С части от монолози на Георги Калоянчев, цитати на актьора и филм за творческия му път отбелязваме паметта на актьора с изключително присъствие на сцената, любимец на поколения зрители
На 13 януари – датата на първата публична прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант” – чествахме 110 години от българското кино, със специална програма от Националния филмов център и от Съюза на българските филмови дейци.
На същата дата тази година се навършиха 100 години от рождението на един от най-обичаните български театрални и филмови актьори – Георги Калоянчев.
На сцената на Държавния сатиричен театър, отворил врати през 1956 г., Георги Калоянчев изгражда над 50 драматични и комедийни образи в пиеси от българската и световната класика. Наред с изявите на театралната сцена, Калоянчев се снима и в киното, където изиграва над 100 роли.
По повод 100-годишнината от рождението на актьора, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, на който Калоянчев посвещава 50 години от творческия си път, организира на 13 януари специално честване, споделяйки:
„Георги Калоянчев и до днес е обичан от българската публика, защото остава дълбоко свързан с хумора на българина и неговия манталитет, без аналог в театралната ни история. Актьор с изключително присъствие на сцената, любимец на поколения зрители, един от емблематичните основатели и вдъхновители на Сатиричния театър!“
Части от знаменити монолози на Калоянчев
В поканите за събитието Сатиричният театър припомни на публиката части от ключов монолог на актьора, както и цитати от негови споделяния.
Из монолога на Георги Калоянчев „Мой беден български народ“, откъс от спектакъла „Кукер Кабаре“, по текст на Любомир Пеевски:
“Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие. Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от цветове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ! Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас. Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!
Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост.“
Из авторския монолог на Георги Калоянчев „Бъди горд, че си българин“:
„А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано „ръг насам – ръг натам“, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори влюбените, когато се целуват, се спират на място.
Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората… Но най-лъжовно е времето. Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп – тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.“
Цитати от актьора, смятан за българско национално богатство
Аз съм земен актьор, моята игра мирише на земя. Всяка една роля е като нова любов. Нова любов, която почваш. Нали знаеш – в новата любов се хвърляш с главата надолу.
Артистът, който се е посветил на театралната игра, я обича, жадува я и я чака с отворени очи – така знам аз.
Филмът за Калоянчев – Умно село: Възгледите на един Homo Ludens“
Сатиричният театър отбеляза 100-годишнината от рождението на Калоянчев със специално събитие, в което взеха участие неговият син, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът на театъра – Калин Сърменов, които споделиха с публиката спомени за легендарния актьор. По време на събитието бе прожектиран и филмът, посветен на актьора – „Умно село: Възгледите на един Homo Ludens“. Сценаристи на лентата са Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, който е и режисьор, а оператор е Димитър Митов.
