провери теорията си.
„Бях доста самонадеян… Бях казал на жена си… че ще отидем в Кеймбридж, ще съборя дарвинизма за няколко години и после ще се върнем и ще се захвана с нещо друго.“
Това се оказало по-лесно казано, отколкото сторено. Експериментите се оказали по-трудни, отколкото очаквал, каза той.
Освен това бил надценил влиянието, което работата му щяла да има, и „силно подценил броя на хората, които са допринасяли за това от десетилетия“, преди трудът му да бъде публикуван.
„Исках да взема един-единствен ген в бактериална клетка, да го разваля и после да го сложа в така наречената «библиотека».“ Генната библиотека се създава, като части от генетичен материал се поставят в бактериални или дрождеви клетки.
„Правите милиони такива гени, слагате ги в бактериални клетки и оставяте клетките да ви покажат дали генът все още работи“, каза Акс.
„Така всъщност можете… да измерите каква част от тези развалени версии на гена работят, а после с малко математика да си кажете: «Добре, а ако цялото нещо беше просто бъркотия? Каква е вероятността от една бъркотия да извадите нещо, което работи?»“
Акс търсел една-единствена белтъчна верига, която изпълнява една-единствена функция, защото това е „най-малкото ниво на нововъведение“ при живите същества и е много по-просто от онова, което е нужно, за да се създаде нова клетка, нов орган или „наистина нов организъм“.
Експериментът показал, че вероятността такава „бъркотия“ случайно да даде последователност от аминокиселини, която се нагъва във функционираща белтъчна верига, е „едно на 10 на 77-а степен… Изключително малко вероятно, невъобразимо малко вероятно“.
Дори милиарди години не са достатъчни, за да се достигне сложността, която виждаме на Земята, каза той. Това число надхвърля и приблизителния брой на организмите, живели някога на Земята, който според него е едва 10 на 40-а степен.
Цената на несъгласието
Акс каза, че е успял да работи сравнително спокойно, макар и не тайно. Бил осигурил финансиране от института „Дискавъри“ – мозъчен тръст, който финансира изследвания в областта на интелигентния дизайн (идеята, че животът е създаден по разумен замисъл).
Но експериментите се провеждали по време, когато във Великобритания – в парламента и по радио Би Би Си – се водел разгорещен спор за интелигентния дизайн и дали той трябва да се преподава в училищата.
Сър Алън Ферст бил ръководител на Центъра за белтъчно инженерство към Съвета за медицински изследвания, където Акс работел като независим изследовател. По-късно в интервю за списание New Scientist Ферст разказа, че друг изследовател му предложил да се отърве от Акс, но той отказал.
„Казах, че няма да го изгоня. Той задаваше основателни въпроси за това как се нагъва един белтък“, каза Ферст.
Въпреки това в крайна сметка Акс бил отстранен. Според него това е станало, за да не се привлича внимание към центъра на Съвета за медицински изследвания.
Акс каза, че разбира основателното желание на Ферст да избегне спорове в лабораторията си, но би искал двамата да бяха седнали и да бяха поговорили.
„Вместо това той накара асистента си да ми изпрати имейл: «Нямаме повече място и трябва да си тръгнете.» Така стана.“
През 2004 г. той публикувал статия по темата в научно списание. Смятал, че резултатите от експеримента му ясно показват, че е време „да оставим дарвинистката епоха зад гърба си“, но се оказало, че не е толкова просто.
„Оказва се, че в научните среди има властови структури“, каза той.
„Може да има хора, които са прочели статията ми и наистина са загубили увереността си в дарвинизма, но много внимават да не говорят за това, защото биха загубили работата си. Науката всъщност работи по много сложен начин.“
През 2005 г. Акс основа института „Биолоджик“, който продължава изследванията му с цел да покаже, че животът има разумен създател. Той е и професор в университета „Биола“.
Твърдението на Акс, че сложните биологични структури сочат към разумен създател, естествено предизвиква спорове, особено защото той е християнин. Йекелек го попита как отговаря на обвиненията в пристрастност.
„Ако не сте християнин, също сте пристрастен. Просто пристрастието е различно“, каза той.
„Така че всички имаме пристрастия и всеки човек може да позволи на пристрастието си да му попречи да обмисли честно идея, която смята, че противоречи на собственото му мислене. Това е възможно при мен. Възможно е и при човека, който ме критикува.“
















