Китай е изправен пред криза в областта на продоволствената сигурност и търси решения
Китайската комунистическа партия (ККП) приема политики, които изглеждат като признак, че Китай е изправен пред продоволствена криза. Проблемите, свързани с продоволственото снабдяване, се натрупват от години в Китай, като сериозното замърсяване на водите, природните бедствия и намаляващото количество обработваема земя. ККП разчиташе в голяма степен на вноса, но икономическите ограничения и спорните глобални търговски политики правят това все по-трудно.
В тази връзка Китай и България си обещаха ще работят активно за насърчаване и улесняване на двустранната търговия със селскостопански продукти. За това се договориха министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов и заместник-министърът на Генералната митническа администрация на Китай г-н У Хайпин, който беше на посещение в България в средата на октомври. Сред приоритетите на българската страна са износът на пшеница, рапичен шрот и фуражи, съдържащи животински протеин.
Китай в момента е силно зависим от чуждестранни източници на храни. Той е най-големият вносител на царевица в света, като през 2021 г. е внесъл над 28 милиона тона, което е увеличение с 152% спрямо 2020 г., според официални данни. През 2022 г. Китай е внесъл и рекордни 42 милиарда долара селскостопански продукти само от САЩ.
Но освен че е най-големият вносител на селскостопански продукти в света, Китай също така изкупува земеделска земя в чужбина, включително в САЩ и страни в Южна Америка, Азия и Африка. ККП е добре запозната с променливата природа на света и с това как международните събития и напрежения могат да окажат пряко влияние върху нейната продоволствена сигурност.
Китай полага сериозни усилия за развиване на търговските отношения предвид проблемите си с продоволственото снабдяване. От българска страна министърът на земеделието и храните Тахов потвърди, че в резултат на доброто двустранно сътрудничество, подписаните до момента протоколи и одобрените санитарни сертификати, търговските отношения между България и Китай отбелязват устойчив растеж. Той подчерта, че Министерството на земеделието и храните, съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и китайската митническа администрация, работят интензивно по завършването на процедурите за одобрение на редица български земеделски и хранителни продукти. Заместник-министър У Хайпин изрази удовлетворение от над 70-годишното сътрудничество между България и Китай и заяви готовността на страната си да разшири инвестиционното си присъствие у нас.
В края на срещата бе подписан Протокол за инспекция и санитарни изисквания за диви водни продукти, предназначени за износ от България за Китай. Подписана бе и Съвместна декларация за сътрудничество между Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от ЦИЕ (ЦНСССКЦИЕ) и Митническия информационен център Китай–ЦИЕ.
Проблеми с корупцията
Друг съществуващ проблем е, че провинциалните чиновници, а дори и тези на по-високи нива в Китай, са известни с корупцията си. Земеделските производители надценяват производството на зърно, за да избегнат наказания. Тези неверни данни след това се включват в официалните документи за планиране, което подкопава ефективността на планирането и изпълнението на политиките. Това е ендемичен проблем в корумпираната ККП. През последните години усилията за борба с корупцията доведоха до ареста на стотици служители в системата за зърнени резерви на Китай както на местно, така и на централно ниво.
За да противодейства на уязвимостта си в областта на продоволствената сигурност, Националната администрация за продоволствени и стратегически резерви на страната усърдно изгражда зърнени резерви, които според твърденията са достигнали рекордни нива. Това показва колко сериозен е проблемът с продоволствената сигурност за Китай и ККП. Китайските служители напълно разбират, че позициите им на власт и привилегии в крайна сметка зависят от това да поддържат храната в стомасите на 1,4 милиарда души, над които властват.
Китай и кризата с продоволствената сигурност поради изпомпване на подпочвени води и влошаването на почвата
Причините за проблемите на Китай с продоволствената сигурност са от различно естество, като някои експерти считат, че в исторически план зародишът на кризата води началото си от кампанията на Мао Дзедун „Големия скок напред„. Понастоящем Китай е изправен пред криза в производството на храни поради селскостопанската си политика, която насърчава прекомерното изпомпване на подпочвени води и влошаването на почвата в стремежа да се постигне максимално производство. От завършването на кампанията „Големият скок напред“ през 1962 г., в която умират най-малко 45 милиона души – до първото национално проучване на почвеното замърсяване в Китай през 2014 г., възобновяемите ресурси на прясна вода на глава от населението в страната са намалели с 52%, според доклад на Enodo Economics – независима компания за макроикономически и политически прогнози, която се фокусира върху Китай.
