През 60-те години на миналия век е установено, че депресията се причинява от липсата на серотонин в мозъка. Впоследствие създаването на лекарства се основава най-общо на разбирането, че симптомите могат да бъдат облекчени с насищането на организма със серотонин.
Основният механизъм на най-разпространените класове антидепресанти се основава на регулиране на серотонина и усвояването на други невротрансмитери. Въпреки че се използват в големи количества, всички те имат голям недостатък в механизмите си и крият неподозирани рискове.
Масово използване
Тъй като депресията може да бъде причинена от различни фактори и да се прояви в различна степен, изписаните количества лекарства трябва да са обстойно обмислени. Много лекари обаче предписват антидепресантите както се изписват болкоуспокояващи: в нарастващи дози, след като ефективността на лекарствата намалее, което води до злоупотреба с тях.
Докато преди тези лекарства се приемаха предимно от възрастни, сега вече се изписват и на тийнейджъри. Юношите обаче са склонни към емоционална нестабилност и приемането на лекарства при емоционални проблеми, вместо да повиши емоционалната им интелигентност и способността да се справят сами, може да предизвика зависимост.
Антидепресантите могат да повишат риска от самоубийство
Проучване, публикувано в Frontiers in Psychiatry, разглежда броя на предписаните антидепресанти и броя на самоубийствата в Австралия от 2012 г. насам и установява последователна възходяща тенденция.
Изследване, публикувано в British Medical Journal, допълнително потвърждава, че рискът от опити за самоубийство е значително по-висок през 28-те дни след приема на антидепресанти, отколкото преди това. Освен това симптомите могат да се върнат скоро след спиране на лекарството, така че склонността към самоубийство е повишена и по време на фазата на освобождаване.
През 2004 г. Администрацията по храните и лекарствата (FDA) в САЩ предупреждава, че децата и юношите, приемащи антидепресанти, са изложени на повишен риск от самоубийство, включително суицидни мисли и поведение. Тогава FDA маркира с „черен етикет“ опаковките на всички класове антидепресанти, което е най-високото ниво на предупреждение, давано от FDA за одобрено лекарство. Предупреждението влиза в сила през 2005 г., а през 2006 г. предупреждението е разширено до хората на 25-годишна възраст.
Черният етикет се използва, за да предупреди обществеността и лекарите за сериозни странични ефекти – тези предупреждения обикновено се добавят, след като лекарствата вече са били на пазара и са на лице доказателства, че крият риск. В резултат на предупреждението употребата на антидепресанти намалява за кратко и след 2006 г. отново се повишава.
Антидепресантите генерират големи печалби на фармацевтичните компании в световен мащаб. През 2020 г. пазарът на антидепресанти възлиза на 15 млрд. долара.
Разбирането ни за серотонина е било погрешно
В списанието Neuroscience & Biobehavioral Reviews е публикуван преглед на експерти от Канада и Университета на Вирджиния, който обобщава голям брой изследвания, свързани със серотонина. Той установява, че цялата концепция, според която количеството серотонин определя промените в настроението на хората, е погрешна.
Установено е, че връзката между количеството серотонин и психичното състояние не е еднозначна – невинаги нивата му са ниски при депресия и в много случаи те всъщност се повишават.
Освен това серотонинът не е просто „хормона на щастието“. Той е сложна система, която е тясно свързана с енергийната регулация на много органи и системи в организма. Той влияе върху работата на много телесни функции. Влияе пряко и върху метаболизма на захарта и разпределянето и усвояването на енергията в различните органи, както и върху имунната система, растежа и развитието на организма и плодовитостта.
По този начин, намесвайки се на серотонина, антидепресантите могат да нарушат енергийния баланс на много системи в организма.
С по-нататъшния напредък в науката за мозъка и неврологичните изследвания през последните няколко десетилетия учените продължават да откриват, че въздействието на серотонина върху мозъка и организма са много по-сложни, отколкото се е смятало в началото на разработването на антидепресантите.
