Китайците обявяват ли бебешка стачка?
Докато Си Цзинпин премахва генерал след генерал в опит да затвърди властта си, населението като цяло остава безмълвно.
Въпреки че цифровата му диктатура затяга контрола и икономиката се забавя, по улиците на Пекин, Шанхай и Гуанджоу не се наблюдават масови демонстрации като тези в Техеран.
Но може би китайският народ протестира срещу Си по друг, по-тих начин – като отказва да ражда деца в Китай, който той управлява с все по-желязна ръка?
Забележете, че политиката за едно дете беше отменена през 2016 г., защото раждаемостта в Китай вече започваше да се срива в първите няколко години след встъпването на Си в длъжност.
Раждаемостта в Китай продължи да пада и в следващите години – от 17,86 милиона през 2016 г. до едва 7,92 милиона през 2025 г., спад от около 56%. През последните години темпото на спад се ускори.
Всъщност раждаемостта в Китай изглежда е в свободно падане.
Само през изминалата година, според Националното статистическо бюро на КНР, броят на ражданията спадна с безпрецедентните 17%.
Спадът е толкова шокиращ, че обичайните обяснения за намаляващата раждаемост едва ли са приложими. Други азиатски страни, които преминаха през бърза урбанизация и модернизация, също видяха намаляване броя членовете на семействата, но не с такова катастрофално темпо.
И така, какво се случва?
Както винаги в Китай, първият въпрос е: истински ли са тези цифри? В крайна сметка показателите в Китай често се манипулират, за да представят Китайската комунистическа партия (ККП) и ръководството ѝ в добра светлина.
Но този шокиращ демографски срив едва ли е добра новина. Напротив, това са много лоши новини за бъдещето на Китай по множество начини, така че малко вероятно е да става въпрос за партийна пропаганда.
Дори през годините на глад след Големия скок напред, когато по оценки 45 милиона души умират от глад, през 1960 г. се раждат 14 милиона деца, а през 1961 г. – 12 милиона, много милиони повече отколкото сега.
Китай не е бил толкова безплоден от векове.
Професорът от Университета на Уисконсин И Фуксиан отбеляза, че Китай се е върнал към нива на раждаемост, наблюдавани за последен път „през 1738 г., когато населението му е било само около 150 милиона“. Това е било преди три века, когато населението на Китай е било само една десета от сегашното.
В момента Китай не е в хватката на глад или епидемия, но хората се размножават – или по-скоро не се размножават – все едно, че са.
Част от това, което виждаме сега, очевидно са отложените последици от политиката за едно дете.
Стотици милиони жени бяха брутално принудени да направят аборт и да бъдат стерилизирани от 1980 г. насам от длъжностни лица, решени да наложат едно просто правило: едно дете за градските жители, две деца за селските.
Политиката за едно дете приключи едва през 2016 г. Това означава, че милиони китайки, които сега са на 30 и 40 и няколко години – възраст, в която жените в други страни все още раждат деца – са били стерилизирани преди десетилетие или повече, което им попречи завинаги да имат деца.
Към това се добавя и продължилото десетилетия изчезване на момичетата от населението поради двете жестокости – детеубийството на момиченца и абортите за избор на пола. Китайските семейства предпочитат синове пред дъщери, за да продължат фамилията, но синовете не могат да имат деца, ако не намерят съпруга. А съпругите са в остър дефицит навсякъде в днешен Китай.
Към това се добавя и разрушителният ефект на антинаталната пропаганда. В продължение на почти две поколения двойките бяха бомбардирани с послание, че за доброто на страната трябва да имат само едно дете. Това убеждение се вкорени в популярната култура и доведе до решението на много млади двойки – този път за тяхно собствено добро, а не за това на държавата – да се спрат на едно дете. Или да нямат изобщо.
Една от ирониите на историята е, че дъщерите на жените, които са били принудително накарани да направят аборт и стерилизирани, сега доброволно се стерилизират.
Тази „доброволна политика за едно дете“ – както можем да я наречем – ще се окаже фатална за бъдещето на Китай, ако продължи. При намаляване на населението наполовина на всяко поколение, няма да отнеме много време, за да се обезлюди страната, която векове наред беше най-населената на Земята.
Китайските лидери отдавна разглеждат „масите“ като неизчерпаем ресурс, а плодовитостта им – като нещо, което може да се включва и изключва като вода на чешма. Но днес този ресурс пресъхва. Масите пълнят повече ковчези, отколкото люлки, поне през последните пет години, а смъртните случаи все повече надвишават ражданията.
Все по-отчаяните усилия на партията да отвори отново кранчето на плодовитостта имат малък ефект. Въпреки приемането на политика за три деца през 2021 г. и предлагането на все по-големи данъчни облекчения, удължен майчин отпуск и други субсидии, темпът на ражданията продължава да се срива.
Партията не успя дори да мобилизира собствените си членове. Опитите да се насърчат 100-те милиона членове на ККП да „поемат отговорността“ за повишаване на раждаемостта и да изпълнят патриотичния си дълг, като имат по три деца, останаха без отзвук. Не се отбелязва никакъв скок в раждаемостта сред партийните кадри.
По времето на политиката за едно дете влиятелни чиновници често нарушаваха ограничението безнаказано, като раждаха второ, трето и четвърто дете. Сега те отново игнорират партийната линия – но в обратната посока – отхвърляйки призива да имат второ дете, да не говорим за трето.
Към това се добавя и нарастващият икономически натиск върху китайската средна класа, при който продължаващите ефекти от търговската война, високите цени на жилищата и разходите за отглеждане и образование на деца водят до спад както на броя на браковете, така и на раждаемостта.
Нито пък бедстващите китайски селяни се връщат към раждането на деца, тъй като не виждат бъдеще в обработването на малките си парцели земя. Сезонните работни места във фабриките, които създаваха възможности за допълнителни доходи, също изчезват, след като митата на администрацията на Тръмп удариха страната.
Но задъхващата се икономика не може напълно да обясни внезапния, катастрофален спад в раждаемостта. Сякаш цялата страна е попаднала в хватката на дълбока културна, дори духовна криза.
С консолидирането на властта на Си Цзинпин през годините, това, което някога беше обявено за „китайската мечта“, все повече започва да прилича на кошмар наяве – бавно протичаща културна революция от пропагандни кампании, преследвания и политически чистки.
С все по-задълбочаването на държавата с най-голямата мощ за наблюдение на населението – и все по-голямата ѝ обсебеност от контрол – не само малцинствата като уйгурите и тибетците или вярващите като Фалун Гонг и християните са обект на преследване и контрол, но цялото население.
Дори обещанието за свобода на изразяване, предложено от възхода на социалните медии, беше отнето от цензората на правителството, което обезсърчава и деморализира особено младите хора.
Мнозина не само се отказват от брак, семейство и кариера, като „лежат по гръб“, но активно саботират собствените си перспективи, като „оставят всичко да се разпада“.
Механизмите за цензора на Си Дзинпин се разправят с това нарастващо протестно движение, но са безсилни да го спрат. Отрядите за борба с безредиците и лагерите за превъзпитание не действат срещу хора, които просто са се отказали от живота. Те не помагат и за повишаване броя на браковете и раждаемостта.
Децата са живи, дишащи, смеещи се, обичащи изрази на надеждата за бъдещето. Диктатурата на Си, като унищожава тази надежда за по-добро бъдеще в сърцата на хората, ги лишава и от деца.
В крайна сметка комунизмът може да се окаже най-добрият контрацептив, изобретяван някога.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
