|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Ако имах правомощия, щях да увелича заплащането и престижа на медицинските сестри, казва старшата медицинска сестра на Спешно отделение в УМБАЛ „Александровска“
Професии – безброй в този свят. Само една обаче съдържа думата сестра. И само една някога е включвала думата милосърдна. Това е професията „Медицинска сестра“. Какво въплъщава тя и къде е мястото й в съвременния свят, ще се опитаме да разберем от разговора ни със старшата медицинска сестра на Спешно отделение към УМБАЛ „Александровска“ Елена Георгиева, с който отбелязваме Световния ден на сестринството – 12 май.
През 1988 г. ст. м. с. Елена Георгиева завършва УПК (учебно-професионален комплекс) за медицински сестри в София, след което – полувисшия институт (днес Медицински колеж) „Йорданка Филаретова“, специалност „Медицинска сестра“. Пак там завършва степен „Професионален бакалавър“, специалност „Медицинска сестра“, и „Професионален бакалавър“ в направление „Здравни грижи“, а в последствие – степен магистър по здравни грижи и по бизнес администрация. Защитава докторска степен с теза „Превенция на професионални стрес и комуникативни портали“ към ФОС (Факултет по обществено здраве) към МУ (Медицински университет) – София, където специализира „Обществено здравеопазване“.
В периода 2011 – 2013 г. работи като старша сестра на Кожна клиника, а от 2014 – като старша сестра на Спешно отделение към УМБАЛ „Александровска“.
Вярва, че съдбата я е упътила към тази професия. След завършването на УПК за медицинска сестра голямата й мечта била да учи ветеринарна медицина. Не й достигнали 14 стотни заради тогавашното райониране на приема. Била много разочарована. Това вероятно било съдбовното. Тогава работела в неотложно звено. Виждайки всеки постигнат успех на екипа и възможностите за реализация, се увлякла и останала в професията.
Произхожда от семейство на ветеринарен лекар и лаборантка и този избор бил напълно в синхрон със семейната им медицинска традиция. Постепенно установила, че с тази професия се чувства по-удовлетворена и предположила, че с нея ще бъде по-полезна за себе си и близките си, отколкото с ветеринарната медицина. Съвсем млада започнала кариерното си развитие – поканили я да работи като старша сестра. Удовлетвореността от професията я задържала.
„Идеалната медицинска сестра ли? Обичаща професията си и пациентите“, казва. „Доста интелигентна и компетентна – знаеща и можеща в областта си, с корпоративно мислене, широко скроена, сръчна, вземаща бързи решения, действаща в симбиоза с лекарите и с останалите членове на екипа, способна да увлече в дейността си и млади, и по-възрастни.
Професионалните ми примери бяха колеги – стриктни, отговорни и изпълнителни. Всеотдайни жени, грижещи се майчински за болните, за колегите и за всички останали. Те ни учеха, че за да бъдат лечението или манипулацията успешни, трябва да са безпогрешни и навременни.“
За работата в Спешно отделение ст. м. с. Елена Георгиева твърди, че е много стресова.
„Налага се да вземаш бързи решения, да бъдеш много сръчен.“
Състоянията на пациентите им са различни от тези в другите отделения. Няма последователност и постоянство, характерни за леченията, провеждани в тях. Характерно за спешното отделение е огромното разнообразие.
„В даден момент може да пристигне болен с увредена жлъчка, в следващия – с болен бъбрек, с инфаркт, с припадък, в кома, или дете, чиято майка носи пръста му, друго – в епилептичен гърч… Възникват всякакви неочаквани ситуации, изискващи спешна намеса. Трябва да умеем да преминаваме светкавично от един случай към друг – от превръзката на рана на един пациент към подаване на кислород на друг, справяне със състояние на психично страдащ и т.н. В емоционален аспект трябва да бъдем много стабилни.“
Най-трудното?
„Когато в продължение на дълго време извършваме реанимация на някого, правейки всичко възможно за възстановяването му, но го загубим.“
А най-удовлетворяващото – когато пациентите си тръгват и им помахат, докато те си почиват навън, или дойдат специално да им благодарят. Често продължават да следят състоянията им и след напускане на отделението. Удовлетворени са, когато узнаят за благоприятен изход от тежко състояние. Когато узнаят, че са помогнали на някого да продължи живота си.
Обичаен работен ден при тях няма. Всяка минута е коренно различна от предишната.
„По думите на един професор, спешното отделение наподобява езеро с патица в него – на повърхността наблюдаваш плавното безметежно придвижване на патицата в почти не помръдващата вода, а отдолу – трескавото движение на крачетата й. В коридора ни видимо е спокойно, а в отделението целият екип се е събрал над един пациент или пък се справяме с многобройни. Възможна и обратната ситуация – в коридора да има голяма шумотевица, а вътре ние да регулираме всичко спокойно и плавно.“
Такъв е животът им – динамичен. За тях няма ден, подобен на друг. Не знаят кой ще се появи на прага им. Понякога ги нападат вербално и не само. От опит знаят, че тези, които очакват мирно и тихо реда си, са в най-тежко състояние.
