Западът залязва. Надеждата е в създаването на светове, в които здравият смисъл и почтеността имат значение
Забележителната книга "Трагедия и надежда: История на света в наше време" от Каръл Куигли е преведена на български език от Людмила Андреева и издадена от издателство „Изток – Запад“ по идея на проф. Иво Христов. Дни преди официалното й представяне от него и Крум Зарков на 26 ноември от 18.30 ч. в Съюза на архитектите Иво Христов и Явор Дачков проведоха дискусия, която се фокусира върху възхода и залеза на западната цивилизация, ролята на елитите и същността на историческия процес през погледа на Куигли.
Проф. Иво Христов описа Каръл Куигли като един от последните "мохикани" на големия исторически наратив, енциклопедист, способен да обхване както микро-, така и макрологиката на събитията.
Бил е преподавател в „Харвард“, „Станфорд“ и „Джорджтаун“, но също така и съветник на ключови институции като Американския съвет по външни отношения, НАСА и Министерството на отбраната на САЩ. Този опит му дава уникален поглед "отвътре" и достъп до архиви на "скритата власт", което му позволява да разкрие дълбоки връзки, наричани от мнозина "дълбока държава".
Книгата му, завършена през 1964 г., никога не е преиздавана в САЩ, но е предоставена безплатно на българското издателство поради искреното му желание за разпространение.
Критика на модерната академична среда
Куигли критикува тенденцията след 1968 г. към "дребнотемие" – хиперакцент върху малките детайли и кейс стъдита, вместо върху големите исторически, културни, религиозни и философски наративи.
Според него, това води до декомпозиране на човешкото съзнание, загуба на глобални ориентири и прави хората лесно манипулируеми, превръщайки ги от субекти в обекти на историята.
Уникалността и упадъкът на западната цивилизация
Според Куигли западната цивилизация е единствената, която се характеризира с "иманентен мотор на социално-историческо развитие" – непрекъсната качествена промяна и динамизъм. Този динамизъм произтича от липсата на единен властови субект в Средновековието, което създава непрекъснат сблъсък и баланс между църквата, светската аристокрация и независимите градове.
Куигли твърди, че най-голямата заплаха за Запада е самият Запад – неговото отстъпление от собствените му базисни принципи като идейния плурализъм, културното разнообразие и баланса между центровете на сила.
Залезът на Запада не е резултат от външни варварски нашествия или възхода на други цивилизации, а от вътрешна слабост и самоотстъпление, смята той.
Ролята на елитите и управлението на историята
Куигли описва съществуването на англо-американски елит, свързан чрез мрежи от фамилии (напр. кръгът около Сесил Роудс и Милър), които управляват света рационално и с дългосрочни цели.
Тези елити са "субекти на историята" – те съзнателно управляват историческия процес, трансформирайки се, за да запазят доминиращата си позиция, въпреки "претоплените идеологически манджи" за свободен избор и пазар.
Университетите играят ключова роля в англосаксонската традиция като автономни институции, осигуряващи непрекъсната ротация на елити между академичната сфера и управлението.
Критика на финансовата система
Куигли разглежда финансовата система като "голяма обърната пирамида" от обещания, зад които не стои реален материален продукт. Той критикува еманципацията на финансовия капитал от индустриалния, превръщайки индустриалния капитал в марионетка.
Целта на капитализма е печалба, не производство, което води до стремеж към печалба без създаване на материални блага.
"Дребният буржоа" като заплаха
Една от най-големите опасности за западната доминация е манталитетът на "дребния буржоа" или средната класа.
В секуларизирания свят, очакванията за "отвъдното" са изместени към повече материални блага "тук и сега". Това води до изграждане на "фортификационна стена от материални вещи", която скрива от хората истинските въпроси за смисъла на живота, смъртта и битието, правейки ги неспособни да ги зададат.
Трагедия
Куигли описва катастрофите на Европа през двете световни войни като закономерен сблъсък между германското и англосаксонското ядро. Той критикува ролята на Англия в избухването на Първата световна война и циничните позиции на западните сили към СССР преди Втората световна война. Студената война е описана като закономерен резултат, факт още по време на Втората световна война, с британски опити да предизвикат сблъсък между САЩ и СССР.
Надежда Въпреки, че „историята учи, че хората не се учат от историята", надеждата е в създаването на "светове, в които здравият смисъл и почтеността да имат значение".
Куигли предрича, че човечеството, след като е преодоляло природата, се изправя пред себе си като най-голям и вечен противник, воден от собствените си "бесове".
Методология и философия
Проф. Иво Христов изтъкна, че Каръл Куигли е изключително прецизен историк, използващ широк спектър от източници, включително архиви на правителствени агенции и елитни мрежи. Според него авторът изповядва "религиозен рационализъм", виждайки разума като еманация на Бога в историческия процес, който има логика и може да бъде разбран.