Например, ако има проблем с нивото на серотонина в хипокампуса, това ще доведе до загуба на паметта и ще намали сигнализацията на мозъчния невротрофичен фактор; ако има проблем с нивото на серотонина в хипоталамуса, това ще се отрази на способността на организма да расте, да се възпроизвежда и да извършва физически дейности.
Странични ефекти от антидепресантите
Страничните ефекти от антидепресантите са различни – тежко безсъние, сънливост, сексуална дисфункция и по-висока вероятност за смърт от кървене след операция и др. Освен това има много лекарства, включително хипертоничните, които не бива да се съчетават с тях.
Проучване, публикувано в Journal of Clinical Medicine, установява, че много антидепресанти могат да причинят сексуална дисфункция, като честотата на тези случаи достига 20-30%. Освен това прекратяването на дългосрочната употреба на антидепресанти ще доведе и до множество странични ефекти, включително проблеми със сетивата. Това е така, защото когато хората свикнат с химическата зависимост, познавателните им способности се нарушават, което ги прави склонни към изтръпване, сетивни и когнитивни нарушения, безсъние, кошмари и други проблеми.
Тъй като серотонинът действа върху различни органи на тялото, ефектите на лекарствата са системни. При спирането им могат да се появят диария, гадене, мускулна скованост, проблеми с рефлексите, хипотермия и дори шок. Ето защо все пак е важно да се обърне внимание на дозировката, когато се приемат лекарства в домашни условия.
Конвенционалната медицина се позовава на промените в материята, за да обясни аномалиите в тялото и използва промените в химическия състав, за да обясни психичните заболявания. След това разработва лекарства въз основа на тези промени. При по-нататъшни изследвания обаче може да се окаже, че първоначалното „обяснение“ е погрешно и че разработените лекарства могат да нанесат повече вреда, отколкото полза.
Поглед към човешкото тяло с нова перспектива
И така, освен химически лекарства, какво друго може да се използва за лечение на депресия и други психични заболявания?
Някои психолози провеждат когнитивна терапия с пациентите, преди да им предпишат лекарства, като една от тях е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Психолозите разговарят с пациентите, за да разберат проблемите им и да им помогнат да намерят начини за облекчаването им. Този вид общуване е полезен за много хора до известна степен.
Въпреки това тази терапия все още не разбира емоционалните, енергийните и духовните аспекти на човека.
Например, защо изпитваме различни чувства, когато говорим с различни хора? Това е така, защото енергията, която стои зад хората, с които разговаряме, е различна. Ако енергията, предадена от лекаря чрез думите, е относително положителна, тя може да повлияе в по-голяма степен проблема на пациента; напротив, ако собственото настроение и енергийно състояние на лекаря не са идеални в този ден, това може да не помогне съществено.
Всъщност човешките „чувства“ в много случаи са „енергийни чувства“. Думата „емоция“ произлиза от латинската дума „emotere“, която означава „енергия в движение“. Също така е вярно, че емоцията всъщност е вид енергия.
Сега някои учени са комбинирали настоящите изследвания в областта на физиологията, невробиологията и биофизиката, за да създадат нова концепция – биоенергетика. Биоенергетиката е голям пробив в разбирането на човешкото тяло.
Тя подчертава, че човешкото тяло преживява промени не само на материално, но и на енергийно ниво. Човешкото тяло се влияе от електромагнитното поле около него, от енергиите на други хора и от други макро- и микроскопични енергии. Много хора са подобрили психичните си проблеми чрез седене в медитация, която представлява регулиране на енергийния баланс.
От гледна точка на традиционната китайска медицина човешкото тяло има меридианна система, която също е обяснение на енергийното регулиране на човешкото тяло.
Хората се нуждаят от нова перспектива, за да погледнат по-холистично на депресията и другите психични заболявания, а не да разчитат само на химически лекарства за лечението им. Разглеждането на човешкото тяло като едно цяло, идентифицирането на причините за различните видове депресия и предприемането на холистичен метод на лечение с интегрирани корекции на съзнанието и тялото ще осигури по-дългосрочни и стабилни ползи за психичното здраве на хората.
