Носим дрехите си едва по 7-8 пъти, преди да ги изхвърлим.
Бързата мода отдавна остави и продължава да оставя отпечатък от стремглавото си развитие. Освен че открадна от чара и стила на модата, тя оставя тежки последици за околната среда.
Планини от дрехи, обувки и аксесоари отиват на бунището всяка година, защото остават непродадени от брандовете за така наречената бърза мода.
В Европейския съюз всяка година непродадените дрехи и обувки са в такова огромно количество, равняващо се на около 12 кг на човек, а над 75% от тях се изгарят или изхвърлят.
По-голямата част от тези дрехи и обувки са на фирми – производители на въпросната бърза мода. Това става възможно, тъй като много от тези компании залагат на ниските цени за сметка на качество. Благодарение на евтин ресурс и евтина работна ръка, могат да бълват гигантско производство.
Оказва се, че носим дрехите си едва по 7-8 пъти, преди да ги изхвърлим.
Тези тревожни данни ни разкрива в интервю пред Българска телеграфна агенция (БТА) Сирма Желева – Изпълнителен директор на Българската асоциация „Кръгов текстил”, правоприемник на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
Тя споделя още обезпокоителни данни, че около 100 хиляди тона дрехи и битов текстил се изхвърлят в страната ни годишно. Оказва се, че купуваме средно по 15 кг текстил на година, а изхвърляме 11 кг. По данни на ЕС през последните 5 години средният европеец си купува между 15 и 26 кг текстилни продукти, равняващи се на повече от емисиите, отделени при пътуване до работа и обратно за същия период от време и ни припомня, че модната индустрия е вторият най-голям замърсител на природата след петролната такава.
В предишен материал по темата сме посочвали, Европейският парламент и страните членки на ЕС отдавна се опитват да сложат край на тази порочна практика. През 2022 г. ЕК предложи по-строги мерки, а именно производителите да имат задължението и грижата да предоставят на потребителите си устойчиви дрехи и такива, които лесно могат да се рециклират.
Новият нормативен акт предвижда да се забрани унищожаването на непродадените дрехи, обувки и всякакви текстилни продукти. Две години след влизането на изискванията в сила ще започне прилагането им от индустрията. Новите правила предвиждат стоките да притежават „дигитален паспорт” посредством QR код, с който всеки потребител да направи своя информиран избор на база качествата на дадена стока.
Във Франция производителите на текстил са задължени да се отчитат за изразходваното количеството природни ресурси при производството на дрехи – вода, багрила, както и дали и колко процента са вложени в рециклирани материали.
Но освен да разчитаме на директиви и закони, всеки може да поеме своя лична инициатива в намаляването този толкова важен отпечатък върху опазването на нашата планета, призовава госпожа Желева. На въпроса каква част от текстила се рециклира в България, тя отговаря, че това е сложен и скъп процес и изисква много познание. Сложността идва от това, че повечето дрехи са направени от различни материи и това прави процесът бавен и трудоемък.
Нужна е промяна в навиците и възприятията на българите, да започнат да купуват дрехи за рециклиране, и поради тази причина от години тя и екипът й провеждат разясняващи кампании по темата.
Изпълнителният директор на асоциацията „Кръгов текстил” обръща внимание за преосмислянето на пазаруването от така хитовите напоследък китайски сайтове като Temu и Shein, в които стоките се буквално за няколко лева, а качеството е толкова ниско, че не отговаря на никакви европейски стандарти за качество и безопасност.
Екипът на Епок Таймс сме информирали за условията на труд, при които се изработват тези евтини стоки. През юни 2023 г. двупартийна комисия в САЩ публикува междинен доклад, описващ в подробности предварителните констатации относно китайските марки за бърза мода, продавани чрез онлайн платформите Shein и Temu.
Така наречената бърза мода влияе и върху естетичните вкусове, които формират мирогледа на младите хора, но в последно време се наблюдава положителна тенденция, отбелязва госпожа Желева. Тя ни вдъхва кураж, че расте поколение, което е ангажирано с този проблем и се бори с него.
Много от младите хора търсят дрехи втора употреба при изграждането на свой уникален стил. Те не се притесняват да купуват дрехи втора ръка, тъй като залагат на други ценности, различни от стремежа към маркови дрехи.
Модната индустрия отдавна владее нашите сърца и съзнания, и не е нужно да се отричаме от нея, но можем да я използваме с разум и стил. Ето какво ни съветва госпожа Желева:
„Затова съветите ни към хората са прости – да купуват дрехи, които ще устоят във времето, защото така пестят пари и подкрепят опазването на околната среда. Също да забравят стереотипите за дрехите втора употреба – те са модерни, на добри цени и там ще намерите уникални находки. А когато дойде моментът да се разделите с някои дрехи, направете го по правилния начин и ги изхвърлят в контейнерите за разделно събиране на текстил, защото това гарантира правилното им оползотворяване и рециклиране”.
