Въпреки загадъчната си природа, въображението може да се укрепи чрез целенасочена практика и ежедневни навици
Една от най-великите ни сили е силата на въображението. Много от най-значимите художествени, научни, философски и политически постижения в човешката история произтичат от нашата способност да си представяме, да визуализираме и да създаваме иновации – да творим нещо от нищото. Но визионерът не може да постигне пробив, ако първо не може да си го представи.
Съществуват и други причини, поради които въображението е важно. Оставяйки настрана прозренията, които променят света, способностите за въображение играят роля и за поддържането на мозъка активен и здрав. Според проучване, публикувано в специализираното издание Neurology на Американската академия по неврология, хората, които се занимават с артистични и творчески дейности в средна и напреднала възраст, имат с 73% по-малка вероятност да развият проблеми с паметта и мисленето, като леки когнитивни нарушения.
„Казано просто, въображението увеличава мозъчната активност, защото умът ви изследва непознати територии“, обяснява Кендра Санд в материал за Technology, Entertainment, Design (TED). Непрекъснатото създаване на нови невронни връзки поддържа ума буден.
Но може ли въображението да се подобри? Според философа Ейми Кайнд отговорът е положителен. „Въображението е умение“, пише тя в статия, публикувана в British Journal of Aesthetics. „Някои хора владеят това умение много по-добре от други, но то може да се подобри с практика.“
Развиването на способностите за въображение е по-сложно от усъвършенстването на други умения. Не можете просто да си купите курс по въображение и да се развивате чрез поредица от уроци. Това обаче не означава, че няма методи за тренировка, усъвършенстване и развиване на въображението. Ето няколко от тях.
1. Търсете нови преживявания
Придържането към познати дейности задържа ума в утъпкани пътеки. Развиването на въображението обаче изисква излизане от очакваните модели и изследване на нови територии. Един от най-добрите начини за това е търсенето на нови дейности и среди. „Преживяването или изучаването на нови неща кара ума ви да мисли (и невроните да се свързват) по нови начини“, обяснява Санд. Започването на ново хоби или посещението на нов град, държава или дори континент може да подтикне въображението. Това също така обогатява запаса от знания, спомени и чувствен опит, от който въображението по-късно ще черпи вдъхновение.
Въображението може да се разглежда като инструмент за рекомбинация. То взема ментални понятия и образи и ги съчетава по неочакван начин, създавайки изненадващи връзки. Например, знаем какво е костенурка и какво означава летене; въображението може да свърже тези две неща по необичаен начин и да роди идеята за летяща костенурка. Колкото повече понятия и образи има на разположение умът, толкова повече възможности за рекомбинация съществуват.
2. Отговаряйте на творчески задания
Творческите писатели разчитат на писателски задания – малки сценарии или предложения, които задействат силите на въображението. Writer’s Digest предлага списък със 100 такива задания, а има много повече списъци, достъпни онлайн или в книги. Работата с писателски задания принуждава ума да създава неизвестното въз основа на известното – това е акт на въображение. Той изисква от писателя да намери или създаде смисъл, структура и връзки, да извлече ред от хаоса.
Много от заданията показват как да използвате паметта и опита за разпалване на въображението. Ето едно от тях:
„Разгледайте музей или си спомнете любимите си експонати в музей. Представете си миналия живот на тези артефакти. Алтернативно можете да си представите как биха изглеждали ежедневните ни предмети в музей и какви истории биха разказвали за тях бъдещите поколения.“
Редовното използване на писателски задания може да изостри въображението ви с времето.
3. Водете дневник на сънищата
От всички странни връзки, които умът може да формира, тези в сънищата вероятно са най-причудливи. Несъзнателният ни ум черпи от паметта, емоциите и сензорните ни преживявания, смесва ги и създава ексцентрични, интересни и понякога прекрасни разкази. Сънищата разбъркват картите на съзнанието. Въпреки че голяма част от това, което този произволен процес на рекомбинация произвежда, е безполезно, някои елементи ще бъдат творческо злато. Вниманието към сънуващия ум може да научи будния ум на изкуството на творческата рекомбинация. Важно е да записвате сънищата веднага след събуждане, защото те бързо избледняват от паметта.
4. Пресъздайте сцена от паметта
Едно упражнение, препоръчано от Санд, включва игра на паметта. Тя съветва да гледате през прозореца 10 секунди, след това да отвърнете поглед и да запишете всеки детайл, който помните. Накрая погледнете отново навън и оценете колко точна е била менталната ви реконструкция на сцената. Тази дейност ви принуждава точно да пресъздавате образи от реалния свят в съзнанието си – друга важна функция на въображението.
5. Опитайте импровизация
Кайнд смята, че театралната импровизация може да помогне за тренирането на въображението. „Можем да намерим подобни техники за развиване на въображението в играта и загрявките, използвани в класовете и семинарите по импровизационна комедия“, казва тя. „Тези дейности помагат на човек да излезе от утвърдения начин на мислене, да подобри възприемчивостта си към нови идеи и да мисли бързо.“
Списък с импровизационни игри можете да намерите тук: TheatreFolk.com/blog/improv-games-for-collaboration
6. Четете велика литература и поезия
Ако, както предполага Кайнд, „продуктивността на въображението е свързана с богатството на жизнения опит“, то няма по-добро място за намиране на качествен материал за въображението от великите класически произведения на литературата и поезията. Често собственото въображение ще бъде задействано от въображението на друг човек. А към кого е по-добре да се обърнем, ако не към великите писатели и художници от миналото? В техните творби ще откриете нови въображаеми светове за изследване, хора за запознаване и идеи за осмисляне.
7. Наблюдавайте звездите
От най-древни времена човечеството се вдъхновява от искрящото нощно небе. Аристотел стига дотам да го счита за истинския произход на философията. В „Метафизика“ той пише:
„Именно чрез удивлението хората сега започват и първоначално започнаха да философстват; удивлявайки се първо на очевидните загадки, а после постепенно повдигайки въпроси и за по-важните неща – например за промените на луната и слънцето, за звездите и за произхода на вселената. А този, който се удивлява и недоумява, чувства, че не знае (така любителят на митове е в известен смисъл философ, защото митовете се състоят от чудеса); затова… за да избегнат незнанието, хората изучавали философия.“
Тъй като вглеждането в обсипаното със звезди небе ни изкарва извън себе си във възхищение и удивление, то е идеалният катализатор за въображението. Поне древните са го смятали за такова. Можем само да ги последваме. Както се казва в проекта „Тъмно небе“: „Преживяването на нощното небе ни дава перспектива, вдъхновение и ни кара да размислим за човешката си същност и мястото ни във Вселената. Историята на научните открития и дори самото човешко любопитство дължи много на естественото нощно небе.“
Оставете въображението си да се разпали от огъня на звездите.
