Хладната глава и смиреното сърце са „най-високото ниво“ в здравеопазването.
Джон Хънтър знаеше, че гневът му може да го убие. Прочутият хирург от XVIII век веднъж е казал, че животът му е „в ръцете на всеки мошеник, който реши да ме разгневи или подразни“. Имал е основания да се притеснява.
Хънтър е бил класически представител на личността тип А. Амбициозен човек, който е работил дълги часове и е спал едва по пет часа всяка нощ. За времето си е бил изключително успешен и уважаван хирург. Според историческо проучване, публикувано в The American Journal of Cardiology, той обаче е бил постоянно нетърпелив и враждебен. На 45-годишна възраст болките в гърдите вече сигнализирали, че сърцето му е под натиск.
На 16 октомври 1793 г. Хънтър, макар и винаги точен, пристига със закъснение на заседанието на болничния съвет в болница „Сейнт Джордж“ в Лондон.
Когато колега му възразява по време на дискусията, Хънтър се опитва да сдържи емоциите си. Отива в съседната стая, изпуска дълбок стон и пада мъртъв от внезапно спиране на сърцето. Той е на 65 години.
Сърцето под атака
Кръвоносните съдове помнят всеки миг на гняв.
Едно проучване, публикувано в Journal of the American Heart Association от май 2024 г., разкрива опустошителното въздействие на гнева върху сърдечното здраве.
Изследователите установяват, че дори кратки пристъпи на гняв влияят негативно на кръвоносните съдове, като забавят отпускането на най-вътрешната им обвивка от клетки – ендотела. Свиването и отпускането на кръвоносните съдове е от решаващо значение за поддържането на здравословен кръвоток.
Всички участници в проучването са здрави млади хора, разделени произволно в четири групи. При тях са предизвиквани гняв, тревожност, тъга или никаква емоция – неутрална група.
Първите три групи са инструктирани да си припомнят лични спомени, които предизвикват съответния гняв или тревога, или да четат описания, които предизвикват депресивно настроение. Неутралната група е помолена да брои от 1 до 100. Така се гарантира, че наблюдаваните физиологични промени се дължат на емоционалните преживявания, а не просто на говоренето.
Резултатите показват, че само осем минути припомняне на гневни чувства намаляват способността на кръвоносните съдове да се разширяват до 40 минути. Участниците в групите за тревожност, тъга и неутрална група не показват значителни промени в кръвоносните съдове. Изследването предполага, че повтарящите се пристъпи на гняв могат да имат дългосрочно, натрупващо се въздействие върху сърдечното здраве, като увреждат необратимо функцията на кръвоносните съдове.
Предишни изследвания показват, че ендотелната дисфункция е ранен етап от атеросклерозата – състояние, при което в артериите се натрупва плака, водеща до стесняване и втвърдяване. Това ограничава кръвотока и увеличава риска от инсулт или инфаркт.
Когато яростта завладява разума
Думата „гняв“ произлиза от старонорвежката дума „angr“, която означава „скръб“ или „печал“. Яростта, крайният израз на гнева, е означавала „безразсъдство“ или „лудост“. Древният стоически философ Сенека е разглеждал гнева като вид лудост – буря, която нарушава разумните способности.
Когато гневът ви обзема, аларменият система на мозъка – амигдалата – се активира, докато префронталната кора – центърът за рационално мислене – спира да функционира. Същевременно кръвотокът се отклонява от областите, отговорни за вземането на решения и решаването на проблеми.
Разгневеният човек драстично намалява възможностите си за преодоляване на предизвикателствата, тъй като необузданият гняв надделява над разумността на човешкия мозък, потискайки етичното размишление и насърчавайки безразсъдното мислене и рисковите действия.
Освен това разгневените хора премислят негативните преживявания, което ги прави по-склонни към агресия. Изследванията през годините потвърждават, че неконтролираният гняв може пряко да повлияе на моралната преценка и да засили егоизма или користолюбивите наклонности, подтиквайки хората да проявяват агресия или да търсят по-строги наказания и отмъщение за тези, на които са се разгневили.
Щетите се разпростират и извън разгневения човек, засягайки тези, към които е насочен гневът. Дори „безобидният“ словесен гняв може трайно да промени развиващите се мозъци на децата, създавайки промени в нервните връзки, сравними с физическото или сексуалното насилие.
Гневът в нова светлина: Черният дроб в пламъци
Традиционната китайска медицина (ТКМ) предлага различна гледна точка за вредата от гнева. В теорията на ТКМ емоциите и органите са тясно свързани чрез потока на жизнената енергия, наречена „ци“ (или „чи“).
