Разпадането на семейните структури в края на Римската империя оставя обществото уязвимо
Историците не се уморяват да анализират падането на Рим. Причините са много, но една от често пренебрегваните е разложението на римското семейство и свързаният с него демографски срив, настъпил във вековете преди края на империята.
Първоначалното величие на Рим се дължи отчасти на дълбоката му отдаденост към семейството. Класическа римска добродетел, възпята в емблематичната поема „Енеида“, е „pietas“ – „благочестие“. Този термин означава дълбока преданост към семейството, особено към родителите, както и към боговете и отечеството. Ранните римляни ценят брака, верността и честта и гледат с презрение на самоугаждането. Успехите им трябва да се приписват, поне отчасти, именно на тези добродетели.
Упадъкът на Рим върви ръка за ръка с отказването от тези ценности. Както пише Жером Каркопино в „Ежедневието в Древен Рим“, по времето на Римската република разводите са рядкост, но в по-късните етапи на империята стават ежедневие. Епидемията от разводи подкопава стабилността на римското семейство и разкъсва социалната тъкан на обществото.
„В града, както и при двора“, пише Каркопино, „краткотрайните римски домакинства постоянно се разпадат – или по-скоро непрекъснато се разтварят, за да се прекристализират и разтворят отново, докато най-накрая ги настигнат старостта и смъртта.“
Римският поет Марк Валерий Марциал отбелязва, че разводите и повторните бракове са толкова чести, че бракът губи всякакъв смисъл и на практика се превръща в узаконено прелюбодеяние или проституция. Раздялата се случва и по най-дребни поводи: „Той е остарял“, „Тя има бръчки“, „Той е болен“, „Тя забрави да сложи воала си на публично място.“
Променящи се нагласи
Тъй като бракът изгубва значението си, мнозина предпочитат да живеят на семейни начела без венчавка. От 101 до 300 г. сл. Хр. ергените се ползват с по-голямо уважение от съпрузите и бащите. Историкът Кристофър Доусън пише:
„Условията на живот както в гръцките градове-държави, така и в Римската империя облагодетелстват мъжете без семейство, които могат да посветят цялата си енергия на задълженията и удоволствията на обществения живот. Късните бракове и малките семейства стават правило, а мъжете задоволяват сексуалните си нагони чрез хомосексуалност или чрез връзки с роби и проститутки.“
Мъжете обаче не са единствените, които бягат от отговорност. Каркопино разказва, че много римски жени се отказват от майчинството единствено от страх да не загубят красотата си.
Когато двойките все пак се женят, те обикновено имат малко или никакви деца.
„Било то поради съзнателно ограничаване на раждаемостта или поради демографско изтощение, много римски бракове в края на първи и началото на втори век остават бездетни“, пише Каркопино.
Римските двойки прибягват до контрацептиви и аборти. Ако и това не помага, те не се колебаят да се отърват от новородените, като ги изоставят на произвола на съдбата. Естествената последица от всичко това е ниска раждаемост и демографски срив. Тенденцията става толкова тревожна, че император Август се опитва да насърчи двойките да раждат повече деца – но е вече твърде късно да се обърне ходът на нещата.
Тъй като римляните избират да не се размножават, населението на Рим неизбежно започва да намалява. Процесът се ускорява от болести и нашествия. Към 501 г. сл. Хр. населението на Рим спада от около 1 милион души до едва 30 000.
Малко население — голям проблем
Демографският срив е предвестник на катастрофа за всяка цивилизация в дългосрочен план. Хората са най-важният ресурс на една култура, а намаляващото и застаряващо население поражда цяла редица проблеми. За римляните това означава по-малка данъчна основа, по-малко хора в активна стопанска дейност и по-малко новобранци за силно притиснатата римска армия.
Доусън приписва общия упадък на Рим до голяма степен на ниската раждаемост и разпадането на брака.
„Тази неприязън към брака и умишленото ограничаване на семейството чрез детеубийство и аборт несъмнено е главната причина за упадъка на Древна Гърция, както посочва Полибий още през II век пр.н.е.“, пише той. „Същите фактори действат с еднаква сила и в обществото на [Римската] империя, където гражданската класа дори в провинциите е изключително безплодна и се попълва не чрез естествен прираст, а чрез непрекъснато вливане на чужди елементи – преди всичко от робската класа. Така древният свят губи корените си – и в семейството, и в земята – и преждевременно изсъхва.“
Вътрешната слабост на Рим – извираща преди всичко от слабостта на неговите семейства – го прави лесна плячка за нашествениците.
Какви поуки можем да извлечем от всичко това? Достатъчно е само за миг да се замислим, за да открием тревожните паралели между днешното ни положение и това на римляните в късната античност. Споделяме твърде много с тях: култ към сексуалната свобода извън брака, склонност към късни бракове, лекомислено отношение към развода, пренебрежение към многодетните семейства и широко използване на контрацепция и аборт. Всичко това ни изправя пред заплахата от демографски срив, чиито последствия все още се опитваме да осмислим.
Би било прибързано и исторически погрешно да твърдим, че съвременната западна цивилизация неминуемо ще тръгне по стъпките на Рим само защото имаме някои допирни точки. И все пак историята на Рим трябва да ни служи като предупреждение. Трябва да си припомним – и то спешно – това, което ние и те сме забравили: стабилността и просперитетът на едно общество започват от стабилността и просперитета на неговите семейства – най-малката и най-важна негова единица.
Освен това общество, което е изгубило любовта си към децата и е захвърлило разбирането за свещеността на брака, в известен смисъл само се е обрекло на гибел. Дните му са преброени, ако не промени курса си.
„Моногамният и неразривен брак е бил основата на европейското общество и е обусловил цялото развитие на нашата цивилизация“, пише Доусън.
Пренебрегнем ли този крайъгълен камък на обществото – ще си платим скъпо.
