Коментар
За да се защити свободата, изключително важно е да се отчете огромната жажда на левицата за фабрикуване на необосновани обвинения.
В началото на живота си идеологът на комунизма Карл Маркс размишлява върху това, че е душа „някога вярна на Бога“, но „избрана за ада“. Той откровено се отъждествява с „Принца на мрака“, падналия ангел, който ортодоксалните християни смятат за върховен майстор на лъжливото обвинение.
В книгата „Дяволът и Карл Маркс“ американският историк Пол Кенгор отбелязва, че поразителен брой близки и съмишленици на Маркс не се колебаят да го сравняват с Фауст или Мефистофел. В стихотворението си „Играчът“ от 1841 г. самият Маркс пише: „Вижте меча – Принцът на мрака ми го продаде“.
Маркс отправя някои от най-жестоките си обвинения срещу вярващите хора. Той казва, че религията е опиум за народа и твърди, че християните заблуждават хората да вярват в рая, като пренебрегват страданията им на земята.
През последните два века под прицела на марксистите попадат както римокатолици и протестанти, така и евреи, будисти, уйгурите мюсюлмани, практикуващите Фалун Гонг и други духовни вярващи.
Безкрайният списък с обвинения на левицата
След атакуването на религията, Маркс насочва гнева си срещу капиталистите – индустриални предприемачи, които вярват в индивидуалното действие, частната собственост, мотива за печалба и демократичното управление.
Маркс обвинява капиталистите, че умишлено експлоатират работническата класа. Той призовава за насилствена революция, която да ги помете и да въведе „диктатура на пролетариата“.
В продължение на два века марксистите завладяват държави като Русия, Китай, Северна Корея, Куба, Камбоджа и Венецуела, както и държави от Източна Европа. Резултатът винаги е бил парад на ужаса.
Марксистите създават тоталитарни режими, които потискат и експлоатират собствения им народ. Техните лъжливи обвинения довеждат до показни административни процеси, лишаване от свобода на политически опоненти и екзекуции по бързата процедура.
В относително мирната и просперираща либерално-демократична епоха, последвала Втората световна война, повечето обикновени хора на Запад не се интересуваха от марксизма. Но марксистите се интересуваха от тях.
Марксистите от старата школа съсредоточават атаките си върху враговете от висшата класа като хора от буржоазията, корпоративните барони и европейските империалисти.
Днес една нова левица се присъединява към приятелите от висшата класа. Тя процъфтява в университетите от „Бръшляновата лига“, сред които са Харвард, Принстън, Йейл, наследените медийни корпорации, най-добрите адвокатски кантори, богатите държавни бюрокрации, благотворителните фондации, международните корпорации и мрежата „Един пояс, един път“ на Китайската комунистическа партия, която има собствени империалистически амбиции.
От края на 60-те години на миналия век марксистите и неомарксистите отправят множество обвинения към хората, които не са съгласни с техния икономически и културен дневен ред. Списъкът им се удължава с всяко десетилетие.
Няколко ключови примера на обвинения
Ако подкрепяте движението на противници на абортите „пролайф“ – вие излагате живота на жените на риск.
Ако възразявате срещу палежите, грабежите и заплахите от страна на размирниците от „Black Lives Matter“ („Животът на чернокожите има значение“), или на „Antifa“ (крайно ляво движение на автономни антифашистки и антирасистки групи) – вие сте расист.
Говорите за семейните ценности – вие сте патриархално настроен.
Проявявате привързаност към нацията си – вие сте нацист.
Посочвате, че неомарксистите от Франкфуртската школа са повлияли на нашите университети – вие сте антисемит.
Повдигате въпрос за имиграционната политика или отворените граници – значи сте ксенофоб.
Държите на християнската позиция по отношение на брака – значи сте хомофоб.
Възразявате срещу представленията на травестити в училището на детето си – вие сте трансфоб.
Ако поставите под съмнение точността на прогнозите за глобалното затопляне – ще се окаже, че отричате климатичните промени.
Оспорвате сигурността на гласуването с бюлетини, които се изпращат по пощата – значи сте привърженик на теорията на конспирацията.
Гласувате за републиканците – тогава сте полуфашист, екстремен MAGA, просто жалко човешко същество.
MAGA или Make America Great Again (“Да направим Америка отново велика”) е мотото на Доналд Тръмп от предизборната му кампания 2016 г. (б.пр.)
Меч, изкован в огъня на лъжата
Онези, които ценят истината и честността заради самите добродетели, са в явно неизгодно положение срещу съвременната левица.
В историята е имало религиозни кръстоносни походи и междурелигиозни войни, подхранвани от омраза, измама, алчност и амбиции. Но достойните хора, които подкрепят християнската традиция, все още се ръководят в значителна степен от традиционните форми на морал.
Деветата Божия заповед гласи: „Не свидетелствувай лъжливо против ближния си“. Повечето етични хора разбират, че това означава, че не трябва умишлено да лъжем по отношение на другите. Собствените ни цели не винаги оправдават средствата.
Марксистите обаче оправдават почти всичко, което казват или правят, в името на прогреса или социалната справедливост. Даването на лъжливи свидетелства с цел дискредитиране на дисидентите е характерна политическа тактика на левите. Те са превърнали практиката на отправяне на нечестни обвинения в стил сценично изкуство. Левите безмилостно преследват опонентите си и се опитват да ги „извадят от играта“. Марксистите се стремят да смажат конкурентите си, преди да получат възможност да „стъпят на терена“.
Левицата никога не губи възможности да напада хора с постижения. В Америка и на Запад много принципни консервативни лидери, успешни граждани и талантливи личности разбраха това по трудния начин.
Има един стар полицейски анекдот, който илюстрира нечестния начин, по който марксистите се стремят към властта: Другар съветва кандидат за изборите да поддържа твърдението, че опонентът му има плътски отношения с животните във фермата си. Кандидатът казва: „Знаеш, че това не е вярно и никой няма да го повярва“. Другарят му отговаря: „Не е задължително да е вярно, просто трябва да накараш опонента си да започне да го отрича“.
Измислянето на фалшиви обвинения срещу невинни хора е признак на слабост, а не на сила. Но когато се позволява лъжливите обвинения да се повтарят без срещу това да се оказва съпротива, злонамерените обвинители стават все по-уверени в собствените си лъжи.
Затова е изключително важно добрите мъже и жени да помнят, че мечът, който Маркс твърди, че е придобил от „Принца на мрака“, е изкован в огъня на лъжата, а не на справедливостта.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