Гневът първо атакува черния дроб, смятан за „генерала на армията“ в тялото, отговарящ за плавния енергиен поток в цялата система. Експертът по ТКМ Джонатан Лиу обяснява, че хроничният гняв създава „застой на чернодробната ци“, който в крайна сметка предизвиква „чернодробен огън“.
Когато черният дроб „гори“, застоялата енергия се издига нагоре, което води до високо кръвно налягане, главоболие, замайване и зачервяване на очите. В тежки случаи може да предизвика симптоми на инсулт и мигрена.
„Черният дроб обикновено е първата жертва на гнева, но не и последната“, споделя Лиу пред The Epoch Times.
Тъй като черният дроб анатомически се намира близо до далака, стомаха и жлъчния мехур, застоялата чернодробна ци може да засегне и тяхното функциониране, като наруши храносмилането и предизвика лош апетит и стомашни болки.
Жлъчният мехур управлява смелостта, преценката и вземането на решения и работи в тандем с черния дроб. Двата органа трябва да са в хармония – иначе си влияят негативно един на друг. Здравият жлъчен мехур поддържа стабилно емоционално състояние, а всеки дисбаланс може да доведе до телесни болки, храносмилателни проблеми и да отразява въпроси, свързани с гняв и обида.
Според китайската теория за петте елемента гневът е свързан с елемента дърво. Макар дървото да символизира растеж и промяна, то също представлява несгъваемост и твърдост – като непоклатимо дърво, което се чупи под напора на вятъра.
И древната, и съвременната мъдрост вярват, че противоотровата срещу гнева е отглеждането на добри мисли и смирение.
Укротяване на пламъците на гнева със смирение
Психологът и изследовател Елизабет Съмъръл, която изучава емоции като гняв и агресия, споделя пред The Epoch Times, че гневът е негативна емоция, която обикновено възниква в отговор на възприети заплахи, провокации или попречени цели.
През 2020 г. Съмъръл и нейният екип изследват въздействието на смирението върху гнева и агресията.
Участниците са инструктирани да мислят и пишат две минути за минало събитие, което ги е накарало да изпитат смирение. След това у тях е предизвикван гняв чрез четене на кратки описания на сценарии, които вероятно предизвикват гняв при шофиране – например някой да ускори, когато се опитвате да го изпреварите, да се забави при паркиране или да задръства движението.
Резултатите показват, че предизвиканото смирение значително намалява агресията в сравнение с неутралното състояние. Смирението е укротило гнева им.
Предишни изследвания показват, че смирението се увеличава заедно с нарастването на благодарността и благоговението. Положителните емоции, свързани с благодарността, като съпричастността, правят хората по-малко агресивни, точно както смирението, предизвикано от благоговение, намалява гнева.
Въпреки че овладяването на гнева е жизненоважно умение, Съмъръл предупреждава, че потискането на гнева може да има негативни здравни последствия в дългосрочен план и да доведе до пасивно-агресивно поведение или враждебност.
По същия начин „изпускането на пара“ чрез агресивно поведение – като удряне на боксова круша или чупене на предмети в специални стаи за гняв – може да укрепи нервните връзки, свързани с гнева и агресивното поведение, споделя тя. Това може отчасти да се дължи на факта, че изразяването на гняв поддържа нервната система в режим „борба или бягство“, което води до учестен сърдечен ритъм, повишено кръвно налягане и освобождаване на стресови хормони в кръвта.
Освен развиването на смирение, когнитивната преоценка е ефективна стратегия за регулиране на гнева, казва Съмъръл. Тя включва промяна на начина, по който човек мисли и интерпретира ситуациите, предизвикващи гняв – преосмисляне или разглеждане на алтернативни интерпретации. Помага на човека да направи крачка назад и да погледне на провокативната ситуация по-обективно, от гледната точка на трето лице.
Например, вместо да възприема грубото поведение на колега като лична атака, човек може да помисли, че той е в лошо настроение поради лични причини. Техниката учи хората да разпознават и преосмислят негативните си мисловни модели в позитивни.
Други практики за ума и тялото, като тай чи, цигун, йога, дихателни упражнения и техники за осъзнатост, могат да улеснят освобождаването от стрес и управлението на негативните емоции, като по този начин прокарват пътя към благополучието. Лиу казва, че възприемането на начин на живот с добре контролиран или никакъв гняв е „най-високото ниво на грижа за здравето“.
Въпреки че тази медицинска мъдрост идва твърде късно, за да помогне на Хънтър, историята на неговата смърт показва, че първата жертва на гнева винаги е самият разгневен човек.
