Нарастващата доминация на Пекин в Хонконг изтласква останалия свят и намалява глобалното значение на града.
Коментар
Пекин прави Хонконг все по-подобен на комунистически Китай с всеки изминал ден. В дадено отношение това вероятно радва китайския комунистически лидер Си Дзинпин. Но изтласквайки американците и останалия свят, тази тенденция също намалява глобалното значение на Хонконг и следователно работи срещу амбицията на ККП да стане финансово, икономически и дипломатически доминираща.
Към днешна дата градът все още запазва позицията си на глобален финансов център. Според Индекса на глобалните финансови центрове, той остава в топ три на градовете, заедно с Лондон и Ню Йорк. Но други данни показват, че влиянието му намалява. Докато Пекин се налага в живота и бизнеса на града, големите чуждестранни финансови институции и корпорации, които направиха Хонконг истински глобален, си тръгват. Преди две години китайските фирми в града надминаха чуждестранното присъствие за първи път, и разликата продължава да се увеличава оттогава. Миналата година чуждестранните фирми са финансирали едва 20 процента от първичните публични предлагания в града, значително по-малко от преди само две години, когато чуждестранните фирми има половината дял.
Тази доминация на китайските играчи може да изглежда като вид победа за Пекин, но тя е придружено от намалена глобална ориентация. И тези тенденции набират скорост. До голяма степен поради напускането на чужденците, инвестиционната банкова дейност и приходите в Азия (с изключение на Япония) са паднали до най-ниското си ниво от 2010 г., година, която все още беше повлияна от финансовата криза от 2008-09 г. и последвалата я глобална рецесия. Новорегистрираните дружества на фондовата борса в Хонконг са спаднали до най-ниското си ниво от 20 години насам. Goldman Sachs, Morgan Stanley и UBS съобщиха за поредица от съкращения в Азия, най-вече в Хонконг. Международните адвокатски кантори следват тенденцията.
Този общ спад на бизнеса и следователно глобално влияние е придружена от явна преориентация от международни бизнес и практика към строго китайски фокус. Показателно в това отношение е, че корпоративните специалисти за подбор на персонал в Хонконг все повече настояват кандидатите да говорят свободно мандарин. С повече банкиране, ориентирано към китайски бизнеси, то ефективно става все по-обвързано с политическите директиви, идващи от централизираното икономическо планиране на Пекин.
Практиките от континентален Китай също започна да превзема голяма част от инвестиционното банкиране на Хонконг. В миналото, инвестиционните посредници осигуряваха инвеститорите, както е обичайна практика в Лондон, Ню Йорк и другаде по света. Но в Хонконг, новите компании все повече привличат инвеститори преди това. Тази практика, наричана пренебрежително „семейство и приятели“ от американските и европейските инвестиционни банкери, е накарала тези някога големи чуждестранни играчи във финансовата общност на Хонконг да се оттеглят.
Всички тези промени в Хонконг от глобален към китайско-центричен фокус говори за стремежа на ККП да наложи своето, поне в Хонконг. Въпреки това тази промяна може би неволно подкопава амбицията на Пекин да играе значителна роля в глобалните финанси и евентуално дори да постигне юана да замени щатския долар като водеща международна валута. Готовността на Пекин да понесе разходите за своята инициатива „Един пояс, един път“ говори за тази голяма амбиция, както и активното сътрудничество на Пекин с валутните инициативи на така наречените страни БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. В тези и други усилия да се търси финансово и дипломатическо господство за Китай, един жизнен, глобално ориентиран Хонконг би бил голям актив, но това не е посоката, в която ККП води града в наши дни.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.