„Нашите хобита са нашият лек против напрежението и умората“, признава ст. м. с. Елена Георгиева. „Всеки от нас има такова, с което се откъсва от тревогата. Тема на докторския ми труд са комуникациите и борбата с професионалния стрес. За щастие, в екипа ни има психолог макар и не щатен. Избираме всякакви психологически форми за справяне. Най-успешна е смехотерапията. Подхващаме весели теми още по време на сутрешния ни рапорт и така сами си помагаме.“
Пандемията от COVID-19?
„Много ни отне и много ни даде. Беше страшно. Дори лекарите не знаеха в каква ситуация сме попаднали. Като спешни медици обаче сме привикнали да работим екипно и това, че бяхме силно сплотени, макар и не знаейки с какво се борим на първа линия, ни спаси. Четяхме и се пазехме много. Дежурни следяха международния обмен на информация. Едва при третата и четвъртата вълна се разболяха членове на екипа ни. Бяхме „един за всички, всички за един“. В началото престоявахме тук по 36 часа. Всеки обича семейството си и не смееше да се прибере – не знаеше какво би могъл да му занесе.
Пандемията ни дари с много верни приятелства. Ако сме имали предпочитания към отделни колеги, отидоха си. Превърнахме се в едно цяло.“
Критичната ситуация отнела силите им. Все още усещат действието на бърнаут синдрома (синдром на психическо и физическо изтощение). и т.нар. мозъчна мъгла (нарушение на когнитивната функция, характеризиращо се с обърканост, промени в паметта и загуба на концентрация) вследствие от вируса.
След пандемията част от медицинските сестри в отделението, навършили пенсионна възраст, макар да имали възможност да продължат да работят, си тръгнали. Сякаш били достигнали капацитета на издръжливостта си. А млади хора не заели местата им, защото
„ние не получаваме нищо повече от другите сестри, а работата ни е психически много по-натоварваща“.
Още преди пандемията преживели много тежка загуба – колега, който работел при тях като болногледач, а след това станал лекар, замръзнал в планината. Тогава осъзнали връзката си един с друг – като в семейство. Именно това им помогнало по време на пандемията, когато загубили и колежка.
„Тук успяхме да се опазим“, споделя ст. м. с. Елена Георгиева. „Вирусът ни засегна в много по-късен етап, когато вече разполагахме с информация
Ние, наред с помагащите ни парамедици и болногледачи, някои от които – вече лекари, получихме скъпоценна награда – прекрасните ни взаимоотношения. По време на пандемията оценихме истинските хора помежду ни.“
Издава, че съотношението между броя на медицинските сестри и лекарите, както и този между медицинските сестри и пациентите в тяхното отделение, не отговарят на стандартите. Медицинските сестри са 4 на брой. Останалите са парамедици. Няма възможност за две или три сестри на един лекар, както е по правило. Малко на брой са и лекарите. Работят с 1/3 от необходимия не само по стандарт, а и по щатно разписание, капацитет за персонал.
„Често действаме на предела на силите си. Извънредният труд изморява. По договор имаме 7-часов работен ден и 3 почивни дни седмично. Абсурдно е да си го позволим, защото онези, които работят тук по това време, ще изнемогнат заради огромния брой пациенти. Ако той се регулира от държавата, такава натовареност няма да има. В случай, че даден пациент е приет в спешно отделение, където за него е изразходван голям ресурс за консултации, изследвания и консумативи неоснователно, той би трябвало да си плати. Случва се и след употребата на такъв ресурс, по желание на пациента, той да бъде приет в друга болница. Държавните средства са пропилени, тъй като колегите там ще започнат изследванията отначало. Такива пациенти трябва да бъдат санкционирани или възпирани да черпят суми от държавата.
В друг случай идва, да речем, алкохолно зависим бездомен, за да му премерим кръвното налягане. Не можем да му откажем, защото приемаме и здравно неосигурени, а и ако падне или претърпи нещо друго, отговорността ще е наша. Трябва да му направим и кардиограма, защото казва, че страда от болки в главата. Подобни ситуации излишно ни натоварват. В чужбина приемът на пациенти в спешните отделения е ограничаван, защото ако се окаже, че не са наистина спешни, ще трябва да заплатят по-голяма сума на застрахователя си.“
Ст. м. с. Елена Георгиева подчертава, че професионалната компетентност на една медицинска сестра е от много голямо значение.
