Еньовден е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На този ден Православната църква отбелязва рождението на св.Йоан Кръстител, предвестител за идването на месията (Христа).
Традиции и обичаи на Еньовден
Според поверията, нощта преди Еньовден е магична. Невидима сила слиза на земята и придава вълшебни и целебни свойства на всички растения – билки и треви.
- Всеки, който иска да бъде здрав през годината, трябва да стане преди изгрев слънце и да измие очите си или да стъпи в утринна роса.
- Според традицията, рано сутрин, всички моми и жени събират билки, с които правят лековити отвари. Най-предпочитано на този ден е еньовчето. От него жените правят венец, завързан с червен конец, който служи за изцеляване на всички болести през цялата година.
- Според стари легенди, болестите са 77 и половина, затова във венеца се вплитат 77 билки, а за незнайната половина се вплита половин билка. Тази половинка се нарича „разковниче“ и се знае само от най-опитните баячки.
- В някои краища на България се прави огромен венец, през който се провира цялото село за здраве, пали се и сутрешен огън.
- „Мълчана вода” е също един от най-важните и магични ритуали, съпровождащи празника. Вечерта преди Еньовден, знахарите и баячките отиват да налеят вода от планинския извор. Докато се лее водата и се занася до дома, не трябва да се говори, иначе целебната й сила ще изчезне. Вярва се, че такава вода сбъдва желания и променя съдби.
- Друг типичен ритуал за празника е Еньова буля. Малко момиче между 6 и 8 години се облича като булка с червено було и билков венец на главата. Девойката се носи на ръце, като нозете не бива да докосват земята, защото се смята за лоша поличба. Ритуалът е наричане за здраве, плодородие и женитба.
Вълшебството на Еньовден и съпровождащите го ритуали, изпълнявани и днес, олицетворяват мистиката и силата на българския дух, съхранил традициите в историята.
Еньовден обичаи // 24.06.
ВИЖТЕ СЪЩО