Производството се повишава след смъртта на Мао през 1976 г., главно благодарение на спонсорираната от правителството инфраструктура, която увеличи използването на подземни води и субсидиите за селскостопански химикали. Въпреки че средният размер на стопанствата е 2,5 акра, Китай, който разполага с 9% от обработваемата земя в света и прилага интензивни селскостопански практики, обикновено е успявал да изхранва населението си. То понастоящем съставлява 19% от световното население и за неговото изхранване държавата използва три основни водоносни пласта и ежегодно консумира повече от 30% от световните запаси от торове и пестициди.
Най-важният водоносен пласт се намира в Северна Китай и се простира през равнината на Пекин, на изток до Шанхайгуан на Бохайско море и на юг до Нандзин. Той е ключов воден ресурс за 13% от селскостопанското производство на Китай, 70% от производството на въглища и 11% от населението.
Но с утрояването на урбанизацията през последните 50 години, 400 от 655-те градове в Китай също разчитат на подземни води. С бързото изчерпване на фосилните води „повече от 50 града, включително Пекин, Тиендзин и Шанхай, са засегнати от пропадане на земята. В някои части на страната повърхността на земята е пропадала с повече от 20 см“, сочи същият доклад.
Китайската академия на науките разкри, че 21% от обработваемата земя съдържа прекомерни нива на тежки метали, като 5% от нея е класифицирана като силно замърсена. Проучването обвинява държавните субсидии за азотни торове, които насърчават фермерите да пренебрегват опазването на почвата. Но в резултат на това изчерпването на почвата сега означава, че са необходими все по-големи количества хранителни вещества, за да се генерират все по-ниски селскостопански доходи.
Цените на царевицата в Китай обикновено са били средно два пъти по-високи от тези в САЩ, преди да отбележат спад от почти 40%, след като Китай съобщи, че е натрупал 61% от световните запаси от царевица. Enodo Economics счита, че съобщените запаси не съществуват, тъй като при такова дългосрочно съхранение би настъпило значително разваляне. В съчетание с кризата, свързана с намаляването на подпочвените води и замърсяването, Enodo Economics очаква инфлацията на цените на хранителните продукти в Китай да се повиши драстично.
При по-малко фермери и по-малко обработваема земя продоволствената сигурност отново се превръща в основна грижа за Пекин
Ключовите макроикономически фактори в Китай се превърнаха в негативни по изключително трансформиращ начин. Сред тях са показатели като брутният вътрешен продукт (БВП), който се забави до пълзящ темп, съпътстващ спад в производителността на глава от населението, застаряващо население, което представлява все по-голяма тежест за икономиката, и младо поколение с безработица, която може би наближава 50 процента.
Освен това, голяма част от света се стреми да премести производството си от Китай в по-благоприятни за бизнеса страни, като Индия и Виетнам. Междувременно, милионерите от Китай напускат страната в рекордни количества, за да се преместят в САЩ. Това са големи промени в икономическия пейзаж, които няма да изчезнат скоро.
Това са големи промени в икономическия пейзаж, които няма да изчезнат скоро.
Кризата с продоволствената сигурност се завръща
Има обаче още един критичен макроикономически фактор, с който се сблъсква Китай и който събужда призраци от миналото. С нарастването на напрежението между Китай и основните му доставчици на зърно от Запада, войната в Украйна и нарастващите смущения във веригите за доставки, Китай се изправя пред потенциална криза в продоволствената сигурност, която може да съперничи на тези от миналото. През 2022 г., за първи път от 1989 г. насам, в Китай се проведоха публични протести срещу недостига на храни.
Недостигът на храни и гладът са повтарящ се кошмар при управлението на ККП, които бяха основен източник на политическа и гражданска нестабилност в миналото. Лидерът на ККП Си Дзинпин добре осъзнава политическите опасности, които може да донесе недостигът на храни и превърна продоволствената сигурност в основен приоритет на своя режим. Между 2000 г. и 2020 г. коефициентът на продоволствена самодостатъчност на страната е намалял от 93,6% на 65,8%.