„Колкото повече знае, толкова по-добра става.“
(След кратко прекъсване разговорът ни продължава.)
Пристигнала неглижирана жена в тежко състояние. Според ст. м. с. Елена Георгиева – с дерматологичен проблем не отскоро и видимо изоставена. Поставили й катетър, при което близките й тръгнали да нападат екипа заради болката, която й причинявал. Обяснили им, че това е начинът да й се помогне и ги успокоили. Те им се извинили, споделяйки, че УМБАЛ „Александровска“ е третата болница, която са посетили.
„Такава е действителността ни. Тук понякога застрашават живота ни.“
„Ако имахте правомощия…?“, питам я.
„Щях да направя така, че нашата професия да бъде ценена“, заявява. „Някои медицински сестри се опитват с определени практики да се реализират, за да изхранват семействата си. Някой обаче им пречи. Насадено е схващането, че ние сме персонал, който просто се грижи за болния. А те, както лекарите – магистри по медицина, могат да бъдат магистри в други области – „Организация на здравеопазването“, „Здравен мениджмънт и т. н. Тоест това са две различни магистратури. Ние сме различни потоци, събиращи се в една река. В последните години имиджът на професията ни доста се понижи именно поради това неразбиране.
Ако имах правомощията, щях да увелича заплащането и престижа на медицинските сестри. Вижте колко много кандидати за учители се появиха, след като увеличиха заплащането на тази професия! А колко много желаят да станат козметици, вместо медицински сестри, защото козметиците са по-добре платени?“
Когато преди 30 години започнала да практикува, професията й била престижна. Приемани били момичета с отлични дипломи за средно образование, между които съществувала голяма конкуренция.
„В наши дни, поради липсата на желаещи, сме принудени да приемаме кандидати с нисък успех и единици отличници.
Голяма „заслуга“ за това имат и медиите. Защото не показват двете страни. Отразяват многобройни недоволни от медиците пациенти, а доволните не споменават. Никой не оценява медицинските сестри, оставили собствените си семейства, собствените си болни деца в името на професията… Често се популяризират реализирани в бизнеса дами. А не е ли реализирана една медицинска сестра, пожертвала личния си живот в името на професията?“
Според ст. м. с. Елена Георгиева ролята на медицинската сестра в едно лечение може да бъде съществена. Ако е наблюдателна и акуратна, може да информира навреме лекаря за развитието на заболяването, да направи своевременно необходимата манипулация и т.н.
„В Спешното отделение всички работим в екип и сме взаимозаменяеми.“
Припомня, че преди промените в здравната ни система, направени през 2000 г., лекарите не можели да работят без медицински сестри. След промените вече можели и това до голяма степен снижило престижа на професията. Вярва, че трябвало да продължат да бъдат заедно.
По отношение на разпространяваните „новини“ за повишаване на заплатите в „спешната помощ“, казва, че се има пред вид бързата помощ. Но те, спешните отделения, не се водят към нея. Числят се към болниците и каквато възможност се дава от тях, такова е възнаграждението, което им се полага.
Изтъква, че професията им е сигурна, че винаги има нужда от медицински сестри в болници, профилактични центрове, детски ясли, градини и др. Възможно е йерархично и академично развитие.
„Дефицитът е резултат от ниското заплащане, което отблъсна младите хора, принуди ги да се преквалифицират или да работят в чужбина, макар образованието им да е платено с данъците на родителите, бабите и дядовците им. Така слагаме саксия с цвете, отгледано от нас, на чужд прозорец. Утре техните близки ще имат нужда от тях, а те къде ще бъдат? В Италия, Франция, Португалия, Англия, където ще се грижат за близките на други хора. Казват, че заплащането им там е по-добро и че живеят по-спокойно. За сметка на това обаче голяма част от тях се деквалифицират. Онези, които остават в професията, се ползват с голям авторитет. Ето как похабяваме златото си“, натъжава се събеседничката ни.
Отбелязва, че здравните заведения са ограничени в тази посока. Законът разглежда тях като търговски дружества, а пациентите – като пътеки.
„Това са неприемливи неща. Аз самата правя финансова рекапитулация на нашето отделение и предлагам на колегите да си го представят като свой дом. Откъде ще влязат в него пари, при положение, че сме ги изразходвали? Ние не сме свързани със здравната каса и бюджетът ни се определя от Министерство на здравеопазването. Независимо колко манипулации, изследвания, вливания или др. трябва да направим на даден пациент, парите са едни и същи. Финансирането в спешната медицина е грешно.
Преди да се върне в УМБАЛ „Александровска“, ст. м. с. Елена Георгиева работила 10 години в частна клиника. Казва, че там медицинските сестри са многофункционални, към тях има големи и разнородни изисквания, докато в държавните болници са профилирани. Условията на труд, т.е. материално-техническата база в частните болници, са по-добри, а заплащането – малко по-високо.
