Традиционните представи за щастие, благополучие и благословия не включват такива съвременни и външни аспекти като романтична любов или привлекателен външен вид. Научете какви са простите и скромни ценности на древните хора.
Съвременните хора постоянно преувеличават значението на любовта в живота и изкуството. Особено за любовта между мъжа и жената се говори така, сякаш без нея животът няма смисъл. Един писател даже споменал, че „любовта – вечната тема за художественото творчество“, но това е невярно твърдение.
В древнокитайската литература и изкуство, произведенията са посветени предимно на: изследването на същността на живота и познаването на неизвестното, размислите и тревогите за безопасността на страната, страданията на народа, безкрайната възхвала на природните пейзажи на планините и реките, стремлението за живот в уединение сред планините и горите, за завръщане към простия и естествен живот.
Изразяването на чувствата на мъжете и жените в тези произведения съставлява само малка част. Болшинството от тях разказват за любовта на жената към съпруга ѝ или за любовта и копнежа на мъжа към своята жена. Защо в древността е съществувало такова явление? В древността любовта не е била главната тема или общопризната ценност и хората от миналото не демонстрирали и не подчертавали любовта в своя обществен или официален живот.
В днешно време мисленето на хората се е променило много. Те поставят чувствата и желанията на най-висшия пиедестал на своя живот. В техните представи, когато става въпрос за чувства (или любов), човек може да се откаже от всичко, да прекрачи всички граници и това ще се счита за правилна постъпка, съответстваща на високо ниво на благородство. Всъщност, човек е възприел погрешни представи под влияние на съвременните филми и литературни произведения, които един вид са му „промили мозъка“.
Това е довело до силно желание за получаване на любов и внимание от страна на противоположния пол, както и до стремеж за емоционална връзка, любов и топлина между мъжа и жената. Ако съвременният човек не може да получи това, той чувства, че животът му е ощетен и несъвършен, като счита себе си за неудачник и жалък човек. Затова в сърцето се усещат пустота и самота.
Веднъж стъпил на пътя на самоусъвършенстването, ти осъзнаваш, че животът не трябва да бъде такъв.
В древни времена се вярвало, че хората имат пет Благословии:
长寿 (Zhangshou). Дълголетие – постигане на продължителен живот.
2. 富贵 (Fugui). Богатство и благородство – материално благополучие и социално положение.
3. 康宁 (Kannin). Здраве и покой – добро физическо и психологическо състояние, отсъствие на болести и стрес.
4. 好德 (Haode). Добродетелност – наличие на добри нравствени качества и постъпки.
5. 善终 (Shanzhong). Благоприятна кончина – естествена и спокойна смърт без страдания и мъки.
Ако се замислите, традиционните представи за щастие, благополучие и благословия не включват такива съвременни и външни аспекти като брак, романтична любов или привлекателен външен вид. Оттук можем да видим простите и скромни ценности на древните хора: здраве на тялото и духа, умереност от дрехи и храна, добри морални качества, дълголетие и достойна смърт.
Древните хора не са се стремели да трупат материални блага или големи богатства, но точно за това те действително били щастливи, без да имат големи стремежи.
Източник: https://bg.clearharmony.net/