Причините за продоволствената несигурност на Китай са предимно структурни или обусловени от политики. Един от основните структурни фактори за това е просто географията. Китай трябва да изхрани около 20 процента от световното население само с около 10 процента от световната обработваема земя и едва 6 процента от световните водни ресурси – това са трайни и огромни предизвикателства.
Идеологическият идиотизъм и природните бедствия играят своята роля
Има обаче и политически фактори, които могат да се считат за структурни, в зависимост от гледната точка, но определено са исторически по отношение на дългосрочните си въздействия. По време на периода на Големия скок напред от 1958 до 1962 г. ККП наложи на успешните фермери неефективни земеделски практики, включващи принудителна колективизация, отстраняване или дори ликвидиране на „буржоазните“ фермери, които знаеха как да извлекат максимума от земята, и цялостно грубо неправилно разпределение на земя и ресурси. Недостигът на храни беше резултат от абсурдните политики на партията.
Производството на храни беше допълнително засегнато от наводнения и суши през 1960-61 г., които доведоха до Големия глад, причинил смъртта на десетки милиони хора. Това е най-тежката гладна криза в съвременната история.
Връщане към частната собственост върху земята и промяна във вкусовете
В края на 70-те години лидерът на ККП Дън Сяопин започна да разхлабва мандатите за колективните стопанства. Той възстанови частната собственост върху земята и дори разреши на фермерите да продават излишъците от реколтата. Връщането на печалбния мотив в земеделието доведе до по-голяма ефективност, увеличено производство на храни и разширяване на стопанствата.
Тези усилия обаче все още не успяха да неутрализират негативните фактори в предизвикателствата пред производството на храни в Китай.
Днес Китай разчита на външни източници, за да изхрани населението си. Една причина е, че средната класа предпочита диета, по-богата на месо, захар и рафинирани зърнени храни от традиционната, основана на зеленчуци. Всъщност от 1990 г. насам консумацията на месо в Китай се е утроило. Друга причина е, че земеделската база става все по-малко продуктивна.
Загуба на обработваема земя, фермери и доверие в местните храни
Китай губи значителни количества от обработваемата си земя поради замърсяване и прекомерна употреба. Проучване от 2021 г. показа, че към края на 2019 г. общата обработваема земя в Китай е била около 1.3 млн. кв. км – намаление с почти 6% спрямо предходното десетилетие, според официални данни.
Освен това безопасността на храните е основна грижа сред китайците. Мнозина просто не се доверяват на произведените в страната храни заради многобройните публични скандали с токсични храни. Китайските потребители значително предпочитат чужди храни, защото смятат, че чуждестранните продукти са по-безопасни.
Освен това по-младите китайци, особено новозавършилите, избират по-доходоносния и вълнуващ градски живот и по-добре платената работа ако могат да я намерят, докато Пекин се опитва да ги накара да работят в селското стопанство. Междувременно по-възрастните фермери се пенсионират. Това означава недостиг на работна ръка в земеделието, транспорта и други свързани индустрии от двата края на възрастовата пирамида. Тази промяна няма лесно да се обърне от само себе си и пряко ще се отрази на производителността и разпределението в земеделието.
Най-големият световен вносител на храни
Поради тези и други причини Китай сега е силно зависим от чужди източници на храни. Той е най-големият световен вносител на царевица, като внесе над 28 милиона метрични тона през 2021 г. – увеличение със 152 процента спрямо 2020 г., по официални данни. Китай също внесе рекордните 42 милиарда долара на стойност селскостопански продукти само от Съединените щати през 2022 г.
Но освен че е най-големият световен вносител на селскостопански продукти, Китай също изкупува земеделски земи в чужбина, включително в Съединените щати и в страни от Южна Америка, Азия и Африка. ККП добре осъзнава непостоянната природа на света и как международните събития и напрежения могат пряко да повлияят на продоволствената сигурност. В началото войната между Русия и Украйна предизвика нестабилност в цените и доставките на храни в Китай, което постави продоволствената сигурност в центъра на вниманието за планиращите в ККП.