„Различно е и отношението на пациентите към институциите. Бях свидетел на това как един и същ придружител хвърли отпадъците си на земята в нашия коридор, но ги държа възпитано в чакалнята на частна болница. Вероятно отсрещните камери и наличието на рецепционистка го респектираха.“
Като доктор по медицина ст. м. с. Елена Георгиева установява, че теоретичните й знания и практиката преливат едно в друго. Голяма част от болногледачите, които са студенти – бъдещи лекари, парамедици, акушерки и медицински сестри, идват при тях за усвояване на практически умения.
„Всяка седмица провеждам по едно извънредно практическо упражнение, за да ги обуча да извършват манипулации като поставяне на инжекция, на катетър, вземане на кръв и др. Младите един други се водят, за да се учат при нас.“
Някога медицинските сестри се обучавали в два профила – детски и общ. Сега всички завършват заедно и в процеса на работата получават възможност за тясна специализация: психиатрични, детски, анестезиологични, хирургични, спешни сестри, сестри в социалната медицина, такива за вътреболнични инфекции. Специалностите са подобни на тези при лекарите и се придобиват. Да станеш тесен специалист също е възможност за кариерно развитие. Но много медицински сестри не желаели да се развиват. Няколко болници предлагат обучение по спешна медицина, с което могат да се квалифицират. Желаещи нямало. Други искали да се обучават, а не можели да си го позволяват, тъй като през това време щели да изгубят добре платена работа.
„Ние не можем като лекарите да излезем на пазара на труда. Има частни кабинети за медицински грижи, но повечето пациенти предпочитат болничните такива и лекарите също препоръчват тях. С лекарите сме в абсолютна зависимост едни от други.“
Убедена е, че една опитна медицинска сестра може да бъде много полезна за младите лекари.
„Много израснаха и се развиха сред нас. Един от тях, вече утвърден в Германия, ни сподели, че е „номер едно“ там: „Мога да правя всякакви манипулации, вие ме научихте на всичко“. Това момче никога не ме забравя за 8 март и за Коледа. „Вие сте втората ми майка“, казва. Това е нещото, което ме удовлетворява професионално – че оставям диря след себе си. Днес пък един бивш болногледач при нас дойде да го прегледат нашите лекари вместо тези, при които работи сега. Те приемат за свой дом нашето отделение. Ето защо когато празнуваме Коледа, се събираме огромен брой предишни и настоящи колеги и ставаме една огромна фамилия.
Като млада ст. м. с. Елена Георгиева имала възможности за работа в чужбина, но била възпитана от семейството си, че като българи трябва да останем тук.
„Всеки камък си тежи на мястото и моето място е в страната ми.“
В УМБАЛ „Александровска“ постъпила „случайно“, а я държи семейната сплотеност в отделението.
Има ли предел милосърдието?
„Такъв предел няма. Даваш го, без изобщо да се замисляш. Или го проявяваш, или не. Понякога поведението ни е много кораво, но в душата си всеки преживява случващото се с пациентите.
Щастлива съм, че работя с колеги, които го проявяват безкористно. Има нещо много интересно: ние не уволняваме никого, приемаме всеки желаещ и някой, за когото се смята, че няма да се справи, но който дава всичко от себе си, така се свързва с колектива, че колективът сякаш го обвива и го издига. Този, който не е способен на това, сам си отива. Този, който е по-комерсиален, по-хитър, е игнориран, не може да се впише в колектива ни и напуска. Оставащите са милосърдни, некомерсиални, отворени към хората, откровени и с чисти сърца. Радвам се, че сред тях има медицински сестри и акушерки, което е знак, че професията ни ще продължи да съществува.“
След COVID-пандемията някои от децата, както ст. м. с. Елена Георгиева нарича студентите, помагащи в отделението им, си тръгнали. Други останали.
„Те бяха дошли за каузата“, казва.
По традиция всяка година на 12 май, Световния ден на сестринството, пътували до близки страни. За първи път тази година няма да го направят поради намаления си състав. Щастливи са, че дружеството им в УМБАЛ „Александровска“ ще организира тържество в болницата и че парамедиците им са подготвили изненада за тях. На 12 май ще узнаят каква е.
„На колегите си медицински сестри пожелавам да бъдат здрави и да продължат да работят като такива! Защото един ден техните деца и внуци ще се гордеят с професията им“, казва старшата медицинска сестра на Спешно отделение към УМБАЛ „Александровска“.
На тръгване от уютния й кабинет – склад, под бюрото й забелязвам чифт елегантни дамски обувки. Представям си я елегантно облечена, без работен екип. Питам се, събличайки го, ще успее ли да „съблече“ и професионалните си грижи и радости?
